Определение № 50093 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3384/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 15704/14.07.2022г., подадена от К. К. - гражданин на Украйна, чрез пълномощника адв. А. К., против решение № 814 от 05.06.2022г., постановено по въззивно гр.дело №2579/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав. С атакуваното решение е отменено решение №263673/07.06.2021г. по гр.дело № 8252/2020г. на Софийския градски съд, ГО, и вместо това е оставена без уважение молбата на Е. И. К.-гражданин на Украйна, за признаване спрямо Д. И. Г. действието и допускане на изпълнението на решение № 756/1687/2017г. на Оболонския районен съд в гр.Киев по дело № 2/756/352/2019г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че в случая не са налице предвидените в чл.21 от Договора за правна помощ между РБ и Украйна предпоставки за отказ да се признае и допусне до изпълнение решението на Оболонския районен съд в гр. Киев по дело № 2/756/352/2019г. Поддържа се, че съставът на САС неправилно е приложил нормата на чл. 20, ал.2, т.3 от Договора за правна помощ между РБ и Украйна, без да съобрази и направи връзка между нея и чл.21, т.2 от ДПП. Според касаторката по делото са налице неоспорими доказателства, че ответникът Д. Г. е бил своевременно информиран за производството по дело № 2/756/352/2019г. на Оболонския районен съд в гр. Киев, за датата на откритото съдебно заседание, бил е надлежно представляван в това производство, както и надлежно му е изпратен препис от чуждестранното решение. Искането е атакуваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде уважена молбата за признаване и допускане до изпълнение на чуждестранното съдебно решение. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси, за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Допустим ли е отказ да се признае и допусне изпълнение на решение на чуждестранен съд, ако в хода на производството не се установи и в мотивите съдът не е констатирал наличието на предпоставките на чл. 21 от ДПП между РБ и Украйна; 2. „Обжалване“ по смисъла на чл.20, ал.2, т.3 от ДПП между РБ и Украйна следва ли да се разбира в тесния смисъл като редовен способ за проверка правилността на обжалваното решение или следва да включва всякаква възможност-редовно обжалване и/или извънреден способ за отмяна, за защита срещу постановеното решение. Касаторът поддържа също, че е налице предпоставката за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Д. И. Г., чрез процесуалните си представители, в писмен отговор изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по основанията за допускане на касационното обжалване следното: По делото е прието от фактическа страна, че с решение от 25.04.2019г. на Оболонския районен съд в гр. Киев, Украйна, по дело № 2/756/352/19, Д. И. Г. е осъден да заплаща в полза на К. И. К. издръжка на детето И. Г., родено на 03.08.2015г. в размер 8600 украински гривни месечно, докато детето навърши пълнолетие, както и да заплаща в полза на К. И. К. издръжка в размер 3000 украински гривни месечно, докато детето навърши тригодишна възраст или от 01.02.2017г. до 03.08.2018г. включително. Според акта на Оболонския районен съд решението е задочно и може да бъде преразгледано от съда, който го е издал, при писмено изявление на ответника, направено в рамките на 30 дни от датата на провъзгласяване на решението. Върху решението е отбелязано, че то е влязло в сила на 26.05.2019г., което обстоятелство е установено и от представената справка, издадена на 22.11.2019г. от Оболонския районен съд в гр. Киев, според която чуждестранното съдебно решение е влязло в сила на 26.05.2019г. и подлежи на изпълнение. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 19, т. 1, във вр. с чл.1, ал.1, т.1, предл.3 от Договора за правна помощ между РБ и Украйна, Оболонският районен съд в гр. Киев, Украйна, е бил компетентен според разпоредбите на българското право да постанови решението от 25.04.2019г., доколкото Оболонският районен съд е орган на правосъдието в Украйна по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договора. Представените по делото доказателства-справка, издадена от Оболонския районен съд в [населено място], сочат, че ответникът е бил информиран за датата, мястото и времето на съдебното заседание за разглеждане на делото, по което е постановено решението, както и че в съдебното заседание на 24.05.2018г. е бил представляван от пълномощник-М. А. В. (пълномощно и съдебен протокол). Съдът е посочил, че липсват доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 21, т. 3 от Договора- че между страните на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение на български съд, че между страните на същото основание и за същото искане има решение на орган на правосъдието на трета държава, което е признато и допуснато за изпълнение с влязло в сила решение на български съд, и че между страните на същото основание и за същото искане има висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено горепосоченото чуждестранно решение. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че липсата на удостоверение, че ответникът е бил уведомен за постановеното решение и за реда за обжалването му (чл.20, ал.2, т.3 от Договора), не е пречка да се уважи молбата, доколкото решението е могло да бъде преразгледано от постановилия го съд в рамките на 30 дни от датата на провъзгласяването, а ответникът не е ангажирал доказателства, че е подал изявление за преразглеждане на делото, включително и след като е получил препис от чуждестранното решение, като приложение към молбата по чл. 119 КМЧП по настоящото дело. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е посочил, че по делото липсват данни чуждестранното съдебно решение да е връчено на ответника и да му е бил указан начина на обжалване - чл.20, ал.2, т.3 от Договора. Според състава на въззивния съд, презумирането от СГС на възможността на задочно участвалата страна да иска преразглеждане на спора и липсата на доказателства за постъпило такова искане, не преодолява неизпълнението на изискването за представяне на удостоверение за връчване на препис от постановеното решение, тъй като при лимитативно изброени предпоставки за признаване и допускане изпълнението на решението е достатъчно да се установи липсата на една от тях, за да бъде отказано искането за екзекватура. Въззивният съд е изложил допълнителни съображения, че обжалването на решението е редовен способ за проверка правилността на постановения съдебен акт, а указаното в края на чуждестранното решение преразглеждане по задочно проведено производство е извънреден способ за защита. При тези мотиви на състава на САС, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Формулираните въпроси от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които според него са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са пряко свързани с правилността на обжалваното решение и отговорът им е обусловен от доказателствата и преценката им от въззивния съд. Дали въззивният съд по конкретното дело е взел предвид определени обстоятелства и е приложил правилно правна норма, е въпрос относно правилността на обжалваното решение, който не подлежи на разглеждане в настоящия етап на касационното производство. Правилното прилагане на закона е относимо към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение, а според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС такава проверка не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. Съгласно приетото в мотивите на т. 1 от цитираното тълкувателно решение, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че представените приложения към молбата не удовлетворяват изискванията по чл. 20, ал. 2, т.3 на Договора за правна помощ между РБ и Украйна, което според САС, е достатъчно да се остави без уважение искането за признаване и допускане изпълнението на решението на Оболонския районен съд. По въпроса, отнасящ се до дължимата от съда служебна проверка в производството по признаване и допускане на изпълнение на решенията на чуждестранните съдилища, постановени в държави, с които РБ има сключен договор за правна помощ, е формирана практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Според тази практика разпоредбите на КМЧП не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установени в международен договор в сила за Р България (чл.3 КМЧП). Поради това, преценката относно условията за признаване и допускане изпълнение на чуждестранното решение следва да бъдат преценявани с оглед разпоредбите на действащия двустранен договор, като разпоредбите на КМЧП се прилагат субсидиарно относно неуредените с договора въпроси. В този смисъл решение № 101 от 9.02.2010г. по гр. д. № 919/2009г. на III ГО на ВКС. Наличието на съдебна практика изключва допускането на обжалваното решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационният жалбоподател не е изложил твърдения, които да обосноват извода, че практиката е неправилна и трябва да бъде изоставена или пък че трябва да бъде осъвременена с оглед на промени в законодателството или в обществено икономическия живот. Предвид това настоящият състав намира, че няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице твърдяната очевидна неправилност на атакуваното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, защото от съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО