Определение № 158 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 434/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. И. К., чрез адв. Д., допълнена с частна касационна жалба на същото лице, чрез адв. Д. срещу определение № 545/30.08.2019 г. по ч. гр. д. № 432/2019 г. на Апелативен съд – Варна. С последното е отменено определение № 2049/09.07.2019 г. по гр. д. № 1257/2019 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне молбата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, комисията) за обезпечение на предявим бъдещ иск против М. П. Д. и жалбоподателката К. за отнемане на в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 204 061. 82 лв., като вместо него е постановено друго, с което молбата е удовлетворена и е допуснато исканото обезпечение на бъдещия иск, чрез налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на ответницата, както и запор на МПС (лек автомобил) и четири банкови сметки с титуляр А. К., и на една банкова сметка с титуляр ответника Д..

От ответниците по частна касационна жалба КПКОНПИ, чрез своя процесуален представител ст. инспектор В. Д. от ТД – Бургас, е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Ответникът М. П. Д. не е депозирал отговор.

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, доколкото по силата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат само въззивните определения, с които за първи път се допуска обезпечение на иска в рамките на въззивно производство, образувано по жалба срещу отказ на първата инстанция да допусне обезпечението ( така и разрешението на ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК)

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното:

Въззивната инстанция е постановила обжалвания резултат като е приела, че въз основа на уведомление от Специализирана прокуратура (СП) за привличане на ответника Д. в качеството на обвиняем по досъдебно производство (ДП) № 23/2015 г. по описа на сектор ГДБОП – МВР, пр. пр. № 99/2014 г. на СП за престъпление по чл. 354в, ал. 1 и чл. 354а, ал. 1 НК - т.е. в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 25 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – 2012 г., отм.), е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето М. П. Д.. Посочено е, че проверката е започнала по реда на ЗОПДНПИ (2012 г. - отм.), но по силата на разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), въведена с изменението на закона с ДВ, бр. 1/2019 г., като неприключила се довършва по реда на действащия закон – т.е. ЗПКОНПИ. Развити са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗОПДНПИ (отм.) лицето, което е във фактическо съжителство с проверяваното лице е негов необходим другар в процеса. Обоснован е извод, че липсата на влязла в сила осъдителна присъда срещу проверяваното лице не се отразява на допустимостта на бъдещия иск на комисията, а производството по него ще се довърши по реда на ЗПКОНПИ. Така е прието от решаващия състав на апелативния съд, че предявимият иск е допустим и вероятно основателен, и е допуснато исканото обезпечение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи да са осъществени предпоставки за разглеждане на частната касационна жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставят се въпроси, чието съдържание, уточнено и конкретизирано от касационния съд в съответствие с приетото по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, е следното:

1. „Свързани лица по смисъла на § 1, т. 15 ДР на ЗПКОНПИ ли са лицата, които имат общо дете, но не са били в брак и фактически не съжителстват постоянно заедно на един адрес, не упражняват свободна или друга професия или търговска дейност заедно и/или са собственици на капитала на юридическо лице, на ценни книги и други?“;

2. „Достатъчно ли е за успешното провеждане на обезпечително производство по чл. 116, във вр. § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, когато то се води и срещу лицето, което фактически съжителства с проверяваното лице, молителят само да твърди, че бъдещият иск е насочен и срещу това лице или следва да проведе доказване, че несъмнено то има качеството на свързано лице?“;

3. „Може да ли да бъде обект на обезпечение на бъдеща претенция и в последствие на отнемане в пола на държавата имущество на лице, за което единствено и само се предоставят данни, че е във фактическо съжителство с проверяваното лице, без да се съберат доказателства за това?“;

4. „Следва ли да се приеме, че има фактическо съжителство на съпружески начала, когато през проверявания период две лица не живеят на един и същи адрес – постоянен и/или настоящ?“.

Поддържа се, че така повдигнатите въпроси имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК въззивните определения, с които е допуснато за първи път обезпечение в производството по жалба срещу отказ на първата инстанция да стори това, подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Последните установяват изискване селекцията на жалбата да се извърши по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд по конкретното дело и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касационен контрол се допуска и при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, както и при очевидната му неправилност.

Разглеждането на жалбата в горните случаи е предпоставено на първо място от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос.

Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС поставеният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е релевантен и от значение за изхода по конкретното дело когато е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Те произтичат от становището на страната по правилността на въззивното определение и изразяват несъгласието й с постановения правен резултат – засягане на нейната правна сфера като чужда на спора по делото, доколкото липсвали убедителни доказателства за фактическото й съжителстване с проверяваното лице. Такива въпроси нямат характеристиките на правен въпрос по смисъла на разрешението на т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт и са без правно значение за селектиране на частната касационна жалба. Липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Към изложеното следва да се допълни и следното. Както вече се посочи въпросите от значение за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства не са правни въпроси. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на частната касационна жалба по същество. Непоставянето на правен въпрос, само по себе си, има за последица недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това –вж. мотивите към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.

В случая жалбоподателят наред с общата предпоставка не е мотивирал и допълнителните предпоставки за достъп до касация на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Селектирането на касационната жалба в хипотезата на „въпрос от значение за точното прилагане на закона“ изисква обосноваване на необходимостта от промяна на практиката на ВКС, когато е настъпила промяна в законодателството или обществените условия, а такива доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отсъстват. Не се аргументират и предпоставки на заявеното основание в следващата хипотеза – „въпрос от значение за развитието на правото“. Развитие на правото, съгласно разяснението в т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, е произнасяне на касационния съд по правен въпрос, по който правната уредба е непълна, неясна или противоречива и липсва практика по приложението й. В този случай касаторът следва да посочи разпоредбите, които са непълни, неясни или противоречиви и да обоснове необходимостта от тълкуването им. Това също не е сторено от страната.

За пълнота ще следва да се изтъкне и следното. Установената съдебна практиката по приложение на нормите, регламентиращи обезпечителното производство несъмнено приема, че определението за допускане на обезпечението трябва да съдържа констатациите на съда за това дали са налице всички законови предпоставки за допускането му, закрепени в тяхната кумулативност – допустим иск, данни за вероятната му основателност и наличие на обезпечителна нужда. В този случай проверката за вероятна основателност на иска се прави като доказателствата се преценяват от външна страна, без да е необходимо да се провежда пълно и главно доказване на съответния релевантен факт, а се изисква само установяване на вероятност да се е осъществил. Такъв извод се налага при събраните на този етап данни и относно ответницата А. К. като лице, което фактически е съжителствало с проверяваното лице в период на проверката, респ. като отговарящо пред държавата по реда на специалния закон, по отношение на което е обоснована обезпечителна нужда.

В обобщение, не са налице предпоставки в приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о.