Определение № 152 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4423/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 14820 / 12.05.2016 год. на А. Й. З. от [населено място], заявена чрез адв. В. П. и адв.К. А. - АК П. срещу въззивно Решение No 457 от 30.03.2016 година по В.гр.д.Nо 3262/2015 год. на ОС- Пловдив по чл. 344 ал.1 ГПК С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, на основание чл. 299 ал.1 ГПК, основание за касиране по чл. 281 т.2 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока на незачитане правните последици на влязлото в сила решение по гр.д. 14455/2014 година на РС-Пловдив, с което искът за съдебна делба на същите обекти и между същите страни е отхвърлен. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 т.3 ГПК по въпросите: влязлото в сила решение, което отрича със силата на пресъдено нещо правото на делба, претендирано от ищеца, представлява ли пречка за нов иска за съдебна делба между същите лица, относно същите имоти, същото основание и преклудиран ли е фактът на сбъдване на отлагателното условие, посочен в декларация, вписана в АВп през 2008 година, което е много преди завеждане на иска между страните респ. могла ли е да бъде представена още преди постановяване на решението по предходно воденото дело за съдебна делба, с довод, че по тях има неуеднаквена съдебна практика, илюстрирана с представените съдебни решение и по въпроса: допустим ли е заведения повторно иска за съдебна делба на имот, между същите лица при положение, че посоченият факт с правно значение, на който се основава новата претенция за съдебна делба, какъвто е представената декларация за сбъднато отлагателно условие за проявление на вещно-правния ефект на договора за покупко-продажба, е настъпил преди влизане в сила на решението по чл. 344 ал.1 ГПК с което искът за делба е отхвърлен респ. уважен с второто решение на делбения съд и е могла да бъде представена още при първото разглеждане на делото ? от значение за еднаквото и точно прилагане на закона. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника К. С. чрез адв. Е. Г. – АК П., както по доводите за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, така и на релевираните с изложението към касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване. И с двата отговора се взема становище по тяхната неоснователност като обстойно се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване.Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск - за съдебна делба на недвижим имот, настоящият състав приема същата за процесуално допустима. С посоченото решение, окръжен съд в правомощията си на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по допускане съдебна делба между страните по делото-бивши съпрузи на закупените по време на брака им недвижими обекти- апартамент в [населено място], с прилежащи идеални части от терена върху който е построена жилищна сграда и гараж, построен в същия ПИ. След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените въпроси. Поставените въпроси, обобщени като допустим ли е заведения повторно иска за съдебна делба на имот, между същите лица при положение, че посоченият факт с правно значение, на който се основава новата претенция за съдебна делба, какъвто е представената декларация за сбъднато отлагателно условие за проявление на вещно-правния ефект на договора за покупко-продажба, е настъпил преди влизане в сила на решението по чл. 344 ал.1 ГПК, с което искът за делба между същите страни, за същия имот и на същото основание е отхвърлен респ. уважен с второто решение на делбения съд и е могла да бъде представена още при първото разглеждане на делото ? са от значение за разрешаване на спора по същество, поради което следва да с разгледат в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати и пропорционална държавна такса, определена в размер като за въззивно обжалване .В случая дължимата пропорционална ДТ е в размер на сумата от 40 лв. / четиридесет лева/. Тази сума следва да бъде внесена по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната -касатор, като на съда се представи копие за изпълнение на задължението.При неизпълнение касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия