Определение № 4160 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1901/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Б., чрез адв. Б. С., против въззивно решение № 34/30.01.2023г., постановено по гр. д. № 615/2022г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение е определен, на основание чл. 128 СК, следния режим на лични отношения на Д. С. К. и Г. П. К. с внучка им А. П. К.: всяка първа сряда от месеца от 17,00 ч. до 19,00 часа без преспиване и всеки трети петък от месеца от 17,00 часа до 10,00 часа на следващия ден /събота/ с преспиване; един ден без преспиване по време на Коледните празници от 10,00 до 18.00 ч. и един ден с преспиване по време на Великденските празници от 10,00 часа на първия ден до 10,00 часа на следващия, 10 дни с преспиване през лятната учебна ваканция от 10,00 часа на първия ден до 19,00 часа на последния ден, както и всеки 16 април за времето от 16,00 часа до 19,00 часа. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение, като сочи и обосновава всички основания на чл. 281,т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, се поставят следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС за критериите, които следва да бъдат взети предвид при изследване „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗЗакрД, когато съдът определя мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето: 1/ Как следва да бъде определен режимът на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, имащи възможност да контактуват с детето през времето, определено за лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права? 2/ Следва ли да бъде съобразен конкретния режим по чл. 128 СК с установения режим на детето за обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права? 3/ При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва ли да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и му е необходимо време за лични контакти с детето? 4/ Длъжен ли е съдът да се ръководи на първо място от интересите на детето и да не поставя на приоритетно място правата на бабата и дядото, при постановяване на решение по иск по чл. 128 СК? 5/ Следва ли да бъде съобразено твърдението на майката за опасност за емоционалното здраве на детето, при определяне режима на лични отношения с бабата и дядото? 6/ Следва ли да бъде определен адаптационен период, предвид възрастта на детето? 7/ Следи ли служебно съдът за интереса на детето при определяне на мерките за лични отношения с бабата и дядото? Изброените са поставени в контекста на оплакванията на касатора, че определеният от съда режим ограничава личните отношения на детето с родителя, упражняващ родителските права и не е съобразен с интереса на детето, който налага отчитане на емоционалната уязвимост на детето; ученическата му възраст; местоживеенето му в различно населено място от това на бабата и дядото; липсата на предходен интензивен контакт с разширения родителски кръг от страна на бащата и възможността този контакт да бъде осъществен в рамките на определения режим на лични отношения на бащата. Касаторът поставя и два процесуалноправни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно: 1/ Настъпва ли преклузия за представяне на доказателства и доказателствени искания в производството по чл. 128 СК ? 2/ Трябва ли съдът да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, относими към спорния предмет, както и да извърши самостоятелна преценка на всички относими, допустими и необходими за разрешаване на спора доказателства? Твърди се, че в нарушение разрешенията на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и формираната в негово приложение константна съдебна практика, въззивният съд е отказал да допусне поискани и относими за определяне интереса на детето доказателства, а именно: повторна комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза със задачи по молба от с.з. на 29.01.2021г. и допълнителни такива от с.з. на 29.06.2021г.; гласни доказателства за установяване местоживеенето на бащата в едно домакинство с родителите му – ищците и за извънкласните дейности, с които детето е ангажирано; писмени доказателства за установяване здравословното състояние на ищците. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение – чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, твърдейки, че определеният режим на лични отношения на бабата и дядото с детето не е съобразен с конкретния интерес на същото. Насрещните страни по жалбата – ищците Д. С. К. и Г. П. К., чрез адв. Г. М., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват оплакванията по касационната жалба. Ответникът по иска – П. Г. К., чрез адв. П. М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за основателно по следните съображения: С въззивната жалба на настоящия касатор са изложени конкретни оплаквания срещу обосноваността и пълнотата на приетото от първата инстанция в с.з. на 10.01.2022г. заключение на комплексната съдебно-психологическа и психиатрична експертиза; за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в отказ да събере доказателства за здравословното състояние на ищците и за липса на мотиви относно правнорелевантни факти, включително режима на лични отношения на детето с баща му - ответника П. К., определен с бракоразводното решение. При тези оплаквания е поискано на основание чл. 266, ал.3 ГПК назначаване на повторна експертиза и издаване на удостоверения за снабдяване с данни за здравословното състояние на ищците от личния им лекар и от СМП Панагюрище и „Унихоспитал“ Панагюрище. В разпоредително заседание исканията са оставени без уважение като неоснователни (това за експертиза) и преклудирани (това за писмени доказателства). В хода на въззивното производство, с молба на лист 108 - 110 от делото, въззивницата е уведомила съда за новонастъпило обстоятелство – влизане в сила на бракоразводното й решение с ответника П. К., с което нему е определен режим на лични отношения с детето А., и на основание чл. 266, ал.2, т.2 ГПК е поискано приемането като доказателства по делото на описаните в молбата писмени доказателства, както и изслушване на свидетели, които да установят, че бащата и ищците живеят в едно домакинство в [населено място], както и за извънкласните ангажименти на детето. Гласните доказателства за първото не са допуснати с мотив, че са недопустими, защото с тях се целяло опровергаване съдържанието на официални документи – удостоверенията от общината за адресите на ищците и ответника К.. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неустановено, че бащата и ищците живеят в едно домакинство, определил е пребиваването на ответника П.К. на адреса на ищците като временно и наложено от негови здравословни проблеми, позовавайки се единствено на твърденията на ищцата К. и е отказал да съобрази общото местоживеене на бащата и родителите му при определяне на режима на лични отношения на детето с бабата и дядото по бащина линия; счел е оспорването на заключението на комплексната експертиза за неоснователно, без да изложи мотиви по всички възражения на въззивницата и се е позовал на същото, за да направи извод, че детето е развило синдром на родителска отчуждение към бащата, а емоционалната връзка с ищците е слаба, но с потенциал, при съдействие от родителите; не е формирал мотиви по въпроса за извънкласните ангажименти на детето; не е изследвал здравословното състояние на ищците. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, които могат да бъдат обобщени в смисъл дали има преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца, както и в тези производства за съда съществува ли задължение служебно да събира доказателства относно обстоятелства, имащи отношение при решаването на спора в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, са от значение за постановения резултат и са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановките на т. 1 на ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС и константната съдебна практика / решение № 240/23.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 414/2019 г.; решение № 877/27.11.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3374/2008 г.; решение № 64/20.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1398/2011г. и др./. Правилото, че при проверка правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и това за настъпване на преклузия за посочване на доказателства търпят изключения при разглеждане на исковете за лишаване от родителски права, за поставяне под запрещение, както и когато съдът следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца. В последния случай, при произнасяне по въпросите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, съдът може да събира служебно доказателства. С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения, вкл. до приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови доказателства. Преклузията е неприложима, когато извън хипотезите на чл. 266, ал.2 ГПК се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, щом те са във връзка с установяване интереса на детето в съответните производства. По останалите питания на касатора (свързани с обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при изследване „най-добрия интерес на детето“ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗЗакрД) съдът ще вземе отношение с решението си. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.