Определение № 5738 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. И. „ Е. чрез адв.Б. П. срещу решение №32 от 13.01.2025г по в.гр.дело №1518/ 2024г. на Софийски апелативен съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено решение №260128 от 21.02.2024г по гр.д №4763/2019г на Софийски съд ,постановено по иск на „К. И. „ Е. срещу първоначален ответник Р. С. П. /починал след завеждане на исковата молба и заместен в процеса от наследника С. Р. П. /, на основание чл.55, ал.1 предл. трето ЗЗД,поради разваляне на сключеуния между страните предварителен договор от 23.05.2018г. „за реализация на УПИ и учредяване право на строеж,срещу задължение за построяване на жилищна сграда и обезщетение с недвижими имоти”, ответникът да бъде осъден да върне следните суми: 1/сумата 40 000 лева представляваща платена гаранция по т.1.9 от предварителния договор; 2/ сумата 29 400 лева представляваща платени на основание т. 5.4 от предварителния договор на проектанта „В.“ Е. за изготвяне на проект за пететажна сграда и

3 /сумата 262, 98 лева, представляваща разноски на ищеца при нотариална заверка на предварителния договор,като главниците са претендирани с лихви от датата на завеждане на исковата молба. Исковете са отхвърлени изцяло като неоснователни ,както изцяло са отхвърлени и насрещните искове на първоначалния ответник Р. С. П. за неустойка в размер на 30 320 лева ,поискана поради закъснението на „К. И. „ Е. по т. 2.4 от предварителния договор ,с лихва в размер на 1 179 лева. В частта по насрещните искове първоинстанционното решение не е обжалвано от наследника С. П. и е влязло в сила.

В обжалваната от касатора част въззивният съд на свой ред е приел за установено ,че страните са обвързан с предварителен договор,нотариално заверен на 23.05.2018 г. като първоначалният ответник е учредител на обещаното право на строеж .На определен етап от изпълнението на договора,той е поел задължение да учреди възмездно и срочно 67% от правото на строеж върху негов имот в [населено място], а ищецът е приемател ,задължил се да построи жилищната сграда и да му предаде владението върху определени жилищни и нежилищни новопостроени в напълно завършен вид имоти,с разрешение за ползване. Като гаранция за изпълнение на задълженията на приемателя по договора, от ищовото дружество е внесена исковата сума 40 000 лева / първо плащане по уговорената гаранция от 100 000 лева съгласно т.1.9 от договора/ Сумата е преведена при подписването ,като договорът е влязъл в сила от този момент за срок от 30 месеца /т.2.1 от договора/.Първоначалният ответник по делото се е задължил да учреди в полза на ищеца срочно вещно право на строеж върху недвижимия имот за срок от 14 месеца,/като си запази 33% от правото на строеж /, считано от издаване на протокол за строителна линия и ниво (т. 1.3.),задължил се е включително да представи актуални виза за проучване и проектиране / т.3.6 от договора/ а от своя страна ищецът е поел задължение да проектира, построи и въведе в експлоатация жилищна сграда в недвижимия имот.Задължението на ищеца да проектира за своя сметка бъдещата сграда в имота на ответника, съгласно т.2.4., става изискуемо след наличието на следните три кумулативно определени условия, а именно: 1/избиране на вариант за площоразпределение и проектиране; 2/ получаване на виза за проучване и проектиране и 3/ изготвяне и подписване на техническо задание за проучване и проектиране.По-нататък,според т.2.7.от договора страните са се задължили в седмодневен срок от одобряване на технически проект съвместно да изготвят „Разпределителен протокол“, съгласно условията на предварителния договор и съобразно обектите и процентите за разпределение, като индивидуализират обектите с всички елементи, необходими за изповядване на сделката за учредяване на правото на строеж, съобразно определените в т. 1.1., т. 1.4. и т. 1.5. от договора проценти и обекти за разпределение.Съгласно т. 2.8. от предварителния договор първоначалният ответник се е задължил в 15 дневен срок от одобряване на технически проект да учреди в полза на ищеца съответните проценти от право на строеж върху процесния недвижим имот и за обектите, които ще бъдат собственост на последния, съгласно условията на предварителния договор. Паричната гаранция е следвало да се върне обратно на ищеца в едномесечен срок от издаване на Акт – образец 15, при невиновност от негова страна, както и в хипотезата по т. 5.4. от процесния договор,а именно в случай, че първоначалният ответник се откаже от задълженията си по т. 2.7. и т. 2.8. от договора и/или виновно не изпълни същите,при невиновност от страна на ищеца,в тези случаи - ведно с направените от последния разходи за пред проектни проучвания, изготвяне и съгласуване на проекти и документация, както и всички други разходи, направени от приемателя по договора. Гаранцията е подлежала на връщане от учредителя в случай на неизпълнение на конкретни негови задължения (т.5.1,5.2,5.4 от договора )а при неизпълнения на задължения на приемателя, или негов отказ от договора (т.5.5 и сл. от същия раздел/последният губи гаранцията до размера на внесената сума, или изцяло.

При тези уговорки, установен е писмен договор от 06.06.2018г ,сключен от друго дружество като възложител - „К. Б.“ О. (за което са отправени твърдения от страна на ищеца, че е специално учредено да поеме правата и задълженията му по процесния предварителен договор) и „В.“ Е. в качеството на „изпълнител“ Възложено е да се изпълнят проектно-проучвателни работи (т.нар. ППР) за жилищна сграда на пет етажа, находяща се в процесния недвижим имот,при уговорена цена Доказани са плащаня по този договор от страна дружеството възложител„К. Б.“ О. на проектанта в размер на сумата по т.2 от исковата молба,приета е счетоводна експертиза. Ищецът е признал при завеждане на иска ,че е получил виза за проектиране при подписване на договора ,но е оспорил ,че срокът на задължението му по т.2.4 от договора да е започнал да тече за него ,изтъквайки липса на другите две условия в същата клауза .Като свидетел по делото е изслушан управителя на„В.“ Е. арх. В. В. ,приел изпълнението по договора от 06.06.2018г с възложител „К. Б.“ О.. Управител на това дружество бил сина на управителя на ищцовото дружество Показанията му са взети предвид от решаващия съд за това, че поради предходни взаимоотношения с Р. П., по повод на интерес от страна на предходен инвеститор, през 2018г,свидетелят вече е имал изготвен инвестиционен проект за този имот ,който след договора от 06.06.2018г е бил адаптиран за страните,но след проведени срещи с компетентни лица от благоустройствената администрация в Столична община,р.С.,за което страните по предварителния договор са били в известност, оказало се необходимо / по изискване на РДНСК/ да се измени ПУП за имота. Инвестиционният проект е бил изготвен преди изменението на ПУП, но е бил съобразен със самото изменение, което е одобрено след това/ на 28.12.2018 г./ и страните били наясно с това. Да бъде одобрен вече готовия проект,включващ допълнителен етаж в скосеното покривно пространство и така увеличаващ Р. на сградата, било във взаимен интерес, оставало „градоустройството” /ПУП/ да се „напасне”, да се измени така ,че да съответства на готовия проект ,което и станало през м декември на 2018г ,страните били наясно с причината за забавянето.Те се били издължили поравно за свършената от проектанта работа. По делото е представена и Заповед № Р.-Р.-368 от 24.10.2018 г. на Главния архитект на СО – район „С.“,с която е открита процедура по изменение на ПУП в частта, касаеща процесния недвижим имот. Заповедта за изменение на ПУП е влязла в сила на 28.12.2018г.Първоначалният ответник Р. П. е заплатил съответната за това държавна такса. Към 20.01.2019г последният направил писмено изявление до ищеца, че разваля едностранно договора поради това ,че сроковете по т. 2.4. от процесния предварителен договор са сериозно просрочени,а освен това изпратеното разпределение на обектите в бъдещата сграда не било в съзвучие с уговореното между страните. С писмо-отговор от 06.02.2019 г. ищецът е възразил срещу твърдяното от страна на учредителя неизпълнение на задълженията си по договора,като от своя страна едностранно е изявил разваляне на предварителния договор по вина на учредителя. Като основания за развалянето е посочил намеса от страна на ответника в работата на посочения от него архитект и останалите проектанти от екипа му, продиктувана от желанието на учредителя да увеличи показателите на застрояване на собствения му имот, в сравнение с тези, по които е подписан предварителния договор между страните. Със същото писмо-отговор първоначалният ответник е поканен да възстанови на ищеца сумите,предмет на иска. Ищецът не е представил ,или изискал в процеса други доказателства, включително не е представил проект за анекс, коментиран от насрещната страна в отправеното първо по време едностранно изявление.Пред въззивната инстанция не са искани и ангажирани нови доказателства и при така изяснените обстоятелства Софийски апелативен съд е приел ,че ищецът не е доказал основание едностранно да развали договора съгласно чл. 87, ал.1,ал.2 ЗЗД.Доколкото учредителят П. също не е упражнил надлежно правото на едностранно разваляне на договора /не е дал на длъжника подходящ срок/ ,действието на предварителният договор е прието за прекратено съгласно уговореното като последица от изтичането на срока от 30 месеца .Към момента на приключване на делото в първа инстанция този факт вече е бил настъпил. Като основан на чл.55, ал.1 предл. трето ЗЗД и твърдението за едностранно развален на договор по вина на другата страна искът е отхвърлен, след като ищецът не е установил отпадане на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.Ищецът не е изправна страна по договора, същевременно не е установил неизпълнение задълженията на първоначалния ответник по т.2.7 и т 2.8. от договора Ищецът е в неизпълнение на задължението си за действия по т.2.4 от договора, след като към момента на подписване на процесния предварителен договор страните са разполагали с годен инвестиционен проект,чиито параметри не са били променяни и впоследствие,когато е била издадена новата виза за проектиране въз основа на измененията в съответния ПУП и на практика заложеното техническо задание в предварителния договор е било изпълнено още към момента на подписването,с което страните са били наясно. С договорената клауза по т. 2.7. те са се задължили една към друга в седмодневен срок от одобряване на технически проект да изготвят съвместно т. нар. „Разпределителен протокол“, който да отговаря на изискванията на договора, включително като обекти и проценти на разпределение.Установеното задължение е и за двете страни, доколкото е необходимо съвпадение на насрещните им волеизявления – ищецът да предложи площоразпределение,отговарящо на условията по предварителния договор, а ответникът да го приеме. Взаимното съгласие на страните по площоразпределението в бъдещата сграда би обусловило изпълнението на задължението от страна на ответника по т. 2.8. – да учреди в полза на ищеца право на строеж за процесния недвижим имот. Решаващо е изтъкнато, че ищецът”К. И.” не е представил проект за площоразпределение,който да отговаря на изискванията на процесния предварителен договор, и който да е предложен на ответника, респективно да е бил отхвърлен от него.Учредителят не е бил във виновно неизпълнение на тези изтъкнати свои договорни си задължения /неизпълнение на задължения на учредителя по други клаузи ищецът не е изтъквал при завеждане на иска/ ,същевременно ищецът не е изправна страна по договора и не доказва основанието, на което съгласно този договор вноската по гаранцията следва да му се върне,заедно с разноските по договора.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на решението ,за материална и процесуална незаконосъобразност и неправилност, при установена,но неправилно възприета фактическа обстановка. Поддържа се, че решението е недопустимо поради пропуска на съдилищата да констатират като безспорно прието между страните,че предварителният договор е прекратен на 06.02.2019г и едностранно от ищеца.Касаторът се позовава на отговора,депозиран от първоначалния ответник,като съдържащ изтъкнатото признание,което съдът е неглижирал нарушавайки обема на дължимата защита и съдействие по чл.6,ал.2 ГПК.Счита решението за неправилно поради неотчитане на факта,че представената му виза за проектиране още при подписване на предварителния договор не е била годна и след изменението на ПУП съответно е била издадена нова, а това очевидно показва коя е страната ,която първа е следвало да изпълни свое задължение.Изтъква се, че първоначалният ответник е бил недобросъвестен,виновно и даже преднамерено е поставил строителя в невъзможност, с цел да задържи гаранцията.

В приложено изложение като материалноправни са формулирани въпросите:

1.Допустимо ли е съобразно законовите разпоредби да бъде изготвен и съгласуван ,респ. одобрен инвестиционен проект /респ. арх. проект/ преди изменение на ПУП.

Предвид приетото от съда, изтъкват се във времева последователност фактите ,които касаторът счита за определящи за възраженията си ,не е изтъкнато основание по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК по въпроса.

2. Неизправна ли е страната ,която е поставена пред обективна невъзможност да изпълни задълженията си.

Сочи се неприлагане на императивна норма - чл.89 ЗЗД ,тъй като е обективно невъзможно да бъде изготвен инвестиционен проект на сградата, след като визата за проектиране е издадена на ответника едва на 21.02.2019г ,т.е след развалянето на предварителния договор. Предметът на договора е станал невъзможен за изпълнение, което погасява задължението съгласно чл.89 ЗЗД .Касаторът се е позовал на разясненията в ТР №3/2014г ОСГК кога е налице фактическа или правна невъзможност и е изтъкнал решение № 49/2017г по т.д № 89/2016г Второ т.о на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност на решението – чл. 280, ал.2 предл трето ГПК

Формулирани са общо четири процесуалноправни въпроса ,в две насоки: на първо място, за задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения и всички събрани доказателства/т.3 от изложението/; и своевременно направени искания ,съобразени с инстанционната фаза /т.4 от изложението/ по които въпроси се изтъква противоречие с формирана практика на ВКС в ППВС №1/53, ППВС №7/1965, ТР №1/2001г на ОСГК ,включително ТР№1/2013г на ОСГТК по четвъртия въпрос,както и множество решения ,съдържащи положителен отговор на въпросите. На следващо място/ т.5 ,т.6 от изложението / се формулират като въпроси възраженията по допустимостта на решението,както следва: допустимо ли е съдът да пренебрегне фактите, които ищецът и ответникът са определили като безспорни и да постанови наличието на други правопораждащи факти,служебно въведени; допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по правни и фактически основания ,които не са наведени от страните / Изтъква се противоречие с практика на ВКС,реш. по гр.д №92/2009г и реш. по гр.д.№1163/2010г на Четвърто г.о на ВКС, реш по т.д № 850/2012г ,реш. по т.д № 1512/2014г и др. на ТК на ВКС.

В отговор ответникът С. Р. П., чрез пълномощник адв. И. Д. от САК оспорва изтъкнатите от касатора основания за допускане до касационно обжалване .Не са поставени правни въпроси по смисъла на разясненията в ТР №12010г на ОСГТК ,а са развити оплаквания за неправилност на решението ,въз основа на конкретни факти и значението им,. Първият въпрос е неточен и неясен като се игнорира приетото от съда Практика на ВКС по чл.89 ЗЗД се навежда неотносимо,както и втория въпрос Невярно се твърди какво е безспорно между страните, кои са правопораждащите факти ,съответно преценени от съда въз основа на доказателствата ,като въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения и ни е налице противоречие с установената практика на ВКС. Претендират се разноски

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение

Не е налице основание по чл. 280, ал.2 предл. второ ГПК,изтъквано от касатора поради вероятна недопустимост на постановеното решение. Решението не е основано на невъведени от страните правопораждащи факти, както се твръди от защитата. Виждането на съда кога действието на предварителния договор е прекратено, след като и двете насрещни страни не са упражнили надлежно право на едностранно разваляне по чл.87, ал.1 ,ал.2 ЗЗД, не е извод по наведените от ищеца и обсъдени в решението правопораждащи факти Изводът по основанието е направен от въззивната инстанция съгласно чл.55, ал.1,предл. трето ЗЗД въз основа на наведените от ищеца негови твърдения, като правопораждащи факти за правото да иска връщане на гаранцията от 40 000лева и останалите искови претенции Явно от мотивите на решението,искът е отхвърлен поради недоказване на обстоятелствата, наведени в исковата молба,т.е при разглеждането му съдът стриктно се е придържал именно към предявеното основание, съпоставяйки установеното по делото с уговорените от страните условия за връщане на гаранцията ,или нейното задържане от учредителя, защото страните не могат по договорен път да изключат правилото,че след прекратяване на договора полученото на отпаднало основание подлежи на връщане ,но могат да уговорят полученото да служи за всяка компенсация, която има правно основание.За правният критерии допустимост на съдебно решение, основаващ се на „разгледан непредявен иск“ по чл.270, ал.3,изр.3ГПК и свързаните с нормата последици Върховен касационен съд следи включително във фазата по селектиране на касационните жалба на основание чл. 280, ал.2 ГПК ,но в случая не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане за проверка по допустимостта на постановеното въззивно решение.

На следващо място, необходимо е касаторът да формулира конкретен правен въпрос, обусловил изводите на съда в решаваща за изхода на делото насока,заедно с обосновка по специалните селективни критерии в чл. 280,ал.1т.1 - т.3 ГПК, които условия не са изпълнени. Обстоятелствата при които въззивният съд заключава ,че ищецът е неизправна страна,че не е имал право едностранно да обяви на другата страна разваляне на договора и затова няма основание да иска връщане на гаранцията, не ползва настоящия жалбоподател в тезата за последващо настъпила обективна невъзможност, засягаща предмета на предварителия договор по смисъла на чл. 89 ЗЗД и по- специално задължението му по т.2.4 от договора Изложената едва при касационното обжалване теза за прекратяване на договора поради обективна невъзможност ищецът не е поддържал в процеса,не са събирани и доказателства в тази насока,като събраните по делото доказателства не са преценени от решаващия съд като установяващи обектива невъзможност от фактическо или правно естество, тъкмо обратното.

Ищецът не е твърдял погасяване на задълженията си по т.2.4 от предварителния договор поради невъзможност /чл.89 ЗЗД/,а че те не са станали изискуеми предвид срока от три месеца,който започва да тече за него от датата на избиране вариант за площ разпределение и проектиране, получаване на виза и пр.Задълженията приемателят да извърши със свои средства и за своя сметка всички необходими пред проектни проучвания,да изготви и предостави първо за съгласуване, а след това за одобрение пред благоустройствената администрация готов „Технически проект”, са останали за дружеството приемател независимо от обстоятелството, че друго учредено дружество /К. Б./ е възложител на работата по проектиране на сградата, за която ищецът е приел да отговаря в договора с учредителя. При индиции, че проекто-проучвателните работи са били възложени и изпълнени с адаптиране на вече готов проект, показанията на поискания именно от ищеца свидетел арх. В. В. са опровергали твърденията в исковата молба за наличие на отлагателно условие по отношение срочното изпълнение на задълженията на приемателя /т.2.4 от предварителния договор/.В корелация, изпълнението на срочно поетите от приемателя „К. И.” задължения на този етап е разгледано във връзка със задълженията на двете страни по т.2.7, след това и задължението на учредителя по т.2.8 от предварителния договор,като отговорът на първия въпрос в изложението не засяга предпоставките -/фактически и правни/,за направения решаващ извод на съда.При неизпълнение на така посочените задължения по т.2.4 от страна на приемателя,при липса на иницирано предложение на база одобрения проект за разпределение с конкретизация и описание, учредителят не може да се постави в забава, или неизпълнение, затова и с отхвърляне на иска е отречено и задължение за последния/респ. наследникът му/ да върне получената част от гаранцията,според уговореното нейно предназначение.И при двата въпроса, формулирани в първия раздел на изложението /материалноправни въпроси/ не е изпълнено водещото условие в чл. 280,ал.1 ГПК поставеният въпрос да има обуславящо значение за решаващите правни изводи на съда, същевременно въпросите се основават на предполагаеми връзки между факти, без това да е от обуславящо за изхода на делото значение.

По процесуалноправните въпроси,поставени в следващия раздел за изложението формираната практика на ВКС е константна в разбирането, че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПКи чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните,както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която цитирана в изложението, налице са и разясненията в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно за изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуално-правен аспект.При постановяване на решението Софийски апелативен съд не е обективирал противоречие с тези изисквания ,за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по поставените въпроси не е налице. Противоречие с указанията по ППВС №1/1953г и формираната практика по чл. 290 ГПК по повдигнатите процесуалноправни въпроси Върховен касационен съд е изтъквал като основание за допускане до касационен контрол при необсъждане на довод от решаващо значение,а не когато теза на защитата не е възприета от въззивния съд с мотивирано изтъкване на обстоятелствата, изключващи претендираните от страната доказателствени изводи, или правни последици.Съответно, обсъждането или необсъждането на едно доказателство като довод за порок при решаваща дейност, или за противоречие с установената практика, следва да се основава на неговата относимост към релевантните за спора факти -обстоятелствата, които подлежат на изясняване, определяни от съда съобразно спорния предмет.

При свързано поставените процесуални въпроси по т.5 и т.6 от изложението се постулира нарушаване на диспозитивното начало при решаващата дейност на съда. Тврдението на касатора обаче не кореспондира с ясно изразеното от ответника в отговор на исковата молба становище по твръденията на ищеца, очартаващо спорния предмет. Според касатора ,съдът бил длъжен да приеме за безспорно, че предварителният договор е прекратен на 06.02.2019г ,след като в т.3/а от отговора ,депозиран от първоначалния ответник се чете изречение: „ Договорът от 21.05.2018г е едностранно прекратен от ищеца .” както и в т.5/а от отговора на ответника: „... прекратен едностранно от ищеца на 06.02.2019г ”.

В действителност,съдържанието на отговора по чл.130 ГПК ,въприет в доклада по делото при очертаване на спрния предмет, включително в цитираната част по т.3 ясно изразява оспорване на иска по основание,на изправността на ищцовата страна, според ответника при опит ” чрез вменяване на неверни обстоятелства ” ищецът да „ вмени несъществуващи обстоятелства между страните, неверни и несъществуващи факти между страните, да укрие свое виновно поведение и действия. Кои са те:

а / Че Ответникът ,след 06.02.2019г има някакви задължение към Ищеца .Договорът от 21.05. е едностранно прекратен от Ищеца.

б/ Че Ищецът е изправна страна по договора от 21.05.2018г ,което изцяло противоречи на изискванията на т.2.4 от договора и условията по договора„. В същия смисъл е и становището на първоначалния ответник Р. П. по т.4 и т.5/а от отговора ,според което изявилият едностранно прекратяване на 06.02.2019г ищец е неизправна страна, отказът му за изпълнение на договора е без основателна причина и е изцяло негово самостоятелно решение ,че ищецът укрива факти, които оневиняват ответника, по условията на договора ищецът дължи обезщетение и неустойка, преведената гаранция не се дължи от ответника и т.н.т.

Касаторът неточно и в противоположен смисъл интерпретира изявленията на ответника в депозирания отговор, който отговор явно не сочи подлежащите на главно доказване от ищеца факти по основанието на иска да са били безспорни, нито е съдържал признание на неизгодни за ответника факти ,или на иска в някаква част. Въззивният съд не е нарушил служебните си задължения при очертаване на спорния предмет,при отделяне на спорно от безспорно ,нито се е произнасял по правни и фактически основания каквито не са наведени от страните по делото. Като влага във въпросите разрешения,каквито въззивното решение не съдържа и като извежда значението на въпроса от факти, противоположни на установените по делото,защитата не аргументира основание по чл. 280, ал.1 т.1ГПК.

Не е налице и основание по 280, ал.2 предл. трето ГПК. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Касаторът следва да заплати поисканите в настоящето производство разноски на ответника в размер на 4650 лева, установени като платени за защита от адвокат

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.