Определение № 60 от 09.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2072/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. И. срещу решение №698/23.06.2021 г. по в.гр.д.№4133/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяната на решение №260011/28.09.2020г. по т.д.№100/19г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Н. И. – негов брат, настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 19.10.2014г. в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че ищецът не попада сред лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, съобразно разширения с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръг на правоимащите, за несъобразен със задължителните постановки в посочената тълкувателна практика, поради приложено от него ограничително тълкуване и направен в противоречие с принципа за справедливост. Твърди,че по делото е доказана сочената в задължителната тълкувателна практика на ВКС близка житейска връзка между ищеца и загиналия му брат, даваща основание за присъждане в негова полза на застрахователно обезщетение. Сочи се,че при постановяването на решението си съдът е допуснал процесуални нарушения, като не е обсъдил и анализирал в пълнотата им всички събрани по делото доказателства, в частност - ангажираните от страната свидетелски показания, които, според нея, установяват всички предпоставки за извод за наличие на изключителност в отношенията между двамата братя и на понесените от преживелия болки и страдания от смъртта на неговия брат. Искането на касатора е за отмяна на решението на САС и уважаване на предявения от него срещу дружеството-застраховател иск с присъждане на разноски за процесуалния му представител по реда на чл.38 ЗА. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане на касационна проверка на решението неговата очевидна неправилност /чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/, която обосновава с доводи,че апелативният съд неправилно е приел, че между касатора и единствения му починал брат не е имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка, тъй като по делото не е било доказано израстването им сами като деца без родители. Наред с това касаторът се позовава и на наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК, които свързва със считани от него за значими за изхода на делото въпроси: 1.При претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на близък, налице ли е изискване да бъде доказано, че претендиращият обезщетение на основание Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и починалото лице са израснали сами като деца без баща и родители?; 2.Необходимо ли е, за да се установи, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и родственика, претендиращ обезщетение, съгласно Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС,да се докаже по делото,че е налице връзка, идентична с тази на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители,деца, съпруг?; 3.Следва ли да се приеме,че връзката между починалото лице и претендиращия обезщетение е по-силна от нормално присъщата за съответната родствена връзка по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, единствено ако може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетение?; 4.Според Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС какви следва да бъдат близките отношения между починалото лице и претендиращия обезщетение – идентични с тези на роднини от най-близкия наследствен кръг – родители, деца, съпруг или сходни на тях?; 5. При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция?; 6. Какви следва да са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение в резултат на смъртта на негов брат/сестра, респективно баба/дядо, съгласно Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?;7.Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителна връзка между брат/сестра, респективно баба/дядо и починалия, която да се отклонява от нормалната между такива родственици на основание Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС?; 8.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък?; 9. За да се гарантира правилното приложение на прнципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, като ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, а не само формално да се изброят фактите? Във връзка с така поставените от касатора въпроси по отношение активната материално-правна легитимация на родственик да получи обезщетение по предявен от него пряк иск срещу застрахователя се твърди,че е налице противоречива практика на ВКС, като се сочат решения по т.д.№1404/18г. на Второ т.о., по т.д.№1275/19г. на Второ т.о., а обжалваното решение противоречи на възприетото в сходни случаи в решенията на ВКС по т.д.№2429/17г. на Второ т.о., т.д.№670/17г. на Първо т.о., т.д.№1505/16г. на Второ т.о., т.д.№755/18г. на Второ т.о. Освен основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за осъществено по отношение на поставените въпроси касаторът счита и това на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, което аргументира с твърдение,че произнасянето на състава на ВКС по въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По процесуално-правните въпроси: 10. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?; 11.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък? и 12.За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, като ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, а не само формално да се изброят фактите? касаторът счита,че въззивният съд при постановяване на решението си се е отклонил от формираната по тях практика на ВКС в решенията по гр.д.№2526/15г. на Трето г.о., гр.д.№1119/09г. на Трето г.о., гр.д.№241/11г. на Първо г.о., гр.д.№1649/10г. на Четвърто г.о., т.д.№2366/13г. на Второ т.о., т.д.№1874/13г. на Първо т.о.т.д.№1785/18г. на Второ т.о. Ответникът Гаранционен фонд в писмен отговор на касационната жалба е оспорил наличието на законоустановените и сочени от касатора предпоставки за допускане и осъществяване проверка на правилността на обжалвания въззивен акт, като прави искане той да не бъде допуснат до контрол по същество. Третото лице помагач на страната Гаранционен фонд – М. Л. А. не се е ангажирал със становище по жалбата. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел за безспорно и установено с влязлата в сила присъда, че на 19.10.2014г. е настъпило по описания в исковата молба механизъм ПТП, вина за което има водачът на автомобила, в който е пътувал А. Н. И., от което е пострадал, а по-късно починал последният – брат на ищеца, както и,че за лекия автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което обуславя отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване на настъпилите от ПТП вреди. Установеното пред съда обстоятелство,че с предявена пред фонда писмена претенция ищецът е поискал изплащане на обезщетение, което му е отказано, съдът е отчел като условие за формирането на извода,че искът е допустим. Като спорен между страните съдът е определил въпросът дали ищецът е материално-правно легитимиран да поиска обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат.За да го разреши съдът се е позовал на задължителната тълкувателна практика, обективирана в ППВС №4/25.05.1961г., ППВС №5/24.11.1969г. и ТР №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Посочил е,че с последното е разширен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, като такова право се признава и на лица извън най-близкия семеен и родствен кръг, но само по изключение, а за да се приложи такова изключение по конкретното дело следва да са установени предпоставките – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, а действително претърпените неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. За да установи дали в случая такава изключителност на връзката между ищеца и починалия му брат е налице,съдът е обсъдил и анализирал събраните по делото гласни доказателства.От показанията на разпитаните в процеса свидетели П. – чичо на ищеца /които съдът е кредитирал след преценка на условията на чл. 172 ГПК/ и Ч. – приятел на ищеца е намерил за установено,че двамата братя са живели в едно домакинство,били са неразделни, между тях е имало близка емоционална връзка на доверие, взаимопомощ и подкрепа, както и,че смъртта на единия се е отразила негативно на другия, който загубил веселия си нрав, затворил се в себе си, не искал да излиза в продължение на около година, плачел и пропушил цигари. Прието е,че от теза показания обаче не може да бъде направен извод, че смъртта на А. И. е причинила на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, нито са установени такива житейски обстоятелства, които да обосновават характер на връзка извън обичайната между братя и сестра, каквато например би била установената при израстването им като деца поради продължително отсъствие на родителите им или смърт. Развити са съображения,че установеното по делото,че братята са живеели съвместно в един дом заедно с двамата си родители, че са полагали грижи един за друг, че след смъртта му ищецът е почитал паметта на брат си, като е ходел на гробища и временно е променил поведението си, не е нещо необичайно при такъв вид родствена връзка и различно от традиционните чувства и действия на преживелия родственик. По тези съображения въззивният съд е заключил,че ищецът не е доказал материално-правната си легитимация на правоимащ. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не отговарят в този смисъл на общия критерий за допустимост поставените от касатора втори, трети и четвърти от въпросите, тъй като такива изобщо не са били разрешавани от въззивния съд – изводът за липса на материална легитимация ищецът да получи обезщетение за вредите от смъртта на своя брат не е обоснован с аргумент,че отношенията между двамата е следвало да бъдат идентични или сходни с тези на роднините от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг. Не е обуславящ изхода на спора и петият въпрос, доколкото в контекста му се съдържа лично възприятие на страната за доказаност на определени факти /съществуването на изключителна трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и преживелия го ищец и настъпили в резултат на загубата сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания/, каквито съдът е отрекъл да са установени от доказателствата по делото. Шестият и седмият от въпросите не биха могли да бъдат разрешени по общоважим за всички случаи начин, тъй като интензитетът и времетраенето на моралните болки и страдания, които едно лице търпи от смъртта на своя родственик, както и съществуващата приживе между тях връзка, могат да бъдат различни според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, а те не могат да бъдат обхванати и посочени нито изчерпателно, нито примерно, за да биха могли да бъдат прилагани в практиката като общ критерий за преценка. Обуславящ за крайния изход на спора е единствено първият материално-правен въпрос, доколкото кореспондира с приетото от въззивния съд, че не са установени такива житейски обстоятелства /ищецът и починалият да са израснали без баща ли без родители/, които да обосновават изключително силна връзка извън обичайната и традиционната между братя, характерна за българската традиция. Този извод на съда обаче не е в противоречие нито с принципните разрешения в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, нито със сочените от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК, а е с синхрон и със служебно известната на състава практика - обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на Второ т.