Определение № 3311 от 09.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1028/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Гастхаус“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 30/15.01.2024 г., постановено по в.т.д.№ 151/2023 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260743/29.12.022 г. по т.д.№ 2571/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, [населено място], иск с правно основание чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата от 323677 лв., представляваща заплатени средства за изграждане и монтиране на съоръжение – кабелни линии 20 KV- 2 броя от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV“Яхиново“ до нов стълб ТП „Младост“ с дължина на трасето 1268 м. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че страните по спора са сключили договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл.20, ал.5, т.2 от НПППЕЕПРЕМ на 07.11.2008 г., както и че процесните съоръжения са проектирани, изградени и въведени в експлоатация. Спорът е относно действителността на договора за присъединяване от 07.11.2008 г., съответно дължи ли ответникът и на какво основание сумата от 323667лв., представляващи средства за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на трасе - кабелни линии 20 KV 2 бр.-от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268м., която ищецът претендира. Решаващият състав е споделил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция, тъй като реализираното от ищеца – касатор се явява изпълнение на конкретни негови договорни задължения, поради което изграденото процесно трасе е част от предвидената по договора работа, т.е. в случая не е извършено нещо извън предмета на договора, както и че не са налице изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.61, ал.1 от ЗЗД, на което основание е предявена исковата претенция. Изложени са съображения, че процесните съоръжения са проектирани, изградени и въведени в експлоатация в изпълнение на договора за присъединяване, както и че спорът между страните относно действителността на договора, е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.297, чл.298 и чл. 299 ГПК, като същият е признат за действителен и валидно обвързващ страните, което следва от влезлите в сила съдебни решения - решение №688/10.11.2021г., постановено по т.д.№792/2022г. на САС и решение № 1050 от 07.05.2019г., постановено по т.д.№1227/2019г. на САС. Съществуването на действителен договор, по силата на който е извършена работата изключва наличието на елементите от фактическия състав по чл.61, ал.1 ЗЗД, отговорността по който е извъндоговорна, съответно обуславя неоснователност на предявения иск. С оглед на тези обстоятелства за неоснователни са счетени направените възражения за прихващане и погасяване по давност, както и оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, основани на твърдения за: непроизнасяне по възражението за нищожност на договора за присъединяване; неизясняване на действителнатата воля на страните във връзка с изграждането на процесното съоръжение, предвид направеното тълкуване на относимата правна уредба и съдържанието на договора; съдържанието и действието на Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, в отношенията между страните предвид Закона за енергетиката и ЗНА; представените по делото доказателства в подкрепа на твърдяното от ищеца, че процесния договор е без предмет; анализа на доказателствата в подкрепа на твърдяното от ищеца, че са изградени електрически съоръжения за пренос и достъп на електрическа енергия в полза на ответника след съгласувани проекти и поставяне под напрежение от същия и разрешение за ползване, а не електрически съоръжения за присъединяване на обект на ищеца; наличието на предпоставките по чл.61 ЗЗД и доводът за противоречиви изводи на съда в обжалваното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя четири правни въпроса, като се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС: 1. „При сключен договор за присъединяване към разпределителната мрежа и изграждане на електрическите съоръжения от страна на присъединяваното лице, което впоследствие не е присъединено, какви са правата и задълженията на страните по този договор ?“; 2. „В мотивите на решение № 60078/30.08.2021 г. по т.д. № 802/2020 г., на ВКС, Т.К., 2-ро отд. е посочено следното - Законодателят е предвидил, че на всяко лице, което е предприело работа в чужд интерес, същата е била извършена уместно и не е било налице противопоставяне от страна на лицето, в чиято полза е извършена, има право на стойността на необходимите и полезни разноски, които е извършил изпълнителят, следва ли да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС ?“; 3. „Когато чл. 82, ал. 1 от ЗЕ недвусмислено сочи, че процесното съоръжение е част от електроенергийната система на страната и отделно от това, чл. 116, ал. 3 указва, че оператора на разпределителната мрежа (ответното дружество) е длъжно да извършва разширение и реконструкция на мрежата свързана с присъединяването на потребители и производители на ел. енергия, следва ли разпределителното дружество да изкупи от инвеститора и стане собственик на тези присъединителни съоръжения съответно на единствената лицензия за разпределение на ел. енергия, на тази обособена територия ?“ и 4. „В Закона за енергетика от 09.12.2003 г. е посочено в ПЗР, § 4. (1), че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. С оглед на тази воля на законодателя, следва ли да се приеме, че разпределителното дружество е длъжно да изкупи процесните съоръжения предвид на притежаваната единствена лицензия в конкретната обособена територия ?“. Въпросите са свързани с поддържаната теза, че касаторът е собственик на изградените съоръжения, които не са изкупени от ответника, както и че договорът за присъединяване е нищожен и поради това му се дължат направените разходи за изграждането им по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Посочената теза не е възприета от въззивния съд и кореспондира с решаващия извод в обжалваното решение, че отношенията между страните следва да се уредят на договорно основание, поради което е отхвърлен предявеният иск по чл.61, ал.2 ЗЗД. Съставът на ВКС счита, че решаващите изводи на апелативния съд са основани на формираната сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.297, чл.298 и чл. 299 ГПК на влезлите в сила съдебни решения - решение №688/10.11.2021г., постановено по т.д.№792/2022г. на САС и решение № 1050 от 07.05.2019г., постановено по т.д.№1227/2019г. на САС. С решението по т.д.№ 1227/2019 г. САС се е произнесъл по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по същия договор от 07.11.2008 г. за изграждане на друга част от кабелната мрежа, като е приел, че договорът е действителен. Прието е, че с оглед предмета на договора не е необходимо да се сключва договор за прехвърляне на собственост или за уреждане на отношенията, а се касае до подмяна на кабели в далекопроводна мрежа, която използва съществуващ сервитут. С оглед предмета на възлагане, липсата на необходимост от прехвърляне на резултата, а директното му инкорпориране в мрежата на ответника, е счетено, че не е необходимо извършването на прехвърляне на резултата в особена форма, което не налага сключването на следващ договор, а възложителят дължи приемане на изработеното съобразно сключения между страните договор на основание чл. 264, ал. 1 от ЗЗД. С решението по т.д.№ 792/2019 г. САС се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на кабелните линии, изградени по договора от 07.11.2008 г., които съвпадат със съоръжението, за изграждането на което се претендира плащане в настоящото производство. Касаторът е твърдял по това дело, че съоръженията са негова собственост, но се ползват от ответника, поради което му се дължи обезщетение. С влязлото в сила решение е прието, че процесното съоръжение - кабелни линии 20 KV 2 бр. – от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с дължина на трасето 1268 м. е изградено от ищеца в изпълнение на договора, изпълнението е прието от ответника и съоръжението е пуснато в експлоатация – поставено е под напрежение и се ползва като част от разпределителната мрежа на ответното дружество. Правото на собственост върху изграденото преминава върху разпределителното предприятие с изграждането на съоръженията и приемане на изработеното, респективно включването му в електроразпределителната мрежа, тъй като в случая не се изисква учредяване на сервитутни права, а такива са били учредени преди сключването на договора от трети за спора лица, както и не се налага прехвърляне на вещни права от присъединяваното лице, доколкото съоръжението се намира извън границата на собственост на имота на ищеца, предвид на което и собствеността върху изграденото съоръжение преминава върху възложилия изработването му ответник (електроразпределително предприятие) с факта на приемането му и включването му като част от оперираната от ответника електроразпределителна мрежа – с разрешение за ползване № ДК–07–КН–02/21. 03. 2013 г. На основание така формираната сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти, третият и четвъртият въпроси за задължението на разпределителното дружество да изкупи изградените съоръжения и да стане техен собственик, са решени. Тези въпроси, както и първият въпрос за правата и задълженията на страните по договор за присъединяване и съответно втория въпрос за фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие, са разрешени в практиката на ВКС, именно с оглед предмета на изработеното. Сключването на договор за изкупуване на съоръженията от електроразпределителното предприятие е необходимо, когато следва да се прехвърлят вещни права на разпределителното предприятие от изпълнителя, тъй като предметът на възлагане е наложил изработката на самостоятелна вещ, съдържаща вещни права или предметът е такъв, че съобразно закона има изискване за сключване на договора за прехвърлянето му в предвидена от закона форма. Право на собственост не се прехвърля, а се сключва единствено договор за изработка, ако резултатът не е самостоятелна вещ в рамките на общата присъединителна уредба. В този смисъл са решение № 7/04.2.2014 г. по т.д. 59/13 г. и решение № 247 от 27.2.2015 г. по т.д. 2952/13 г. на ВКС, ТК. Въведеното основание за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност е основано на същите доводи, от които са изведени правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, на които съставът на ВКС отговори, поради което не следва да ги разглежда отново. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК право на разноски за касационното производство има ответникът, поради което съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд