Определение № 6885 от 05.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Б. А. С., чрез адв. Рафаилов, срещу Определение № 637/28.03.2024 г., постановено по адм. дело № 106/2024 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 год., издаден от главен експерт в Дирекция МДТ - Община Сливен, в частта на установените задължения за имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец. С частната жалба е оспорен изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на обжалването, като са изложени подробни доводи за недоказаност на твърдението на решаващия орган, изцяло възприето от съда, за постановена отмяна на процесния акт „по служебен път“. Сочи се, че в хода на съдебното производство не е доказано наличието на изричен писмен акт на орган по приходите и/или на решаващия орган за отмяната му в оспорената пред съда част. Поддържа се, че отразената промяна на размера на задълженията на С. в информационната система на дирекция МДТ Сливен е фактическо действие и не може да се квалифицира като надлежно упражняване на правото на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - директор на дирекция МДТ в Община Сливен, чрез експерт О., изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд, е допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. А. С. срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ003042-1/21.11.2023 г., в частта, с която са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и за такса битови отпадъци (ТБО) за имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец. Установява се, че в резултат на обжалване на посочения АУЗ по реда на чл. 152 ДОПК, с Решение № НОМ 29/01.02.2024 г. директорът на дирекция МДТ в община Сливен е потвърдил АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 г. в частта, с която са установени дължимите и неплатени от Б. С. към датата на издаване на АУЗ задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2023 г. – 30.12.2023 г. в общ размер на 139,78 лв., главница и лихви. С втория абзац от диспозитива на решението е постановено следното: „Тъй като в останалата част актът е отменен по служебен път от компетентен орган по приходи в кръга на неговите правомощия на 27.11.2023 г., директорът не следва да се произнася в качеството си на решаващ орган, а единствено да прогласи настъпилата отмяна.“. Първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на АУЗ № АУ003042-1/21.11.2023 г. в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 67338.566.120, находящ се в гр. Сливен, кв. Асеновец. В тази връзка съдът се е позовал на Решение № НОМ 29/01.02.2024 г., с което актът е потвърден в частта, с която са установени дължимите и неплатени от Б. С. към датата на издаването му задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2023 г. в общ размер на 139,78 лева, от които главница 135,71 лева и лихви за просрочие в размер на 4,70 лева. Решаващият орган е постановил, че в останалата част актът е отменен по служебен път от компетентния орган по приходите. Съдът е изложил мотиви, съгласно които като се извади сумата на потвърдените с решението задължения за ДНИ и ТБО в размер на 139,78 лева от общата сума на установените с АУЗ задължения в размер на 205,65 лева се получава числото 65,87 лева, което съответства на размера на служебно отменените задължения за ДНИ и ТБО по отношение на процесния имот с идентификатор 67338.566.120 и съвпада с цифрата, посочена в уточнението към жалбата. При тези установявания, съдът е формирал извод за недопустимост на оспорването поради липса на основанията по чл. 156 ДОПК. Определението е неправилно. Съобразно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването на задължения за местни данъци и такси се извършва по реда на ДОПК. Актовете за установяване на задължения се обжалват по реда за обжалване на ревизионни актове – чл. 144, ал. 1 ДОПК. Според чл. 156, ал. 1 ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва пред съда, чрез решаващия орган, в 14-дневен срок от получаването на решението. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването на процесния АУЗ в частта на установените с него задължения за ДНИ и ТБО за имот с идентификатор 67338.566.120, в общ размер на 65,87 лв., главница и лихви. Не се твърди и не се установява да е налице изричен писмен акт на органа, издал АУЗ или на решаващия орган за отмяна на АУЗ в посочената част. Действително, по делото са налице данни, съдържащи се в докладна записка от началник отдел „Контрол по събиране на местни данъци и такси“ при Община Сливен, за служебна отмяна на спорния АУЗ, в частта, с която по отношение на Б. С. са установени задължения за ДНИ и ТБО относно процесния недвижим имот, общо в размер на 65,87 лева, от които главница 51,14 лева и лихви 14,73 лева. Липсва обаче изричен писмен акт, с който да е отменен АУЗ в оспорената част, а такава отмяна не е постановена и с решението на директора на дирекция МДТ в община Сливен. Правомощията на решаващия орган по чл. 155, ал. 2 ДОПК са да потвърди, измени или отмени изцяло или частично АУЗ в обжалваната част. В тази насока основателно частният жалбоподател сочи, че директорът на дирекция МДТ в община Сливен няма правомощия да „прогласи“ настъпила фактически отмяна на АУЗ, която не е обективирана нито в негов, нито в изходящ от издателя на АУЗ изричен акт. Поради това и съобразно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ДОПК, съдебното оспорване на АУЗ, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, е допустимо. Правото на жалба по реда на чл. 156 и сл. ДОПК в случая е надлежно упражнено и отричането му с определението на Административен съд Сливен е неправилно. Съдебният акт следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,