Определение № 493 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1051/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. Д. И., представлявана от адвокат Б. М. е подала касационна жалба срещу решение № 3153 от 31.05.2011 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІV”д” състав по гр.д. № 12711 от 2010 г., с което се е оставено в сила решение от 6.07.2010 г. по гр.д. № 5152 от 2008 г. на Софийския районен съд, 74 състав и е извършена делба чрез изнасяне на публична продан на единственият жилищен имот на двамата съделители. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК. С изложението по чл.280, ал.1 ГПК В. Д. И. поставя въпроса при извършване на делба на единствен жилищен имот, придобит в режим на СИО, която е прекратена чрез развод следва ли да се извършва проверка относно предоставянето на родителските права върху роденото от брака дете при развода, ако то вече е пълнолетно в хипотезата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./; отразява ли се върху възлагането по чл.288, ал.2 ГПК/отм./ обстоятелството, че претенцията е направена от единият от бившите съпрузи, който не е получил родителските права след като детето от брака вече е станало пълнолетно. Искането за допускане на касационна проверка се прави при условията на чл.288, ал.1, т.3 ГПК. Представят се съдебни решения. Ответникът Д. И. К. не е подал отговор. Касационната жалба е допустима и не се налага проверка за приложението на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК тъй като се касае за делба, която е неоценяем иск. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставените в въпроси, тъй като не се налага усъвършенстване на правоприлагането по разпоредбата на чл.288, ал.2 ГПК/отм./. Софийския градски съд е извършил делбата на съсобственото между страните жилище, което е било придобито през време на техният брак, който е прекратен с решение № 209 от 5.12.2005 г. по гр.д. № 4399 от 2004 г. на СРС, 84 състав, като го е изнесъл на публична продан. Родителските права върху роденото през време на брака дете А.- род. на 16.07.1991 г. са били предоставени на бащата. Делбата на единственото жилище на бившите съпрузи е допусната при равни дялове. Въззивният съд се е съобразил с текста на закона и установената съдебна практика, съгласно която при единствен недвижим имот делбата се извършва чрез публична продан, а ако е жилище, придобито в режим на СИО, която е прекратена чрез развод или смърт на единият от съпрузите се допуска изключение и се възлага само ако се претендира от родителя на който са предоставени родителските права. В случая такова изключение не е било установено и съдът правилно е приложил общия текст на чл.288, ал.1 ГПК/отм./. Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените и в касационната жалба въпроси. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК тъй като по изразеното в решението становище е съответно на константната съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и която съответства на решенията по чл.290 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,