Решение № 392 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г.

Решение № 392 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Н. С. К. от с. А., област С. против въззивно решение на Силистренския окръжен съд по гр. д. № 272/2008 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Силистренския районен съд по гр. д. № 1276/2008 г. С това решение са отхвърлени исковете на К. срещу О. у. "Х", с. А. за отмяна на дисциплинарното му наказание "уволнение", наложено със заповед № 354/08. 07. 2008 г., за възстановяването му на работа като учител по български език и литература и руски език и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 28. 7. 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с точното прилагане на закона при произнасянето на въззивния съд по на чл. 193, ал. 1 КТ - задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. При разглеждане на касационната жалба по същество от касационния съд, страните не са заявили становища. След извършената проверка, касационният съд установи следното: Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на К. на две основания, подробно описани в т. 1 и т. 2 от уволнителната заповед - тежки нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задължителни изисквания при оформяне успеха на учениците - т. 1, и злоупотреба с доверието на работодателя и уронване престижа на училището сред местното гражданство - т. 2 на заповедта. Преди налагане на дисциплинарното наказание ответникът е поискал писмени обяснения от К. с писмо изх. № 195/26. 6. 2008 г., за което ищецът е дал обяснение вх. № 121/7. 7. 2008 г. От съдържанието на искането и на обяснението е видно, че те се отнасят само за първото нарушение по т. 1 от заповедта - неизпълнение на задължителни изисквания при оформяне успеха на учениците. Не е направено искане по чл. 193, ал. 1 КТ за второто дисциплинарно нарушение, описано в заповедта за уволнение. Този въпрос е бил поставен във въззивната жалба на К. срещу първоинстанционното решение. Силистренският окръжен съд не е изложил изрични мотиви, че при неизпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ за едно от дисциплинарните нарушения, то не следва да се има предвид при разглеждане на трудовия спор, но фактически е процедирал по този начин, като е изложил съображения, че нарушението по т. 1 от заповедта е достатъчно тежко и само по себе си обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Преценката на въззивния съд е обоснована, съответна на безспорните данни по делото, че К. системно е оформял годишния успех на учениците при три или четири текущи оценки, въпреки изискването по Наредба № 3 на МОН за минимум пет текущи оценки, а на един ученик е оформил оценка "среден 3" след три текущи оценки "слаб 2". По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице основания за отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд