Определение № 16 от 06.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 294/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №1582 от 07.12.09г. по гр.д.№1361/09г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №1542 от 16.05.2009г. по гр.д.№9606/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Д. Т. Я. срещу А. Л. Н., И. Н. Николов, Д. Ж. Г. и Е. Н. Г. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението на имот пл.№298 с площ от 670кв.м., находящ се в гр.В., кв.В., местност „М.”, пл.№10356 по КВС. Въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот с решение №179 от 11.02.1994г. на ПК В. От своя страна ответниците са противопоставили права върху имота, придобити с договор за замяна, обективиран в нот.акт №2/95г., а техният праводател Г. Д. Г. е получил имота от държавата, като обезщетение за друг негов имот, отчужден за мероприятие по ЗРП със заповед №637/08.04.1981г. Прието е, че тази конкуренция на права се разрешава от чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ в полза на бившия собственик на земеделската земя, т.е. решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е произвело своето конститутивно действие. Същевременно ответниците са добросъвестни владелци на имота, тъй като не е доказано те за са знаели, че придобиват права от несобственик. Петгодишният срок за придобиване на собствеността по давност, започнал да тече на 24.11.1997г. /влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/ е изтекъл на 24.11.2002г., а искът за собственост е предявен след тази дата, на 20.11.2007г., затова този иск е неоснователен. Изтъкнати са и съображения, че ищцата е могла да предприеме действия за защита на правото си на собственост още от 1994г., когато това право е възстановено – нещо, което тя не е сторила. Касационна жалба срещу това решение е подадена от ищцата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса кому принадлежи правото на собственост върху земята в хипотезата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ и съществува ли правна възможност за лицата, на които е прехвърлено право на собственост върху един имот, без това право да е притежавано от прехвърлителите, да придобият имота с кратката петгодишна давност, ако той вече е бил реституиран с решение на поземлената комисия. Жалбоподателката се позовава на противоречие по този въпрос между въззивното решение и решение № 952 от 10.07.2008г. по гр.д.№2580/07г. на ВКС, ІV ГО, а освен това счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, тя не следва да се допуска до разглеждане, тъй като липсва противоречие между въззивното решение и това на ВКС, а освен това има установена съдебна практика по въпроса и в двете му части. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема следното: В първата си част поставеният от жалбоподателя въпрос е за това как се урежда конкуренцията на права, породена от реституция по ЗСПЗЗ от една страна и предхождаща правна сделка по разпореждане със същия имот в полза на друго лице, извършена от държавен орган. Тази конкуренция е уредена в чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ и по прилагането на тази разпоредба има съдебна практика, включително и ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като въззивният съд е приел същото, каквото е прието и в посоченото от жалбоподателя решение № 952 от 10.07.2008г. по гр.д.№2580/07г. на ВКС, ІV ГО – че чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ разрешава възникналата конкуренция на права в полза на бившия собственик на земята, чиято собственост подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Различният краен резултат по двете дела се дължи на различните обстоятелства и по-конкретно – че по настоящото дело ответниците са се позовали на придобиване на собствеността с кратката петгодишна давност, започнала да тече след 1997г., когато имотът вече е бил възстановен по ЗСПЗЗ. Този различен резултат по двете дела обаче не може да обуслови допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, след като няма противоречие между тях по поставения материалноправен въпрос. Във втората си част въпросът се свежда до това може ли да се придобие с кратката петгодишна давност имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Този въпрос е включен в предмета на делото посредством възражението на ответниците за придобивна давност, обуславящ е за правилното разрешаване на правния спор и по него действително е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като въпросът е принципен и по него има колебания в съдебната практика доколко и в тази хипотеза намират приложение общите правила на ЗС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,