Определение № 2934 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1529/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Пазари Възраждане“ ЕАД срещу решение № 205 от 28.04.2026г. по в.т.д.№ 204/2026г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 345/2026г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „Софийска вода“ АД сумата 54 184,93 лв. - цена за предоставени В и К услуги за обект „Обществена тоалетна“, находяща се в [населено място], Ротонда на ЖП гара София, дължима за периода 29.09.2021 г. - 30.10.2024 г. и обезщетение за забавено плащане в размер на 13 059,77 лв. Законна лихва върху главницата не е присъдена. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на въззивното решение и се иска отхвърлянето на исковете със законните последици. Оспорва се правилността на изводите на САС, че влязлото в сила решение по т.д.№ 689/2023г. на АС София, с което е уважен иск между същите страни за същия обект, но за различен исков период (26.02.2020г.- 28.09.2021г.) формира сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на облигационна връзка между страните за процесния период и преклудира възраженията на ответника срещу предявеното в настоящия процес спорно право. Оспорва и правилността на изводите, че ответникът има качеството на потребител на предоставяните от ищеца В и К услуги като ползвател на обекта. Възразява, че между страните по делото няма облигационна обвързаност по отношение на доставянето и ползването на В и К услуги за обществената тоалетна; че след като за обекта е разкрита служебна партида с титуляр „Пазари Възраждане“, то последното дружество следва да се приеме за „нов потребител“ по смисъла на пар.1, т.2,б. „в“ от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в който случай обаче е необходимо подписването на писмен договор за присъединяване, какъвто няма сключен. Позовава се на неправилно дадено от въззивната инстанция тълкуване на понятието „потребител“ по смисъла на пар.1,ал.1, т.2 ДР на ЗРВКУ (Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги) и чл.3,ал.1 от Наредба №4/2004г. и се поддържа, че „Пазари Възраждане“ не попада в нито една от очертаните хипотези и отсъства основание по смисъла на цитираната нормативна уредба за възникване на облигационни отношения между страните. Възразява се, че ответникът не попада и в хипотезата на чл.2,ал.3 ОУ на ищеца. Твърди се, че тази разпоредба, предвиждаща, че наемател също може да бъде потребител, на когото се предоставят В и К услуги за времето на наемното правоотношение, противоречи на нормативната уредба и не намира приложение в отношенията между страните. Наведено е и възражение, че по делото не е установено ОУ, на които ищецът се позовава (одобрените с решението на КЕВР от 13.07.2016), да са влезли в сила по реда, предвиден в чл.11,ал.7 ЗРВКУ - в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ За правната същност на мотивите на влязлото в сила решение, тяхната доказателствена сила и ползват ли се същите със СПН ?“ с позоваване на несъответствие на обжалваното решение с т.18 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и решението по гр.д.№ 2726/2017г. на 4 г.о. на ВКС 2/ „ За задължението на въззивния съд по чл.12 и чл.235 ГПК - длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възраженията на страните, както и да обсъди всички доказателства?“ като се твърди несъобразяване от САС на решението по гр.д.№ 2895/2020г. на 4 г.о. на ВКС. Касаторът излага, че е въвел в спора доводи за недължимост на претендираните суми поради обстоятелството, че по делото не е установено ОУ, на които ищецът основава предявените си искове, да са влезли в сила, а САС не е обсъдил това възражение. 3/ „За лицата, които имат качеството на „потребител“ на услугите на В и К и може ли да бъде „потребител“ по смисъла на пар.1, т.2, б.“а“ ДР на ЗРВКУ юридическо лице, на което не е учредено вещно право на ползване по надлежния ред и по отношение на което предоставеното ползване няма облигационен източник (наем, заем за послужване или друго) като се твърди противоречие на обжалвания акт с решението по гр.д.№ 4379/2018г. на 3 г.о. на ВКС, в което според касатора е „разяснено съдържанието на понятието потребител“. В условията на евентуалност, се поддържа основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото не е налична съдебна практика, която да го изяснява. Писмен отговор от насрещната страна не е депозиран. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалба на ответника въззивната инстанция е приела за неоснователен довода, че за спора е без значение влязлото в сила решение № 63/29.01.2024 г. по т.д. № 698/2023 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 434/11.02.2025 г. по т.д. № 1357/2024 г. на ВКС, ІІ т.о., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца суми, представляващи стойността на потребени В и К услуги за периода 26.02.2020 г. - 28.09.2021 г. за същия обект. Според състава на САС последицата на това съдебно решение е, че установява със СПН не само съществуването на посоченото вземане, но и правопораждащите му факти, един от които е и съществуването на договорна облигационна обвързаност между страните по делото, по силата на която ищецът се явява доставчик, а ответникът - потребител на В и К услуги за процесния обект, а настоящото дело има за предмет аналогично вземане, дължимо за следващ период от 29.09.2021 г. до 30.10.2024 г. Очертано е, че съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК, след като със СПН е установено съществуването на облигационно отношение между страните за периода 26.02.2020 г. - 28.09.2021 г., произтичащо от договор за В и К услуги, то в настоящото производство не е допустимо да се преразглежда този въпрос, а именно, дали изначално е възникнало договорно отношение между страните с посоченото съдържание и такова възражение е преклудирано от СПН. Очертано е, че в настоящото производство е допустимо да се обсъжда дали това възникнало договорно отношение е било впоследствие прекратено на някакво основание, но подобно възражение от ответника не е изтъкнато - отсъства твърдение, че след 28.09.2021 г. договорното отношение е било прекратено, включително поради едностранен отказ от ответника, чрез негово едностранно волеизявление за прекратяване на договорното отношение, а липсата на твърдяно и доказано прекратяване на така установеното със СПН договорно отношение означава, че то е съществувало и в следващия период след 28.09.2021 г.- процесният. Независимо от посоченото, съставът на САС е изложил мотиви за установеност на договорно правоотношение и от събраните в настоящия процес доказателства, като е приел следното: Не е спорно между страните, че процесният обект е собственост на Столична община, която е предоставила на ответното общинско дружество стопанисването и управлението на имота, което е видно от представените писмени доказателства (доклад с рег. № СОА19-ВК66-8321/15.10.2019 г. на зам. кмета на СО, писмо с рег. № СОА19-ТД26-10645-4/26.11.2019 г. на зам кмета на СО; писмо № РСР19-ВК88-2226-1/13.01.2020 г. на кмета на район „Средец“; писмо № РД-07-02 112-121/23.07.2015 г. на кмета на район „Средец“ и приемо-предавателен протокол от 20.07.2015 г., подписан и от името на ответното дружество), и е изрично признато от ответното дружество в писмо с вх. № СК-680/21.02.2020 г. на изп. директор на „Пазари Възраждане“ ЕАД, в което е посочено, че дружеството е предприело действия по пломбирането на водомерите на процесната обществена тоалетна и завеждането на отделни партиди на името на дружеството. Не е спорно и, че такава партида за този обект е била открита и неин титуляр е ответникът. Следователно, ответното дружество се явява ползвател на процесния обект. Като такъв то е потребител на доставените в обекта В и К услуги по силата на § 1, т. 2, буква „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Според посочената разпоредба потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Законът не поставя изискване към източника на ползването, поради което той може да бъде както вещно право на ползване, така и облигационно право на ползване – наем, заем за послужване, предоставено стопанисване на държавно или общинско имущество. Ответникът несъмнено се явява такъв ползвател, като ползването е предоставено от собственика на имота - Столична община, която е и едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Същевременно, собственикът СО е дал съгласие за откриване на партида на процесния обект за В и К услугите на името на ответника и такава фактически е била открита, за което е ответникът е изразил съгласие, видно от писмото с вх. № СК-680/21.02.2020 г. на изп. директор на ответното дружество, както и от представеното уведомление за откриване на индивидуални партиди с вх. № М-1862/12.06.2020 г. Следва да се посочи, че ако ответникът счита, че той няма качеството „потребител“ на В и К услуги за процесния обект и незаконно му е била разкрита партида при ищеца, то той може по всяко време с едностранно изявление да се откаже от тези В и К услуги и да прекрати облигационното отношение между страните. Подобно действие ответникът не твърди да е предприел, а то ще доведе и до закриване на партидата, открита на негово име. Ето защо доказано е, че през процесния период между страните е съществувало договорно отношение по предоставяне на В и К услуги за процесния обект“. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно: Първият поставен въпрос относно правната същност на „мотивите“ на влязлото в сила решение не държи сметка за обстоятелството, че именно в диспозитива на влязлото в сила решение по в.т.д.№ 698/2023г., след отмяна на първоинстанционния акт за отхвърляне на иска, съставът на САС е осъдил касатора да заплати на „Софийска вода“ АД сума, дължима за доставени В и К услуги за предходния период 26.02.2020г. - 28.09.2021г. за същия обект обществена тоалетна на [улица], Ротонда на ЖП гара София на основание чл.79 ЗЗД, т.е. уважен е иск за реално изпълнение на поето договорно задължение, което означава, че всички възражения срещу неговото валидно възникване е следвало да бъдат изчерпани в предходния процес, а в настоящия са преклудирани, защото, както е анализирано в обжалваното решение, не се твърди последващо датата 28.09.2021г. прекратяване на договорната обвързаност между „Пазари Възраждане“ и „Софийска вода“ по отношение на предоставяне на подлежащи на заплащане В и К услуги за този обект. Този извод е достатъчен за уважаването на иска за следващия - процесния период, от което произтича и неоснователността на искането за допускане на обжалването както по втория въпрос относно възражението за невлизане в сила на ОУ на оператора, така и по отношение на третия относно качеството потребител на В и К услуги. Следва да се има предвид, че ответникът не е въвел в преклузивните срокове довод относно доказване влизането в сила на ОУ на В и К оператора, а го поставя за първи път във въззивната жалба, в който смисъл въззивната инстанция не е дължала и произнасяне по него. Невярна е и тезата в третия въпрос, тъй като по делото несъмнено е установено, че по искане на ответника и със съгласието на Столична община, ответникът е завел отделни партиди на водомерите на обществената тоалетна на територията на Ротондата на Централна ЖП гара на името на „Пазари Възраждане“. Водомерите са пломбирани и се водят на отчет по негова партида, а същевременно обектът му е предаден с приемо- предавателен протокол от СО Район Сердика. Следователно ползването му от това дружество въз основа на надлежен акт е удостоверено. Несъответно на доказателствата по делото е твърдението за разкрита служебна партида по отношение на доставяните В и К услуги на потребителя „Пазари Възраждане“, която касаторът обвързва с придобиване на качество на „нов потребител“ и необходимост от сключване на договор за присъединяване. Видно е, че никой от поставените въпроси няма годността да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол по чл.280,ал.1 ГПК, чиито характеристики са очертани в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което е безпредметно обсъждането на допълнително въведените такива. Разноски за производството за насрещната страна не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.