Определение № 259 от 26.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 986/2016 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба №1090/26.01.2016г., подадена от Г. Д. М. - от [населено място] срещу Определение № 32 от 06.01.2016 г. по ч.гр.№ 5513/2015 г. на САС, с което е потвърдено Определение № 4537 от 28.10.2014 г. по ч.гр.д. № 48/ 2014 г. на ОС-Благоевград, с което му е върната частна жалба № 3295/06.10.2014 г. против Определение № 3888/19.07.2014 г. по гр.д.№ 48/2014 г. на ОС-Благоевград, с което е отказано да бъде освободен от държавна такса. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага, че в съобщението на съда е посочено само, че следва да внесе 15 лв. държавна такса, но не е посочен срок затова, нито последиците от неизпълнение на указанието, а жалбоподателят е представил вносна бележка за внесена на 14.10.2014 г. държавна такса, с което е изпълнил указанието такова, каквото е посочено в съобщението - съдът неправилно е върнал частната жалба и въззивният съд неправилно е потвърдил определението, което е в противоречие с практиката на ВКС. Сочи също, че липсва разпореждане на ОС-Благоевград за внасяне на държавна такса. На основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК иска да се допусне касационно обжалване по въпросите: 1. В случай, че жалбоподател е получил съобщение от съда с указания за внасяне на държавна такса, и не е посочено, че трябва да представи документ, удостоверяващ внасянето, следва ли да се счита, че не е изпълнил указанията и не е отстранил нередовността на частната жалба и последната следва ли да се върне при положение, че таксата е внесена; 2. В случай, че в съобщението не е посочен срок за отстраняване нередовностите на жалбата, следва ли същата да се върне при неспазване на законоустановения срок; 3. В случай, че в съобщението не е указано, че при неизпълнение на дадените указания следва връщане на жалбата и въпреки това жалбата е върната, това процесуално нарушение ли е; 4. В случай, че жалбоподателят е получил съобщение за отстраняване нередовност на жалбата, но няма разпореждане в този смисъл, следва ли да се приеме, че при неизпълнение на дадените указания жалбата следва да се върне поради неотстраняване нередовностите й. За първите три въпроса поддържа, че са решени в противоречие със съдебната практика, а за четвъртия - че няма практика. Иска да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за връщане на частна жалба, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото и че цената на иска не е до 20 000 лв., съгласно чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена в срок и редовна. За да потвърди определението, с което е върната на Г. Д. М. частна жалба № 3295/06.10.2014 г. против Определение № 3888/19.07.2014 г. по гр.д. №48/2014 г. на ОС-Благоевград, с което е отказано да бъде освободен от държавна такса, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е констатирал, че не е внесена държавна такса по подадената частна жалба и е съобщил на жалбоподателя, чрез баща му на 14.10.2014 г.(л.126) да внесе 15 лв. държавна такса и да представи в едноседмичен срок по делото документ затова, в противен случай жалбата ще бъде върната. Поради това, че до 21.10.2014 г. включително указанията не са изпълнени, въззивният съд е приел, че правилно частната жалба е била върната. С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд е потвърдил определение за връщане на частна жалба, след като първоинстанционният съд е задължил частния жалбоподател да внесе 15 лв. държавна такса (разпореждане от 07.10.2014 г. на л.125 от делото), дал е указания жалбоподателят да представи по делото в едноседмичен срок документ затова, с предупреждението, че при неизпълнение на тези указания жалбата ще бъде върната, които последният не е изпълнил. Въззивното определение, с което при съобразяване с изложените обстоятелства, е направен извод, че са налице основания за връщане на нередовна частна жалба, съобразно чл.275 ал.2, вр. чл.261 т.4 ГПК, е постановено при съобразяване с установената съдебна практика по приложението на относимите правни норми - Опр. №495/29.09.2015 г. по ч.т.д.№ 2028/ 2015 г. на І т.о.,Опр.№973/23.12.2010 г. по т.д.№ 844/2010 г. на І т.о. и др. По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,