о., решение №92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на Второ т.о., решение №45/10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на Второ т.о., решение №60131/13.12.2021г. по т.д.№1700/2020г. на Второ т.о., в които последователно се приема,че фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства и, за да са приеме,че е налице изключителност на съществувалата между починалия и преживелия го родственик житейска и емоционална връзка, както и на интензитета и продължителността на търпените от преживелия болки и страдания, следва да са установени такива особени житейски ситуации или обстоятелства, които да са довели до силно духовно и емоционално сближаване между тях до степен, надхвърляща нормалното за подобна връзка, при която единият от тях да е имал определящо /доминиращо/ присъствие в живота на другия, а смъртта на единия да е предизвикала особено тежки последици в живота и душевното състояние на другия в сравнение с присъщите за обичайните отношения между съответния тип родствена връзка. Намерените за липсващи /недоказани/ обстоятелства ищецът и починалият да са били израснали без родители представляват само един аспект от принципа за изключителност на връзката им, обсъждан в практиката на ВКС, която въззвният съд е съобразил и цитирал в решението си като пример, без да се ограничава с него, приемайки,че основно по делото е останало недоказано от свидетелските показания емоционалната връзка между двамата да е била по-необичайна от нормално изпитваните близки чувства между братя, които са отраснали заедно в едно задружно семейство с двама родители и отражението на смъртта на единия върху живота и душевното състояние на другия да е надхвърлило по интензитет и времетраене характерните за такъв тип родствена връзка негативни последици. Дадените в цитираните от касатора решения на ВКС разрешения както по правния въпрос за лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, така и при излагане мотиви по същество, не обуславят извод за противоречието им с приетото от въззивния съд. Касационният контрол на въззивните решения по посочените от касатора търговски дела е бил допуснат поради несъобразяването им с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а по същество исковете са уважени при признат от съда въз основа на конкретно установените факти и обстоятелства изключителен характер на родствената връзка и/или на последвалото от смъртта на брата/сестрата, бабата/внучката отражение върху душевността и бита на съответния родственик. Останалите въпроси – от осми до дванадесети /от които единадесетият и дванадесетият съвпадат по съдържание с осмия и деветия/ са от процесуален характер и касаят дейността на въззивната инстанция по преценка на доказателствата при решаването на спора по същество. Доколкото в касационната жалба е поддържано единствено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в погрешно, непълно и едностранчиво интерпретиране на свидетелските показания, без те да бъдат обсъдени в тяхната цялост и съвкупност, десетият и единадесетият /в т.ч. осми/ от въпросите се явяват неотносими, предвид необвързването им със съответен довод за необсъждане от съда на други доказателства, освен обсъдените в решението свидетелски показания. Последният от въпросите, макар и непрецизно формулиран /с неотносимо визиране на принципа за справедливост, който е приложим само при доказана материално-правна легитимация, каквато в случая е отречена/, би могъл да бъде приет за релевантен. Липсват данни, обаче, въз основа на които да се направи извод,че при осъществената от него дейност по преценка на доказателствата, съдът се е отклонил от цитираната от касатора практика на ВКС – направените от въззивния състав изводи са основани на фактите, които той е намерил за установени със свидетелските показания и които подробно е обсъдил и анализирал в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Поради това настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необосновано искането за допускане на касационен контрол на въззивния акт при предпоставките на чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК. Не са налице данни и за формиране на извод решението на апелативния съд да е очевидно неправилно, което да би обусловило положителен изход от настоящата фаза на производството в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно, то следва да страда от такъв съществен негов порок,който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Тази преценка,доколкото е присъща за същинската контролна дейност на касационната инстанция,извършвана в производство по допуснато касационно обжалване по чл.290 ал.2 ГПК, не може да бъде основание за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима - например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др.под. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор,необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно. Аргументите на касатора в тази насока не биха могли да се приемат като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези,а се свеждат до излагане на съображения, чиято основателност би могла да бъде преценявана в последващата фаза по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение