Определение № 1057 от 15.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2293/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Маглена А. Т. срещу решение №956/29.06.2022г. по в.гр.д. №656/2022г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение №63/08.12.2021г. по гр.д.№548/2020г. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра й – А. А. Т., настъпила при ПТП от 06.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. /датата на постановения отказ от ответника/ до окончателното изплащане. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че е очевидно несправедливо. Касационната жалбоподателка поддържа, че между нея и починалата приживе е съществувала дълбока емоционална привързаност, която обуславя продължителния период на търпените емоционални болки и страдания вследствие загубата. Навежда довод, че не е необходимо да са налице конкретни житейски ситуации, за да възникне правото на лицето да получи обезщетение за търпените неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касационната жалбоподателка сочи като обуславящи въпросите: 1/ За да има едно лице право да получи обезщетение за вреди от смъртта на свои брат/ сестра, нужно ли е починалият да е полагал за него грижи, приравнени на родителски, т.е. да е замествал липсващ/и родител/и?; 2/ В какво /какви следва да бъдат междуличностните отношения/ се изразява проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и лицето/ лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на починалия? Какви следва да бъдат извънредните житейски ситуации, които обуславят правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на брат/ сестра?; 3/ Наличието на собствено семейство /съпруг/а и низходящи/, както и живеенето в отделно домакинство от това на починал брат/ сестра, изключва ли наличието на силна емоционална привързаност между братя и сестри и правото да се получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на починал брат/ сестра? Твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба, като твърди липса на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Твърди още неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел за установено, че вследствие на ПТП от 06.07.2020г., причинено от застрахован при ответника водач, е починала сестрата на ищцата – А. А. Т., пътувала като пътник в лекия автомобил на предна дясна седалка. По спорния въпрос относно материалноправната легитимация на Маглена А. Т. да получи обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е позовал на задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като е съобразил събраните по делото свидетелски показания. Приел е, че макар двете сестри да са били винаги заедно, да са се събирали по празници и да са се разбирали много, ищцата не е доказала конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността между нея и сестра й да е станала толкова силна, че смъртта на последната да е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Като пример за конкретни житейски обстоятелства апелативният съд е посочил ранното оставане на децата без родител/и, при което починалата като по – голяма да е полагала грижи по отглеждането на своите брат и сестра, типични за грижи, полагани от майка/баща. В тази връзка е изтъкнал, че ищцата и нейната сестра са отгледани от двамата родители, като към момента на смъртта родителите са живи, а ищцата от две – три години преди инцидента живее в отделно домакинство със съпруга си на семейни начала. Отбелязал е, че нормално и типично е ищцата да страда и да тъгува за починалата си сестра, като едновременно с това е изтъкнал, че заключението на СПЕ установява обема на търпените болки и страдания, но не и наличие на изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка. Изтъкнал е, че мъката и болката от загубата са нормални траурни реакции, присъщи на всеки човек, поставен в такава ситуация – неочаквана смърт на близък родственик. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че ищцата не е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените от касационната жалбоподателка въпроси са свързани с преценката на критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за неоснователност на иска, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/23.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/1961г. и ППВС № 5/1969г ., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г ., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №17/16.03.2021г. по т.д. №291/2020г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. и решение №45/10.05.2021г. по т.д. №370/2020г. на ВКС, II т.о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването близост, по – голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка /примери, относими към връзката между братя и сестри – израстването им сами като деца, поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение №1/23.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, тъй като изводът за недоказана материалноправна легитимация на ищцата е резултат от преценката, основана на събраните гласни доказателства и заключението на СМЕ, че съществувалата между сестрата и починалата житейска връзка и интензитета на вредите не покриват изискването за изключителност, доколкото отношенията са били обичайни, характерни за конкретния вид родствена връзка, което от своя страна предполага проявление на нормално присъщите за подобни връзки болки и страдания по повод загубата на близък човек. В допълнение, следва да се отбележи, че последният въпрос не се явява обуславящ изхода на делото, тъй като решаващият извод на въззивния съд не е обоснован с това, че ищцата има собствено семейство и живее в отделно домакинство, а с обстоятелството, че не е доказано отношенията между ищцата и нейната сестра да се отличават с изключителност. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Извън изложеното, следва да се отбележи, че касационната жалбоподателка не обосновава нарушение на закона, което да насочва към уредената в чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК квалифицирана форма на неправилност. Аргументите за наличие на нарушение на материалния закон и очевидна несправедливост по своята същност представляват оплаквания за неправилност на акта по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, която подлежи на преценка само по реда на чл.290 от ГПК след допуснато касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касационната жалбоподателка не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лв., съобразно представеното доказателство за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд