Определение № 60096 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3436/2020 г.

В подадена против определение № 55 от 18.02.2021 г. частна жалба от С. А. М., З. М. И. и С. М. И. е направено искане за изменение на определението в частта за разноските с оплакване за прекомерност. С определение № 59 от 07.05.2021 г. по ч. гр.д.№ 1516/2021 г. друг тричленен състав на ВКС се е произнесъл по частната жалба, но с диспозитива на същото е постановил делото да се върне на настоящия състав по компетентност, съгласно чл. 248 ГПК за произнасяне по искането за намаляване на присъдените разноски на ответниците по касационната. Ответниците по това искане Р. И. И., Я. И. М. и И. И. А., И. О. И. и Я. О. И., на които е връчен препис от частната жалба, не са вземи становище. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделениое, като прецени искането и данните по делото, намира следното: С определение № 55 от 18.02.2021 г., постановено по настоящото дело на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 20.07.2020 г. по гр.д.№ 108 / 2020 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е обезсилено решение № 118 от 27.06.2018 г. постановено по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен и в частта, с която е отменено същото решение и вместо това е уважен иска по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на първоначалните ответници С. А. М. и съпругът й М. И. М., починал на 16.08.2020 г., заместен от касаторите С. А. М., З. М. И. и С. М. И. че ищците Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. са собственици на 145 кв.м, представляващи част от имот с пл.№...., с формата на трапец, която се явява придаваема част от имот ... към парцел УПИ ...... от кв. .... по плана на [населено място] по комбинирана скица на вещото лице инж.К. К. на л.116 по гр.д.№ 504 по описа за 2017 г. на Районен съд – Тетевен и ответниците са осъдени да предадат владението върху тази част на ищците. Без разглеждане, като недопустима е оставена касационна жалба, подадена от С. А. М., З. М. И. и С. М. И., против въззивно решение № 201 от 20.07.2020 г. по гр.д.№ 108 / 2020 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е уважен иска на ищците Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. по чл. 45 ЗЗД за сумата 621,25 лв., представляваща обезщетение за вреди от премахване на ограда, изравяне на плодни дръвчета и други растения в частта от имот с пл.№...,, която се явява придаваема част от имот ... към парцел УПИ ... от кв. .. по плана на [населено място]. В частта, в която частната жалба е оставена без разглеждане, определението е потвърдено и е влязло в сила. С определението по чл. 288 ГПК, съдът е осъдил С. А. М., З. М. И. и С. М. И. да заплатят на ответниците по касация Р. И. И., Я. И. М. и И. И. А., И. О. И. и Я. О. И. деловодни разноски за касационна инстанция общо в размер на 600 лв. Съдът е съобразил, че ответниците по касация са претендирали в срок да им се присъдят разноски и, че те са доказани с договора за правна помощ, в който е отразено, че са изплатен в брой 600 лв. Неоснователно е искането за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност. Съгласно чл. 9, ал.3 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения, (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм., бр. 84 от 2016 г.), за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Уговореният, изплатен в брой и присъден размер на разноските е само със сто лева повече от минималния нормативно установен хонорар. Делото обаче е със значителна фактическа и правна сложност макар цената на иска да е ниска / 1768 лв. за цялото дворно място/. Предмет на делото са петиторен иск с твърдения за грешка в кадастралния план и облигационен иск, Събрани са множество доказателства, касаещи продължителен период от време, извършени са много процесуални действия в долните инстанции. Касационната жалба е допълвана, а изложението е съдържало четири въпроса, по които е посочено основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но е наведено и основанието по чл. 280, ал.2 ГПК, без да е посочено на кое от трите предложения се позовават касаторите. В отговора, ответниците по касация чрез пълномощника си, са взели становище по оплакванията в касационната жалба и по доводите в изложението. Предвид изложеното, съдът намира, че няма основание за намаляване на уговорения хонорар. Молбата за намаление на присъдените разноски е неоснователна, поради което ще се остави без уважение. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение