Определение № 3879 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 649/2024 г.

то така им казал и сина на П., а другото момче малко не било добре. По тази причина не изгонили изпълнителя още в началото. Работниците сами ходили да си късат грозде. Поддържал, че уговорката била Б. Д. П. сам да набавя материалите за ремонта, но после започнал да дава пари на П. да купува материали. Излагал, че някои неща на два-три пъти им направили впечатление, но си били замълчали. След приключване на ремонта не правили нищо по обекта. Излагал, че при два[1]три от проливните дъждове там където усвоили въздуха над големия гараж имало теч, но неголям. Сочил, че не се ползвало нищо от ремонта. Като свидетел по делото била разпитана и А. И. П.,чиито показания въззивният съд кредитирал като обективни доколкото се базирала на лични впечатления. Същата сочела, че била архитект, познавали се с Б. Д. П. и когато бил приключил ремонта, в началото на септември, преди старта на миналата учебна година, била извикана от него да си кажа експертното мнение за вече 8 Актът е постановен на 19.08.2024 извършения ремонт. На място били строителят, П. и баща му. Не знае как бил изглеждал обектът преди септември. Тя казала, че има някои забележки по работата, а П. помолил П. да дойде да ги отстрани, но той казал, че според него всичко било точно изпълнено и нямало какво да коригира. Излагала, че двамата спорели дали има да се довършва нещо и да се поправя. Забележките на Б. Д. П. били, че керемидите на покрива не били наредени удачно, имало много разкривени ребра по покривната конструкция, зидарията на доста места не отговаряла на изискванията, имало някой елементи, които вече били компрометирани и напукани. П. най-много се притеснявал, че покривът нямал достатъчен наклон и можел да протече в зимните месеци. Сочела, че била ходила два пъти на обекта, вторият път след дъждове за да види дали има нещо протекло, като това било 2-3 седмици след първият път. Поддържала, че се виждало с просто око дори и от неспециалист, че имало доста нередности. Нямала спомен да е имало ремонтирано стълбище при посещенията. Строителят бил казал, че бил с дългогодишен опит в строителството и според него всичко било изпълнено качествено и няма какво да коригира. Б. Д. П. го попитал ако той го прави за своя дом дали ще го направи по този начин, а строителят казал „да“. Базирайки се на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съдебен състав споделял мотивите на първоинстанционния съд за осъществено от възложителя приемане на извършената работа чрез конклудентни действия, доколкото с оглед видът и естеството на договорените строително-монтажни работи, макар и да не било изрично уговорено дейностите били етапни, като всеки следващ етап бил обусловен от завършването на предходния. Това било така т. к. независимо дали се извършвало със или без строителни книжа, то изграждането на покривна конструкция изисквало готов носещ стоманобетонен пояс и тухлени зидове, а реденето на керемиди не можело да бъде осъществено без изградена покривна конструкция. Респективно без реконструкцията на съществуващото стълбище до третият етаж, не можело да има достъп до него. С действията си Б. Д. П. опровергавал собствените си твърдения за липса на приемане, т. к. под негово ръководство и съгласуване в хода на извършване на строителномонтажни работи се било преминавало от един на следващ етап. Не само от показанията на свидетелката П., но и от тези на свидетеля П. се установявало, че недостатъците били видни. Нещо повече, свидетелят П. сам твърдял, че въпреки незадоволителната работа на работниците, които водел Ж. А. П., 9 Актът е постановен на 19.08.2024 договора не бил бил прекратен, а дейностите били продължавали. В подкрепа на изложеното бил и безпротиворечивия по делото и установен от гласните доказателства факт, че по възражения на Б. Д. П., част от дейностите по ремонта и изграждането били коригирани. От друга страна показанията на свидетелката П., както и факта, че Б. Д. П. бил извикал архитект за да установи качеството на изпълнението не можело да се поставят в основата на обоснован извод, че приемане на работата не било имало. От една страна, както вече било посочено Б. Д. П. се бил съгласил и приел етапите от строително‑монтажните работи до изграждане на покрива. От друга, при второто си посещение на обекта П. не свидетелствала да било имало теч на покрива, каквато била целта на посещението й. Показанията на П. за разменени реплики между Ж. А. П. и Б. Д. П. относно качеството на покрива, доколкото възложителя не бил предявил претенциите си към изпълнителя, вкл. и гаранционни такива, не били основание да се приеме, че приемане не било имало.Не били представени и такива за опровергаване на твърденията на Ж. А. П., подкрепени от гласните доказателства, че през септември изпълнил изцяло задълженията си по договора и извикал възложителят да приеме работата, както и да изплати дължимия остатък по договора от 6500.00 лева и да плати стойността на доставеният в обекта бетон с включен транспорт и мотор-помпа от „ШАНС-ДС“ ЕООД, а Б. Д. П. му заявил, че ще му плати след известно време, но това не било сторено. Доказателства по делото за направени от П. възражения по реконструкцията на стълбището, същия не бил представил. Затова, поради изпълнение от Ж. А. П. на договор за строителство от 23.07.2021 година, както и с оглед приемане на работата от Б. Д. П., последния дължал на изпълнителя неплатения остатък от 6500.00 лева от дължимото възнаграждение за труд и кофраж в общ размер на 22 260,00 лева. Възражението му за отбив от цената поради некачествено изпълнение било неоснователно и не следвало да бъде уважавано. Неоснователно било и направеното от Б. Д. П. правопогасяващо възражение за заплащане на процесната сума. Твърденията му, че П. бил получил на 23.07.2021 година3448.00 лева за арматура, на 19.08.2021 година 10 000,00 лева, на 26.08.2021 година 1600.00 лева и 1500.00 лева и на 01.09.2021 година 2000.00 лева съгласно представения по делото лист имащ качеството на разписка било опровергано от представените по делото от Ж. А. П. писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни такива. Видно от последните, 10 Актът е постановен на 19.08.2024 включително и показанията на свидетеля П., макар в процесния договор задължението по закупуване на материали да било вменено на възложителя, по устна уговорка с П., именно той бил купувал материалите, а П. ги бил заплащал. Доказателство за това били приетите по делото представени от Б. Д. П. писмени доказателства. Въззивният съдебен състав споделял мотивите на първоинстанционния съд, че както датите на плащанията, така и техният размер, не кореспондирали по никакъв начин на уговорения между страните ред за плащане възнаграждението от възложителя на изпълнителя и дори да се приемело, че листът с подписите на Ж. А. П. срещу съответните суми от общо 15 100.00 лева удостоверявал получено възнаграждение за труд и кофраж, то отново по делото щял да се формира неизплатен остатък от същото от 7100.00 лева, т. е. в размер по-голям дори от исковата сума. Въззивният съд ценял и заключението на вещото лице от съдебно‑техническата експертиза, че в ремонта били вложени материали на стойност 23 963.00 лева, т. е. дори повече от уговорената в договора сума от 17 100.00 лева и 5 % за непредвидени разходи в размер на 850.00 лева. Предявения иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД, като основателен и доказан, правилно и законосъобразно бил уважен от първоинстанционния съд. По иска с правно основание чл. 285, пр. 2 от ЗЗД от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че същия бил основателен и доказан. Относно заплащането на сумата от 479.47 лева, представляваща разходи във връзка с изпълнението на поръчката за доставен в обекта бетон с включен транспорт и миксер помпа, по делото били представени безспорни доказателства-фактура № 0000003825/06.12.2021 година издадена от „ШАНС- ДС“ ЕООД,както и гласни такива, че същата е заплатена от Ж. А. П., поради което съгласно уговореното в процесния договор, Б. Д. П. следва да му я възстанови. По мотивите за недоказаност на надплащане по процесния договор от страна на Б. Д. П., възражението му за прихващане на сумата от 479.47 лева със сумата от 631.00 лева-представляваща надплащане по договора за строително‑монтажни работи било неоснователно. Основателността на главните искове, обуславяла основателност и на акцесорните такива за заплащане на законна лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението. С изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Б. Д. П. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно 11 Актът е постановен на 19.08.2024 обжалване по правните въпроси за това, когато договор за изработка има за предмет строително монтажни работи на страда, за да бъде приета извършената работа, следва ли тя да отговаря на техническите правила и норми?; за това, когато договор за изработка има за предмет строително монтажни работи на страда, в какъв срок следва да бъдат направени възраженията за неправилно изпълнение и кога работата се счита за приета?; за това следва ли приемането на строително монтажни работи по договор за изработка да се извърши в съответствие с нормите на чл. 169 и чл. 176 от ЗУТ, съответно с Наредба № 3/21.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството?; за това какви са възможностите съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не се съдържат в основанията на исковата молба и допустимо ли е съдът да се произнася по ненаправени твърдения и ненаправени правни доводи и какви са правомощията му по чл. 6, ал. 2 от ГПК?, както и за това дължи ли се плащане по реда на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ако договорът е за строително монтажни работи и изпълнението по договора не отговаря на съответните строителни правила и норми, съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 169 от ЗУТ и не е извършено изрично приемане по правилата на чл. 170 от ЗУТ? По отношение на третият от посочените въпроси се твърди, че е налице допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а по отношение на останалите се твърди, че е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отношение на първия от въпросите се твърди противоречие между разрешението му с въззивното решение и това дадено с решение № 59/31.07.2017 година, постановено по гр. д. № 53 622/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о, а по отношение на втория с решение № 68/11.03.2010 година, постановено по гр. д. № 4290/2008 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.. Наред с това по отношение на четвъртия от посочените въпроси се навеждат твърдения за противоречие между въззивното решение на Окръжен съд Варна и възприетото с решение № 50/16.05. 2018 година, постановено по гр. д. № 2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 33/19.02.2015 година, постановено по гр. д. № 3050/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 202/27.02.2015 година, постановено по т. д. № 4123/2013 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. По отношение на последният от поставените въпроси наличието на допълнителното основание за допускане на 12 Актът е постановен на 19.08.2024 касационното обжалване се обосновава с твърдения за противоречие с решение № 48/31.03.2011 година, постановено по т. д. № 822/2010 година и решение № 202/27.02.2015 година, постановено по т. д. № 4123/2013 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Отговорът на третия въпрос, по отношение на който се твърди наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, се съдържа в останалите въпроси, поради което за него не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване. Останалите въпроси, за които се твърди наличието на посоченото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване, са включени в предмета на спора, били са обсъждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Предвид на това за тях са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна за проверка на съответствието му с посочената от касатора практика на ВКС. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1086/05.10.2023 година на Окръжен съд Варна, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1014/2023 година, по подадените срещу него от Б. Д. П., касационни жалби с вх. № 27 635/13.11.2023 година и с вх. № 27 837/15.11.2023 година, като такова трябва да бъде допуснато. На Б. Д. П. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 155.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение