Определение № 1410 от 21.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 508/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по постъпила частна касационна жалба от „Уаб хеви файненс“, вписано в регистъра на юридическите лица на Република Л. с рег. №[ЕИК], със съдебен адрес в [населено място], срещу определение № 1079 от 13.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 715/2025 г. на Хасковски окръжен съд, I състав, с което се отменя определение № 452 от 03.06.2025 г. по гр.д. № 1022/2024 г. на Свиленградски районен съд и вместо това се допълва определение № 181 от 06.03.2025 г. по гр.д. № 1022/2024 г. на Свиленградски районен съд, като се осъжда „Уаб хеви файненс“ да заплати на „Фреш ленд“ ЕООД, М. Д. П. и П. Д. П. сумата от по 1500 лв. за всеки от тях, представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 1022/2024 г. на Свиленградски районен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение като излага доводи за неговата неправилност. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3, както и ал. 2 ГПК. Насрещните страни- „Фреш ленд“ ЕООД, М. Д. П. и П. Д. П.- надлежно уведомени по реда на чл. 276, ал.1 ГПК, не вземат становище по подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Императивна процесуална пречка за осъществяване на частния касационен контрол е разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, съгласно която не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. (с равностойност 2556,46 евро) и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв. (с равностойност 10225,84 евро), с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Дефинираната в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. (с равностойност 2556,46 евро) за граждански дела, и до 20 000 лв. (с равностойност 10225,84 евро) за търговски дела е приложима и за определенията по посочените дела, съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК. Касае се за императивни процесуалноправни норми, определящи категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол, съответно и неподлежащите на частен касационен контрол определения по тези дела. Обжалваното определение е постановено по търговско дело, образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на съществуване на вземанията по сключена между търговци правна сделка, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Размерът на всяко от вземанията- основно и акцесорно, е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) минимален праг за достъп до касационно обжалване на въззивни решения по търговски дела- 20000 лв. (с равностойност 10225,84 евро). Изложеното обосновава извод, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в определението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване- правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите като процесния, в които законът го отрича, поради което и подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение