Определение № 417 от 18.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2003/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Роса Фероса”ЕООД, [населено място] и В. Б. Н. против решение № 287 от 05.12.2018 г. по т. дело № 388/2018 г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касация- Р. Д. Я.,чрез пълномощника си – адв. Б. Ж. е на становище, че не са налице основания за допускане решението до касационно обжалване.Подал е насрещна касационна жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на търговска колегия, І т.о., за да се произнесе взе предвид следното: С изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторите чрез пълномощника си- адв. И. З. са поддържали основание по чл.280, ал.2 ГПК в първата и последната, регламентирани с нормата хипотези. В тази връзка са обосновали довод за недопустимост на решението, поради наличие на влязло в сила друго решение, с предмет иск по чл.108 ЗС и страни – ответникът по касация и дружеството касатор, в което, според страната, Я. е следвало да изчерпи всичките си възражения по действителността на процесната сделка и след като не е направил това, то и настоящето производство е образувано по искове преклудирани от силата на пресъдено нещо. Страната е поддържала и друг довод за недопустимост на акта, като е твърдяла, че за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на исковете, тъй като правото му на кредитор спрямо ответницата не било установено още, поради висящност на процеса разрешаващ такъв спор и интереса му бил само евентуален а не пряк.Касаторите са поддържали още, че ако настоящата инстанция извърши преценка за допустимост на решението, то заявява изложените оплаквания за неговата недопустимост като такива по чл. 280, ал.1, т.1 или 3 ГПК. Заявен е и въпрос- ” Имат ли процесуалните преклузии по чл.133,чл.143,ал.2, чл.146, чл.147, чл.214 ГПК извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение”. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В тази връзка е направила кратко оплакване за неправилност на акта, като е заявила, че не било налице нарушение на добрите нрави при сключване на процесната сделка, след което е цитирала части от две определения на ВКС и едно решение на САС в подкрепа на това си разбиране. Страната е поставила въпросът- „ Възможно ли е пазарната стойност на акциите на акционерното дружество нерегистрирано на фондовата борса да се явява пряка функция от отразените счетоводни активи.” Лаконично е отговорено на въпроса като е посочено, че по него се поддържа основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Страната е поддържала основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, които следва да бъдат разгледани независимо от основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради това, че по тях съдът се произнася служебно-арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г. Недопустимост на обжалваното решение е изведена на първо място от твърдението, че в приключилото съдебно производство по иск предявен от Р. Я. против „ Роса Фероса”ЕООД с правно основание чл.108 ЗС е следвало да бъдат изчерпани всички възражения по действителността на придобивната сделка със страна дружеството ответник по ревандикация. Доводът е несъобразен с предметния обхват на приключилото производство с предмет установяване правото на собственост на ищеца, предявил иск по чл.108 ЗС, с оглед имплицитно съдържащия се в ревандикационния иск установителен иск за собственост. Силата на пресъдено нещо в случая обхваща правата на ищеца, тъй като независимо от установеността на основанието, на което ответникът държи или владее имота, този иск не може да бъде уважен ако не бъде установено правото на ищеца. Това право същият е заявил, с оглед отпадане качеството взискател на трето за ревандикацонното производство лице, разпоредило имотите в полза на ответника по ревандикация или основанието е било установяване на правото на собственост, което като оставащо в патримониума на ищеца е противопоставимо и установено спрямо ответника в полза, на който е разпоредено това право, от лице, което вече не е взискател спрямо ищеца. Следователно, силата на пресъдено нещо, като преклудираща права спрямо така очертания предмет, касаещ право на собственост и неговото упражняване, в случая, не може да бъде разширявана като в нея се включи още както неучаствалата страна по настоящата процесна сделка- В. Н., така и нейната действителност, която в настоящето производство няма за предмет установяване на вещни права, а недействителност на разпоредителната сделка. Така и правният интерес от заведените искове по чл.26 ЗЗД се определя не във връзка с реализиране право на собственост, а с оглед охраняване интересите на ищеца, чието качество на длъжник е отпаднало с отмяна на изпълнителното основание, въз основа, на което е проведено изпълнението, както и защита на неговия интерес и поради отпадане качеството взискател на придобилата по реда на публичната продан, именно в това качество, процесните имоти, разпоредени в полза на втория ответник. С оглед изложеното постановения съдебен акт не е недопустим. Правно необосновано страната счита, че така заявените основания за недопустимост / така квалифицирани и от настоящия състав,поради съдържанието им/ могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Тези доводи вече бяха разгледани по същество, с оглед служебното задължение настоящата инстанция да се произнесе по допустимостта на акта. Касаторите не обосновават и твърдяното от тях основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По това основание те не са поставили правен въпрос, т.е. липсва общо основание, което е достатъчно за да не бъде допуснато решението до касационно обжалване. Извън това, страната не е представила и практиката на ВС, респ. ВКС, която би могла да обоснове наличие на допълнителен критерий, тъй като сочените определения на ВКС / по чл.288 ГПК/ не съставляват практика, такава не съставлява и цитираното решение на САС, не само поради това, че същото не е включено в предметния обхват на чл.280,ал.1 т.1-3 ТГПК, но и поради това, че за същото няма данни да е влязло в сила, т.е. да съставлява практика. Формулираният въпрос във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, също не установява наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно приетата дефинитивност с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Този извод се налага, поради това, че този въпрос не е свързан с решаващите изводи на състава, а е и общ и абстрактен. Следва да се отбележи още, че касаторите не са развили никакви доводи и по допълнителния критерий. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК предполага позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от касаторите разпоредби, когато съдържат неясна, непълна или противоречива правна уредба, за да се създаден практика по приложението им. Касаторите са посочили и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, чрез възпроизвеждане на текста му. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната не е обвързала с никакви доводи .. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.287,ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да бъде разглеждана. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение