Определение № 50890 от 30.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. В. срещу въззивно решение № 355/12.12.2021 г. по възз. гр. д. № 649/2021 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 1017/24.07.2020 г, постановено по гр. д. № 1261/2019 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от М. П. В., срещу „Енерго про продажби“АД гр.Варна, с ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.124 ГПК да се признае за установено, че не дължи сумата от 7513,91 лв, представляваща извършена корекция на потребена ел.енергия за периода от 03.10.2017 г. до 02.10.2018 г. по фактура № [ЕГН] от 07.02.2019 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира заплащане на сторените съдебно - деловодни разноски пред всички съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, релевира и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При не установяване на лицето извършило неправомерно въздействие върху СТИ, следва ли да се приеме, че неправомерното въздействие е извършено по аргумент от облагодетелстваното лице потребител?; 2. Допустимо ли е реално потребеното количество електрическа енергия и действителния размер на електрическата енергия да се определят на основание параметрите и възможностите на СТИ - изчислително? и 3. Следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД и да се ангажира отговорността на потребителя по отношение на спор по договор за доставка на електрическа енергия, при отменени специални правила за корекция на сметка за незаплатена от абоната електрическа енергия, при липсата на една от двете предпоставки: 1. софтуерно въздействие върху СТИ, извършено от потребителя и 2. установено реално доставено и потребено количество енергия за съответния период ?. Ответникът по касационната жалба - “Енерго – Про Продажби” АД подава писмен отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. Първоинстанционното производство е образувано по отрицателен установителен иск на М. П. В. срещу “Енерго – Про Продажби” АД за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумата 7513,91 лв., представляваща корекция за доставена и потребена електроенергия за периода: 03.10.2017г. – 02.10.2018г. в процесния имот. За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищцата е титуляр на партида с клиентски № [ЕГН] и абонаментен № [ЕГН], с адрес на потребление – [населено място], бл.“Скъта“ вх.В ап.7, и че на 02.10.2018 г. служители на ответника са извършили техническа проверка на СТИ на процесния обект, за което са съставили констативен протокол № 1701727/02.10.2018 г., демонтирано е СТИ и на негово място монтирано друго. Констатирани са показания върху СТИ по тарифа 1.8.1; 1.8.2; 1.8.3 и 1.8.0. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, обективирана в констативен протокол №113/30.01.2019 г, съставен от БИМ при извършената метрологична експертиза е констатирано, че е налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т 1.8.3- 039749.6 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Въз основа на горепосочената метрологична експертиза на БИМ, ответникът е начислил допълнително количество електрическа енергия в размер на 39749.6 kWh на абоната, за периода от 03.10.2017 г. до 02.10.2018 г., от които за периода 03.10.2017 г.- 30.06.2018 г.- 29512 kWh и за периода 01.07.2018 год.- 02.10.2018 г.- 10237 kWh. За извършената корекция е издадена фактура № [ЕГН]/07.02.2019 г. на стойност 7513,91 лв. с включен ДДС. От неоспореното заключение на техническата експертиза в първата инстанция е счел за установено, че електромерът е бил монтиран при абоната на 10.12.2015 г., че към датата на извършване на проверката - 02.10.2018 г. електромерът е бил в срок на метрологична годност. Налице е неотчетена електрическа енергия от 39749.6 kWh регистрирана в тарифния регистър 1.8.3. Налице е софтуерна намеса в тарифната схема на процесното средство за търговско измерване. Общото количество електрическа енергия може да бъде пренесено към абоната. Математически правилно е извършено изчислението на стойностите на определеното задължение за плащане, съобразно утвърдените от КЕВР цена за периода, за който е била извършена корекцията. Русенският окръжен съд е кредитирал заключението на допуснатата пред въззивната инстанция съобразно указанията на ВКС по смисъла на чл. 294, ал. 1 ГПК в отменителното му решение по чл. 290 ГПК, техническа експертиза според което, електромерът е монтиран при абоната на 10.12.2015 г. с нулеви показания. Няма конкретна информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса, но тъй като средството за търговско измерване /СТИ/ има параметри да визиуализира всички тарифи, след като има начислени стойности по други тарифи, означава, че има софтуерна намеса. Заключението на експертизата е, че при условие, че през процесното СТИ е преминала електроенергия, която не е визиуализирана, съответно не е отчетена, то същото не съответства на техническите характеристики. От експертизата се установява, че през монтираното на обекта СТИ с максимален ток 60 А, е възможно преминаването на посоченото количество - 39749.6 kWh., т.е. може да бъде доставена, а остойностяването на невизуализираното количество е съобразено с утвърдените от КЕВР цени, действащи в рамките на процесния период. Горепосочените експертни изводи са възприети изцяло от решаващия съд. Въззивният съд е приел въз основа на горепосочените установени факти, че страните са обвързани от договор за продажба на електрическа енергия, регламентиран в ЗЕ. Намерил е за неприложими Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013г., отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016г. и с решение № 2315 от 21.02.2018г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017г., тъй като техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване, е извършена на 04.01.2018г. - след тяхната отмяна. От приетите доказателства по делото, включително приетото от въззивната инстанция заключение на техническата експертиза, е намерил за доказана от носещия тежестта за доказване „Енерго - Про продажби“ АД осъществена неправомерна намеса върху процесния електромер, имаща за резултат отчитане на по-малки количества от доставената и потребена електрическа енергия, поради което е дължимо от потребителя заплащане на разликата. Посочил е, че при липса на специална правна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Русенският окръжен съд е намерил, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия, която е натрупана върху невизуализираната тарифа -регистър 1.8.3 е реално преминала през електромера електроенергия, т.е. е действително доставена и потребена, но неотчетена при месечните отчети, поради софтуерно въздействие върху СТИ, което е осъществено след монтирането му, и това количество не е заплатена от абоната. Приел е, че за дължимостта на цената е без значение, каква е причината за неотчитането на действителния обем на потреблението. Счел е, че сумата 7513,91 лв., съставляваща стойност на начисленото за периода, количество електрическа енергия от 39749.6 kWh. е дължима от ищцата, а предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Първия въпрос не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Той не е обуславящ изхода на делото и не е изводим от дадените от въззивния съд правни разрешения. В обжалваното решение въззивния съд не е извършавал преценка и не е излагал аргументи, дали при неустановяване на лицето извършило неправомерно въздействие върху СТИ, следва да се приеме, че неправомерното въздействие е извършено от облагодетелстваното лице потребител. Инстанцията по същество е приела, че за дължимостта на цената е без значение, каква е причината за неотчитането на действителния обем на потреблението, и че причината за неотчитането има значение единствено за дължимостта на лихви преди поканата за плащане (ако причината е в поведението на потребителя, той дължи лихва от деня на потреблението, а ако причината не е у него, той дължи лихва от поканата за плащане). Прието е също, че случая абонатът дължи тази електроенергия, тъй като същата е реално преминала през електромера, т.е. е доставена от дружеството, но не е заплатена от абоната поради неправилното й отчитане. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По втория въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, също не може да се допусне касационен контрол. В обжалваното решение въззивния съд не е правил извод, че потребеното количество електрическа енергия и действителния размер на електрическата енергия следва да се определят на основание параметрите и възможностите на СТИ – изчислително. Този въпрос е привързан към собственото разбиране на касатора за установени по делото факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Въззивният съд е приел, че при нерегламентираната намеса върху СТИ, количеството неотчетена електрическа енергия е установено от показанията на „скрития регистър“ 1.8.3, с който разполага процесния електромер, монтиран като нов на обекта на ищцата, като то е реално потребено и остойностено по действащите цени на КЕВР за съответните периоди. Причината за това неотчитане е именно неправомерното въздействие върху СТИ, целящо част от реално потребеното количество енергия да не бъде визуализирано на дисплея, за да не може да бъде отчетено при ежемесечните отчети и да не бъде заплатено от потребителя. По третия от поставените от касатора въпроси: Във формираната приложима в случая практиката на ВКС, обективирана в: решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.; решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 77/08.04.2021г. по гр.д. № 2862/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 35 от 16.02.2021г. по гр. д. № 1898/2020г. на ВКС, ІV г.о. се приема, че при неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ, извършено за облагодетелстване на потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя – физическо лице по чл. 183 ЗЗД. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Атакуваното въззивно решение е изцяло в съответствие с формираната приложима практиката на ВКС. Въззивният съд се е съобразил с указанията на касационния съд по тълкуването и прилагането на закона съгласно чл. 294 ГПК, и въз основа на новоприетата комплексна съдебно- техническа и софтуерна експертиза е приел, че отношенията между страните са основани на договор за покупко- продажба; електромерът е монтиран нов, с нулеви показатели и цялата преминала ел.енергия е измерена точно, в т.ч. и невизуализираната, която е реално преминала през ел.мрежа на потребителя; ел.енергията за процесния период може да се потреби; остойностяването е извършено по действащите цени на КЕВР. Доколкото въззивния съд не е излагал аргументи за приложението на чл.183 ЗЗД при липса на една от двете сочени от касатора предпоставки, и с оглед горепосочената трайно установена практика на ВКС, и липсата на предпоставките за нейното изменение, то по отношение на този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Липсва основанието „очевидна неправилност“ доколкото от мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика (законът за причинността), фактическите изводи на въззивния съд. Освен това, установените факти в мотивите към решението са правилно квалифицирани под нормата, чиято хипотеза ги урежда. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. С оглед изхода на спора, въпреки направеното своевременно искане с отговора на касационната жалба, в полза на ответника по делото не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като по делото липсват доказателства за сторени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.