Определение № 5037 от 05.11.2024 г. на ВКС по д. № 1615/2024 г.

Производството е по чл.288,вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1295/23 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение касаторката е осъдена да заплати на Т. И. още 3337, 13 лв. – обезщетение за нанесени вреди в имота на последната, на осн. чл.233, ал.1, пр.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от 18.03.21 г.; касаторката е осъдена да заплати на Т. И. и сумата от 600 лв., представляваща обезщетение в размер на един месечен наем за пропуснати ползи от невъзможността на последната да отдава под наем жилището, поради нанесени от касаторката повреди, на осн. чл.233, ал.1,пр.2 ЗЗД, както и деловодните разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение / цената на втория иск е под 5 000 лв., но той е обусловен от изхода на спора по първия иск/ и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр. последно ГПК. Намира, че въпросът, свързан с преценката на събраните по делото доказателства – в частност показанията на свидетели, които са в роднинска връзка със страна по делото и са заинтересовани от изхода на спора, е разрешен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №4028/16 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №776/09 г. на четвърто г.о. на ВКС. Намира, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивното решение според касатора е очевидно неправилно поради допуснатите съществени процесуални нарушения с кредитираните показания на свидетели, които не са обективни и безпристрастни; съществено е нарушен и материалният закон, защото е приложен към неправилно установена фактическа обстановка. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че процесното жилище – апартамент в [населено място], е предадено на наемателя / касаторката/ в добро състояние – чисто, обзаведено с мебели и електроуреди в добро състояние. От показанията на св. Г. / сестра на ищцата/ и С. / брокер към агенцията за недвижими имоти/ се установява, че от наемателката са нанесени повреди върху стени, подово покритие и мебели в спалнята, дневната, коридора и банята на наетия имот, описани подробно в мотивите на решението и остойностени от вещото лице. Съдът е приел за частично доказан иска за нанесени вреди в имота след съпоставка на показанията на посочените свидетели с обясненията на касаторката, като ответник по иска, че имала две кучета и две котки, които отглеждала в наетия апартамент. В посочените от касатора решения на ВКС е прието, че при преценката на свидетелските показания следва да се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с възможността на свидетеля да възприеме сочените от него факти, както и способността му да възпроизведе фактите пред съда. Не на последно място съдът следва да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже истината, като съгласно чл. 172 от ГПК извърши преценка, дали и доколко са налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на делото. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост е възприел някои или всички факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно. В случая, макар да е отчел родствената връзка на първата свидетелка с ищцата и познанството на втория със семейството й, въззивният съд е ценил показанията им като достоверни, съвкупно с останалите данни по делото – обяснения на ответницата, заключение на вещо лице/ чл.172 ГПК/. Практиката на ВКС не отрича възможността да бъдат ценени като достоверни показанията на такива свидетели, според цитираното по –горе, затова и въззивното решение не й противоречи по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК.. Наличието на подробна и непротиворечива практика по въпроса пък изключва осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Не е налице и сочената от касатора очевидна неправилност на въззивното решение.В практиката на ВКС/ напр. р. по гр.д. №1468/20 г. на второ г.о./ е разяснено, че „Като основание за допускане на касационното обжалване очевидната неправилност визира пороци на съдебния акт от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, като чрез термина „очевидна” се характеризира степента на проявление - квалифициран, особено тежък порок. В случая термина няма субективни измерения – за да се приеме, че е налице очевидна неправилност, не се изследва дали порока на съдебния акт е явен за всички. Терминът обозначава състояние, при което неправилността е проявена по начин, че може да бъде констатирана от съда, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, довели до несъвместим със закона резултат - поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика“. В случая касаторът излага оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които не могат да са квалифицират като очевидна неправилност, а сочат на неправилност по чл.281,т.3 ГПК, за наличието на която ВКС се произнася само ако е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.