Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г.

Решение № 62 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Администрация на Министерски съвет /АМС/ срещу решение № 813/30.01.20 по г. д. № 11137/19 на СГС, ІV Б състав - с което е потвърдено решение № 130289/3.06.19 по г. д. № 63168/18 на СРС, ГО, 56 с, за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Г. Д. Ф. оспорва жалбата; претендира разноски. С определение № 738/04.11.20 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание. С атакувания акт съдът е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било незаконосъобразно прекратено на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ вр. с чл. 188, т. 3 КТ. Намерил е, че дисциплинарното уволнение е извършено при спазване на изискванията на чл. 194 КТ, чл. 193 КТ и чл. 333 КТ, но тежестта на извършеното нарушение е несъответна на тази на наложеното наказание. При тези обстоятелства предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ са уважени. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: По материалноправния въпрос относно критериите при преценка тежестта на нарушението с оглед приложението на чл. 189, ал. 1 КТ е налице трайно установена практика на ВКС, в това число цитираната от касатора, която е и уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК /с реш. № 112/7.05.15 по г. д. № 5348/14, ІІІ ГО, реш. № 293/21.11.11 по г. д. № 238/11, ІІІ ГО, реш. № 227/29.06.12 по г. д. № 1417/11, ІІІ ГО, реш. № 163/13.06.12 по г. д. № 564/11, ІV ГО и др. /. Преценката на критерия "тежест на допуснатото нарушение" по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението е от значение характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. По касационната жалба: Ищецът е работил в Администрацията на Министерски съвет /АМС/ на длъжност "главен специалист" в отдел "Техническо обслужване, снабдяване и транспорт", дирекция "Управление на собствеността и административно-стопански дейности". Със Заповед № 1372/12.7.17, връчена на 30.7.18, му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ за уронване на доброто име на предприятието – за това, че на 3.07.17, при извършване на техническа проверка на получените в АМС пратки и откриване на пакет със съмнително съдържание, ищецът първоначално отрекъл да има нещо общо с адресираната до него пощенската пратка, като това станало причина за задействане чрез ОДЦ-НСО на процедурата по обезвреждане на опасни материали и за неоснователно спешно пристигане на коли с екипи от МВР, специалните служби към МВР, пожарната и Центъра за спешна медицинска помощ; в интернет сайтовете се появили съобщения със снимки на полицейски коли, пожарна кола и линейка пред служебния вход на АМС със заглавие "Полиция и пожарна спешно пред Конституционния съд, "Сигнал за бомба", "СОБТ, полиция и пожарна на крак пред Конституционния съд". В заповедта е посочено и, че впоследствие Г. Ф. се e обадил на дежурния по охрана от НСО, информирал го, че след проверка на електронната си поща е открил собствената си поръчка за тази доставка, показал му принтирано изображението й и тя е била отворена от служител със специално облекло /в рамките на продължила 10 минути процедура/ и предадена на ищеца; същевременно, в длъжностната му характеристика не е вписано задължение за заявяване и закупуване на материали за АМС и в нарушение на задълженията си той е използвал служебния си компютър за лични нужди, като е заявил доставяне на адреса на АМС на техника за лично ползване. В резултат АМС е била злепоставена, неоснователно са били ангажирани държавни органи, отговорни за обезвреждане на опасни материали, пред служебния вход на АМС са пристигнали специализирани коли с включени звукови и светлинни сигнали, неоснователно е създадено напрежение и без наличие на реално съществуваща опасност е използван служебен ресурс на цитираните служби – време, финансови средства, екипи от специалисти, а чрез разпространените в интернет сайтовете снимки би могло да се създаде невярна представа за опасност от тероризъм. Оспореното дисциплинарно наказание е наложено при спазване на сроковете по чл. 194 КТ - доколкото дисциплинарното нарушение е извършено на 3.07.17, заповедта за уволнение е връчена на 30.07.18, а за периода 12.07.17-28.07.18 вкл. ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и съгласно чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. Спазена е била и процедурата по чл. 193 КТ – от Г. Ф. са били изискани и подадени обяснения по реда на чл. 193 КТ. Преодоляна е и предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ - към датата на уволнението 30.07.18 ищецът е страдал от заболяване по Наредба № 5/87 (неинсулинозависим диабет, с определена 54% трайно намалена работоспособност с ЕР ТЕЛК от 3.11.17 и 18.06.18) и работодателят е изискал и е бил получил (с писмо от 27.06.18) разрешение от Инспекцията по труда за уволнението. От друга страна от доказателствата се установява извършване на описаното в исковата молба дисциплинарно нарушение - на 3.07.17, при извършване на проверка на получените в АМС пощенски пратки, е открит съмнителен пакет с адресат ищеца-за което той е бил уведомен от дежурния по охрана; след показване на рентгенова снимка на съдържанието Г. Ф. не е потвърдил, че очаква подобна пратка; впоследствие извършената от същия проверка по товарителниците в служебния му компютър и уведомяването на служителя на служебния вход за откриването на такава е станало поне 45 минути след първото обаждане до него със запитване за пратката и несвоевременно - предвид уведомяването му от компетентния специалист от НСО, че според неговата професионална преценка пакетът е потенциално опасен и следва да се предприемат действия по обезопасяването му. Безспорно е и, че предвид първоначалното отричане и несвоевременното потвърждение от страна на касатора, че въпросната пратка е поръчана от и действително предназначена за него, е била задействана специално уредена задължителна процедура по обезвреждане на съмнителна пратка с неизвестен получател съобразно протокол за действие в опасни ситуации и на място са пристигнали представители на множество органи по сигурността - в това число на МВР, пожарна и "Бърза помощ". Ангажирането на същите, станало публично достояние и обявено в електронните медии като свързано с предположение за извънредна ситуация, както и узнаването - поне от всички лица и органи, привлечени в операцията, за неоснователното им ангажиране, безспорно води до уронване на доброто име на работодателя и съответно до наличието на основанието по чл. 187, ал. 1, т. 8 пр. 2 КТ. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 126, т. 9 КТ работникът и служителят е длъжен да пази доброто име на предприятието. Уронването му се изразява в нелоялно отношение към работодателя, злепоставящо го пред третите лица, като нарушението е формално и не се изисква настъпване на някакъв неблагоприятен резултат /достатъчно е поведението на работника или служителя да създава възможност за злепоставянето на работодателя пред трети лица/, и е съставомерно независимо от формата на вина /опр. № 462/29.05.17 по г. д. № 794/17, III ГО, реш. № 1379/99, III ГО, реш. № 379/10, III ГО и др./. Във връзка с преценката за съответствието на така извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание съобразно отговора на правния въпрос следва да се приеме, че критерият "тежест на допуснатото нарушение" по чл. 189, ал. 1 КТ трябва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. От значение е характера на изпълняваната работа, степента на отговорност на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнението на трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съответно доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата му, обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника или служителя към неизпълнението. В случая следва да се отчетат както обстоятелствата, че на ищеца не са били налагани дисциплинарни наказания, оценен е с оценка "изпълнението на работата отговаря на изискванията" и няма данни извършеното нарушение да няма еднократен характер, така и специфичния характер на трудовите функции и мястото на работа при конкретния работодател. Служителят изпълнява същите в сградата на Министерски съвет, която е стратегически обект от значение за националната сигурност /ПМС 181/09 и е със специален пропускателен режим, респективно във връзка с обезпечаване на сигурността й са установени специални мерки за защита, свързани с взаимодействие на множество специализирани органи при отнапред установени правила. Безспорно предвид особения характер и значението на институцията, която се помещава в процесната сграда, служителите от НСО действат по протокол, обезпечаващ безопасността, като са длъжни, при наличие на съмнителна пратка - каквато е била процесната - да уведомят останалите предварително определени органи, а - последните - незабавно да се отзоват. Това изисква по-висока степен на отговорност в работата от служителите, които изпълняват задълженията си в подобен стратегически обект на сигурност, респективно значимостта на евентуално неизпълнение на трудовите задължения в аспект, който може да повлияе на сигурността на мястото на работа, е по-голяма. Създадената ситуация поради поръчаната от служебния компютър на ищеца пратка за лични нужди, която има външни характеристики при рутинна проверка на рентген на опасна, и несвоевременната му реакция по уведомяване на специализирания служител, респективно отричането пратката да е предназначена за него, е довела до предприемане на предписаните незабавни и задължителни действия по обезвреждането й- които са станали причина за неоснователно ангажиране на държавни органи, отговорни за обезвреждане на опасни материали, респективно незабавно пристигане на специализирани автомобили на МВР, ДОТИ, пожарна и Център за спешна медицинска помощ с включени звукови и светлинни сигнали предвид хипотетично застрашената национална сигурност, и медийно отразяване на концентрацията на специализираните автомобили с предположение за бомба. Това е довело до негативен ефект за работодателя Администрация на МС, изразяващ се в това, че същият е бил злепоставен, създадено е напрежение и тревога и е ангажиран човешки и материален ресурс без да е била налице реална опасност. При тези обстоятелства настоящият състав намира, че е налице особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което компрометира оказаното доверие на работника. С оглед значимостта му предвид особения статут на работодателя и мястото на полагане на труд като стратегически обект, то е достатъчно тежко /по смисъла на чл. 189 КТ/, за да обоснове само по себе си налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Извършеното уволнение е законосъобразно и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяната му е неоснователен. С оглед акцесорния им характер, неоснователни са и претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Като е приел противното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То следва да бъде отменено на основание чл. 181, т. 3 ГПК и чл. 293 ГПК, като спорът се реши по същество съобразно посоченото по-горе. С оглед изхода му на ответната страна се дължат на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК 477,84 лв. разноски и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение – или общо 627,84 лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,