Определение № 541 от 15.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 2118/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ц. Г. срещу решение №309/25.05.2021 г. по в.т.д. №2499/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №109/07.08.2020г. по т.д.№112/2015г. по описа на Софийски окръжен съд. С потвърдената част от решението на окръжния съд са отхвърлени предявени от К. Ц. Г. срещу „Партньори” АД обективно съединени главни искове, разгледани на правно основание чл. 29 ал. 1 пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване несъществуването на вписани обстоятелства: решения на СД на „Партньори” АД, гласувани на заседание на 10.06.2015 г. – 1. за приемане на доклад на СД относно причините за ограничаване правата на акционерите и увеличение на капитала с непарична вноска под условие, че определени лица запишат акции на определена цена и 2. за изключване на правото на акционерите по реда на чл. 194 ал. 1 ТЗ, съответно по чл. 8 ал. 4 от устава, за придобиване на част от новоиздадените 1647250 обикновени поименни акции, пропорционално на участието им в капитала на дружеството при увеличението му, както и решения на СД на „Партньори” АД, гласувани на заседание на 16.06.2015 г. – 1. за увеличаване на капитала от 77240 лв. на 1724490 лв. чрез издаване на нови 1647250 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една, 2. за увеличаване на капитала под условие, че новоиздадените акции бъдат записани от акционерите Х. К. - 1160250 броя и „Партньори лимитид“ ЕООД - 487000 броя, като акционерите следва да внесат минимум 25 % от номиналната стойност на акциите, а останалата част до пълната им стойност следва да бъде внесена най-късно в двугодишен срок от датата на вписване на увеличението, чрез непарични вноски и 3. за указване на акционерите Х. К. и И. Я., че с оглед предстоящото увеличение на капитала следва да довнесат пълната стойност на записаните от тях акции при увеличението на капитала, извършено с решение на СД от 12.01.2015 г. в едноседмичен срок от датата на решението. С оглед изхода по тези искове са разгледани в тяхната последователност и съответно отхвърлени и предявени от К. Г. срещу „Партньори“АД в условията на евентуално обективно съединяване установителни искове на правно основание чл. 71 ТЗ – за обявяване нищожността на същите решения на СД на „Партньори” АД, гласувани на заседания на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015 г. и конститутивни такива – за отмяната им като незаконосъобразни. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Недопустимост се твърди по отношение на частта от решението на апелативния съд, с която е потвърдено решението на СГС, с което е отхвърлен иск по чл.71 ТЗ за отмяна решението на СД от 16.06.2015г. за увеличаване на капитала на дружеството на основание липса на изменение на устава му в същия смисъл. Изложените в тази връзка съображения на касатора са,че такъв иск не е предявявал, а на посоченото основание е оспорил съществуването на вписаното обстоятелство „увеличение на капитала“ с предявяването на иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, но по него липсва произнасяне и от двете инстанции. Доводът на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение като основание за неправилност на обжалвания съдебен акт е за липса на обсъждане на всички наведени от него във въззивната му жалба оплаквания и в частност на това,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по основанията за иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – увеличаване на капитала на дружеството, конкретизирани в допълнителната искова молба – в т.1.2.1.1.1 /че решенията на СД на дружеството-ответник от 16.06.2015г. са липсващи като взети въз основа на нищожни/незаконосъобразни решения на същия от 10.06.2015г./, в т.1.2.1.1.2 /че същите решения от 16.06.2015г. са липсващи, поради гласуването им без да е изпълнено изискването на чл.238 ал.4 ТЗ/ и в т.1.2.1.4 / за вписване на обстоятелството „увеличение на капитала“ при липса на завършен със съответно изменение на устава на дружеството фактически състав за надлежното му възникване/. Поддържа се в касационната жалба,че мотивът на въззивния съд за съществуване и валидност на оспорените решения на СД, както от 10.06.2015г., така и от 16.06.2015г., е направен при неправилно кредитиране и интерпретация на събраните по делото гласни доказателства, с приложен избирателен подход. Като несъобразени с материалния закон са оспорени и мотивите на състава на въззивния съд, касаещи основателността на евентуално предявените конститутивни искове по чл.71 ТЗ – за отмяна на решенията на СД от 10.06.15г. и от 16.06.2015г. – за неприложимост на разпоредбата на чл.238 ал.4 ТЗ; за законосъобразност на решението за увеличение на капитала, въпреки липсата към датата на вземането му на обявено в Търговския регистър решение за отпадане на предимственото право на акционерите по чл.194 ал.4 ТЗ и напълно внесен уставен капитал и въпреки допуснатото нарушение на забраната за вземане на решение по чл.194 ал.4 ТЗ само по отношение на част от акционерите. По тези съображения касаторът прави искане касационната инстанция да обезсили частично като недопустимо, респ. да отмени като незаконосъобразно решението на апелативния съд, да разгледа по същество и да уважи исковете в поредността на предявяването им. Претендира разноски. Искането си за допускане на касационния контрол по същество касаторът поддържа в хипотезата на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК – вероятна недопустимост, която обосновава с твърдения,че с решението е потвърден първоинстанционен съдебен акт, произнесен по непредявен конститутивен иск по чл.71 ТЗ на основание,че фактическият състав за увеличение на капитала на търговското дружество чрез апортна вноска на недвижим имот не е осъществен, поради липсата на изменение в устава, което да отразява непаричната вноска. На следващо място се позовава на приложимост на допълнителната предпоставка на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поддържайки в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по следните въпроси: 1.Въззивният съд следва ли да извърши служебна проверка на валидността и допустимостта - в обжалваната част на първоинстанционното решение?;1а. При произнасяне на първоинстанционен съд по непредявен иск и наведено оплакване за това във въззивната жалба, следва ли първоинстанционното решение да бъде обезсилено от въззивния съд и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск или въззивната инстанция може да потвърди обжалвания съдебен акт? /противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр.д. 02994/19г. на четвърто г.о. на ВКС и по т.д.№2333/14г. на първо т.о. на ВКС/; 2. Длъжен ли е въззивният съд, съобразно очертания от въззивната жалба предмет на спор, да изложи собствени мотиви по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните, включително и на такива, които не са обсъдени от първоинстанционния съд?; 2а. Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния, без да излага свои собствени съображения за осъществяването на имащите правно значение факти и приложимата правна норма, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени с исковата молба и отговора на ответника доводи и възражения? /противоречие с ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по гр.д.№7750/13г. на първо г.о. на ВКС, по т.д.№2624/16г. на второ т.о. на ВКС и по гр.д.№787/20г. на второ г.о. на ВКС/; 3. Трябва ли съдът да се мотивира защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, достатъчно ли е свидетелските показания да бъдат само преразказани и може ли съдът да игнорира свидетелски показания?; 3а.При наличието на противоречие в свидетелските показания и когато по отделен факт се разминават свидетелските показания, може ли въззивният съд, без да обсъди двете групи свидетелски показания в тяхната цялост, поотделно и заедно с останалите доказателства по делото и без да изследва способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани впечатленията и да ги изложи добросъвестно пред съда,без да съобрази също при какви обстоятелства свидетелят е узнал съответния факт, за кое време в хода на развитие на правоотношенията между страните се отнася той, да приеме,че фактите, за чието установяване са допуснати свидетелските показания, са недоказани и че тези факти не са се осъществили? /противоречие с решения по гр.д.№4216/08г. на четвърто г.о. на ВКС, по гр.д.№3897/15г. на първо г.о. на ВКС, по гр.д.№759/10г. на второ г.о. на ВКС, по т.д.№1656/13. На второ т.о. на ВКС, по гр.д.№1163/10г. на четвърто г.о. на ВКС и по гр.д.№3463/16г. на първо г.о. на ВКС/; 4.Фактическият състав на увеличението на капитала на съществуващо акционерно дружество с непарична вноска на недвижими имоти включва ли изменение на устава на дружеството съобразно разпоредбите на чл.72 и чл.73 ТЗ в частта относно размера на капитала и пълно описание на вноската?; 4а.В тези случаи отразяването на вноската в устава определя ли се като форма за действителност на апорта? /противоречие с решения по т.д.№271/10г. на първо т.о. на ВКС, по гр.д.№1246/09г. на първо г.о. на ВКС и по гр.д.№6821/14г. на второ г.о. на ВКС/; 5. В хипотезата на чл.196 ал.3 ТЗ управителният съвет/ съвета на директорите може ли да изключи или ограничи правото по чл.194 ал.1 ТЗ на предпочтително изкупуване само за част от акционерите, а не за всички акционери?; 5а. Изключването на правото на предпочтително изкупуване само за част от акционерите противоречи ли на принципа на равнопоставеност на всички акционери и представлява ли сериозно нарушение на техните законови права?; 5б. Допустимо ли е съчетаването на увеличаване на капитала под условие с увеличаването му с непарична вноска? /противоречие с решения по т.д.№832/08г. на второ т.о. на ВКС и по гр.д.№13/2004г. на първо т.о. на ВКС/; 6.Допустимо ли е увеличаването на капитала, ако към датата на вземане на решението за увеличение на капитала определеният в устава размер не е напълно внесен?; 6а.Коя е релевантната дата с оглед преценката дали условието по чл.192 ал.5 ТЗ е изпълнено – датата на вземане на решението за увеличение на капитала или датата на вписване на решението? /противоречие с решения по т.д.№471/06г. на първо т.о. на ВКС, по т.д.№813/07г. на първо т.о. и по гр.д.№57/04г. на първо т.о. на ВКС/. С приложението на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът свързва произнасянето на въззивния съд по въпросите: 7.Разпоредбата на чл.238 ал.4 ТЗ приложима ли е за всички случаи / решения, когато член на съвета или свързано с него лице е заинтересовано от поставен на разглеждане въпрос или е приложима само за случаите/ решенията, когато следва да се защитят имуществени права на дружеството?; 7а. Разпоредбата на чл.238 ал.4 ТЗ приложима ли е за случаите/ решенията, когато се засягат имуществени членствени права на акционерите?; 8.Фактическият състав на увеличението на капитала на съществуващо акционерно дружество с непарична вноска по решение на съвета на директорите включва ли изменение на устава на дружеството, съобразно разпоредбите на чл.72 и чл.73 ТЗ в частта относно размера на капитала и пълно описание на вноската?; 8а. В тези случаи /увеличение на капитала с непарична вноска по решение на съвета на директорите/ отразяването на вноската в устава определя ли се като форма за действителност на апорта? и 9.Следва ли решението за ограничаване или отпадане на правото на предпочтително изкупуване на акционерите по чл.194 ал.1 и ал.2 ТЗ да бъде обявено в Търговския регистър преди вземането на решение за увеличение на капитала?. Твърдението си, че разрешаването на последните три групи въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото касаторът обосновава със съображения за липса на постановена от Върховен касационен съд практика по тях и наличие на противоречива такава, формирана при постановени от различни съдилища на страната решения. В дадения му законоустановен срок ответникът по касационната жалба „Партньори“ АД не се е ангажирал със становище по твърдяното наличие на предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение в обжалваната му част, както и по наведените в касационната жалба оплаквания срещу неговата законосъобразност. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: В предявената от К. Г. искова молба, с която е сезиран Софийски окръжен съд, са изложени твърдения, че ищецът е акционер в ответното дружество, притежаващ към момента на вписването му в Търговския регистър акции, представляващи 50% от капитала му и член на Съвета на директорите му; че с изменение на устава от 2014г. от ОСА на Съвета на директорите е делегирано за срок от пет години правото да взема решения за увеличаване на капитала до 1 млн.лв., както и решения да изключва или ограничава правото на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ; че след това изменение са проведени четири поредни заседания на Съвета на директорите на „Партньори“АД, като в протоколи от 10.06.2015г. и 16.06.2015г. са обективирани решения съответно: за приемане на доклад на СД относно причините за ограничаване правата на акционерите и увеличение на капитала с непарична вноска под условие,че определени лица запишат акции на определена цена, за изключване правото на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ за придобиване на част от новоиздадените 1 647 250 обикновени поименни акции, пропорционално на участието им в капитала /заседание от 10.06.2015г./, както и за увеличаване на капитала от 77 240 лв. на 1 724 490 лв. чрез издаване на нови 1 647 250 бр. обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лв. при условие,че новоиздадените акции бъдат записани от акционера Х. К. и акционера „Партньори лимитид“ЕООД, като пълната им стойност бъде внесена от тях чрез непарични вноски. По съображения,че: 1. заседанията не са били редовно свикани и проведени – ищецът не е бил канен ,не е бил уведомен за дневния ред и датата; 2. протоколите от заседанията са неистински документи; 3. решението за отпадане правото на акционерите за придобиване на новите акции /10.06.15г./ не е оповестено в регистъра преди вземането на решението за увеличение на капитала /16.06.15г./,а едва на 22.06.15г.; 4. липсва решение на ОСА за изменение на устава с вписване в него на непаричните вноски както и приложено към него писмено съгласие на вносителите; 5.в решението за увеличаване на капитала с непарични вноски не е посочена номиналната стойност на акциите, които се придобиват от всеки от вносителите срещу апортираните недвижими имоти; 6. не е спазено изискването на чл.192 ал.5 ТЗ – определеният в устава размер на капитала не е бил напълно внесен към датата на вземането на решението за увеличение и 7. решението за увеличение на капитала е прието от некомпетентен орган /СД/ и в нарушение на чл.187а –чл.187е вр.чл.187е ал.1 т.2 ТЗ, ищецът е заявил петитум за установяване несъществуването на решенията на СД от 10.06.2015г. и 16.06.2015г. /като главни искове/ и евентуални - за отмяната на тези решения като незаконосъобразни. С оглед междувременно извършено вписване на увеличението на капитала по решенията на СД от 16.06.2015г. с уточнителна молба ищецът е заявил,че предявява главен иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, като претендира установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство – увеличение на капитала по съображения,че: а/ липсва решение на СД за това – заседание на 16.06.15г. не е било провеждано, б/ решението на СД, ако е взето такова, е нищожно, поради надхвърляне пределите на компетентността на този орган, в/ със заявлението за вписване е представен изменен устав, който не е приеман от ОСА и какъвто СД няма компетентност да приема. След подаването на отговора от ответника с допълнителната си искова молба ищецът е поддържал, че: 1. р ешенията от 10.06.15г. са несъществуващи, евентуално – незаконосъобразни, тъй като за приемането им не е бил налице необходимия кворум и мнозинство, доколкото, членовете на СД К. и Х. /син и майка/ не са имали право да участват и гласовете им не е следвало да се вземат предвид, поради нарушение на чл.238 ал.4 ТЗ, а третият член е гласувал „въздържал се“; с решението е изключено правото по чл.194 ал.1 ТЗ само на акционера-ищец, а не на всички акционери; 2. в писаните обстоятелства по решенията от 16.06.15г. са несъществуващи, тъй като: заседание на СД на тази дата не е провеждано, ако е проведено, гласуването е в нарушение на чл.238 ал.4 ТЗ, следователно решението, въз основа на което е извършено вписването, е липсващо, респ. нищожно; решенията, ако са гласувани, са взети въз основа на несъществуващи, респ. незаконосъобразни решения на СД от 10.06.15г.; увеличаването на капитала с непарична вноска е свързано с изменение на устава, каквото СД не е компетентен да извършва; не е завършен фактическият състав на увеличаването на капитала чрез апорт, т.к. липсва решение на ОСА за изменение на устава и липсва писмено волеизявление на вносителите; 3. р ешенията на СД от 16.06.15г. са незаконосъобразни ОЩЕ И защото са взети въз основа на несъществуващи, респ. незаконосъобразни решения на СД от 10.06.15г.; взети са при липса на кворум и мнозинство, предвид допуснато нарушение на чл.238 ал.4 ТЗ; нарушен е и чл.195 ТЗ, тъй като увеличаване под условие не може да се извършва при увеличаване с непарични вноски. С постановеното от него решение Софийски окръжен съд е приел,че е сезиран с инцидентни установителни искове за неистинност на двата протокола от 10.06.15г. и от 16.06.15г. и като е намерил,че от заключението на графическата експертиза твърдението за неистинност е опровергано, а достоверна дата на протоколите /доколкото изобщо това изискване се отнася за ищеца/ е установена от заявленията за вписване, ги е отхвърлил. Приел е,че е сезиран с главни искове по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ – за несъществуване на вписани обстоятелства - решенията на Съвета на директорите на ответното дружество, обективирани в двата протокола от 10.06.2015г. и 16.06.2015г. /по заявление обр. Г1 вх.№20150616172650 и по заявление А5 вх.№20150629225803/, които е намерил за неоснователни по съображения,че протоколите от заседанията на СД удостоверяват провеждането им и вземането на решенията и следователно въз основа на тях са вписани съществуващи обстоятелства. Приел е,че е сезиран с евентуални искове за нищожност на решенията на СД, които е квалифицирал по чл.71 ТЗ. Изводът за тяхната неоснователност е мотивиран с аргументи,че е налице надлежно овластяване на СД за приемането им, извършено с решенията на извънредно ОСА,проведено на 08.12.14г., като уставът е изменен в този смисъл /чл.8 ал.3 вр. ал.6 и ал.8/, а обстоятелствата по овластяването са били вписани в ТР на 13.12.14г.; не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.238 ал.4 ТЗ, тъй като членовете К. и Х. не са били длъжни да подават уведомления за конфликт на интереси, доколкото целта на разпоредбата е да предотврати конфликт между интересите на члена на СД и дружеството, а такъв в конкретния случай няма, поради факта,че увеличението на капитала се предприема с цел разширяване дейността на дружеството; накърняването на интереса на акционера К. Г. /с последицата от увеличението под условие и отпадането на предимството му – намаляването на акционерното му участие от 50% на 2,04%/ е правно ирелевантно за приложението на посочената разпоредба. По евентуалните искове за отмяна на решенията на СД, квалифицирани също по чл.71 ТЗ съдът е намерил,че не може да бъде направен извод за допуснато нарушение на определена процедура по свикване на заседанията, доколкото нито в закона, нито в устава има предвиден ред за това, а от разпита на свидетеля К. /чиито показания са кредитирани с оглед качеството му на член на СД за разлика от показанията на другата свидетелка И., за която е прието,че не е била натоварена с преки функции по свикването и няма преки впечатления/ е приел,че обичайно прилаганата процедура е била неформална - чрез устно уведомяване или по телефон, а в случая ищецът е бил уведомен. Изложил е аргументи,че дори ищецът да не е бил поканен на заседанията, това не би нарушило правата му на акционер,тъй като уставът след измененията от 13.12.14г. /приложими към датите на заседанията/ е предвиждал кворум за провеждане на заседанията най-малко половината от членовете му и обикновено мнозинство за вземане на решенията, а в случая са присъствали 3-ма от 4-мата членове и решенията са взети с мнозинство 2/3 от присъстващите. Намерил е за недоказано по делото,че е изключено само правото на ищеца по чл.194 ал.1 ТЗ, а не това на всички акционери, като е допълнил,че освен това забраната за ограничаването или изключването му по отношение само на част от акционерите не се отнася за случаите на увеличаване в хипотезата на чл.195 ТЗ – под условие,че акциите се закупят от определени лица на определена цена. Изложил е съображения,че е спазена процедурата за отпадане/ограничаване правото на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ, доколкото с решение от 10.06.15г. е приет доклад за причините за необходимостта от това и че решението за отпадане правото на акционерите предхожда решението за увеличение на капитала, независимо че е обявено в ТРРЮЛНЦ на 22.06.2015, като се има предвид конститутивното действие на последното – от момента на вписването, което е станало на 03.07.2015г. Посочил е,че неотразяването на апортната вноска в устава не влияе върху законосъобразността на решенията, тъй като промените на устава са в компетентност на ОСА, а не на СД. Поради това е отхвърлил като неоснователни и конститутивните искове за отмяна на решенията на СД от двете заседания. Сезиран с въззивна жалба от ищеца, въззивният съд е обезсилил решението на първата инстанция в частта по инцидентните установителни искове, като е приел,че такива не са били предявени. Потвърдил е в останалата част като е препратил към мотивите ѝ по реда на чл. 272 ГПК.Отделно е изложил мотиви за неоснователност на възраженията, наведени във въззивната жалба, както следва: Приемайки,че съдът е сезиран с главни искове по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, така, както е направил и първоинстанционният, въззивният състав се е позовал на ТР №1/2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, сочейки,че в случая се твърди първата хипотеза на вписване на несъществуващи обстоятелства – неистинско удостоверяване, липса на решения на органа на дружеството, обективирани в двата протокола от 10.06.2015г. и 16.06.2015г.; оспорването на автентичността на протоколите е неуспешно, тъй като е опровергано от заключението на приетата по делото графическа експертиза; оспорването на съдържащите се в частните свидетелстващи документи /протоколи/ изявления е опровергано от показанията на св.К., който е установил,че заседанията са проведени на посочените в протоколите дати, в офиса на дружеството и на тях са взети съответно отразените решения. Аргументирано е,че дори да не се вземат под внимание тези показания /предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля/, удостоверените с протоколите факти не биха могли да бъдат оборени с показанията на другия разпитан свидетел – И., която не е имала задължение да присъства на заседанията, мястото ѝ на работа не е било в офиса, за да може да се разчита на непосредствените ѝ възприятия, а това,че не е виждала членовете на СД да се събират в сградата на 10-ти и 16-ти юни, не е достатъчно да обоснове извод,че заседания не са проведени и не са взети отразените в протоколите решения, още повече,че за последното свидетелката изобщо не е дала сведения. За да приеме за неоснователни исковете за нищожност на решенията на СД апелативният съд е развил съображения,че решението на СД е нищожно, ако е взето от органа извън пределите на неговата компетентност,а в случая на СД са делегирани от ОСА с решенията му от 08.12.14г. правомощия по чл.196 ал.3 ТЗ, на които съответстват взетите решения. Неоснователността на евентуалните конститутивни искове за отмяна на решенията, поради тяхната незаконосъобразност, е мотивирана с разпоредбата на чл.196 ал.3 ТЗ, допускаща,че при наличието на изрично овластяване за изключване правото на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ, СД може да извърши увеличаване на капитала и по реда на чл.193 ТЗ, от което е направен извод,че увеличаването по приложения от СД способ – под условие с непарична вноска, е ратифицирано от закона и липсва нарушение на императивни правила. За неоснователни са приети: възражението за липса на мнозинство при приемането на решенията, поради наличието на конфликт на интереси, по съображения, че целта на разпоредбата на чл.238 ал.4 ТЗ е да защити имуществени права на дружеството, когато те се засягат негативно чрез предпочитане на личните интереси на членовете на СД, докато с поредицата от решения се увеличават активите на дружеството и липсва конкуренция между интересите на дружеството и членовете на СД; възражението,че с решението от 10.06.2015г. е изключено правото само на един акционер, а не на всички, както изисква чл.196 ал.3 ТЗ, по отношение на което е споделена практика на ВКС, според която забраната за изключване или ограничаване на предимственото право по чл.194 ал.1 ТЗ в хипотезата на чл.196 ал.3 ТЗ не се отнася за случаите на увеличаване на капитала под условие; възражението,че СД е заседавал без кворум, във връзка с което е прието за доказано,че заседанията са проведени в присъствието на трима от четиримата членове /т.е. повече от половината, както изисква уставът/, като възражението,че ищецът не е бил уведомен за заседанията, според състава, няма място в иска по чл.71 ТЗ, доколкото не засяга правата му на акционер, а само те са предмет на защита с този иск; възражението,че правилата за провеждане на увеличението на капитала са били нарушени, поради оповестяване на решението за ограничаване на правата на акционерите след приемане на решението за увеличение на капитала, като е посочено,че правните последици от решението за ограничаване на правата на акционерите настъпват от датата на приемането на решението за това /10.06.15г./, за разлика от конститутивното действие на вписването на решението за увеличение на капитала, взето на 16.06.15г. и вписано на 03.07.2015г., поради което с обявяването на първото в Търговския регистър на 22.06.15г. не е допуснато нарушение на закона; възражението,че е нарушена разпоредбата на чл.192 ал.5 ТЗ и увеличението на капитала е недопустимо, тъй като не е бил внесен пълният размер на определения в устава капитал, чиято неоснователност е обоснована с оглед конститутивното действие на вписването на увеличението, което е извършено на 03.07.15г., към която дата пълният размер на капитала от последното му увеличаване с решението от 12.01.15г. е бил внесен. Съдът е разгледал, като е отказал да сподели като основателни и възраженията, че увеличението на капитала е проведено без да е изменен устава на дружеството, сочейки,че последното е в компетентност на ОСА, както и основаното такова на доводи за приложимост на разпоредбите на чл.187а – чл.187е ТЗ, поради липса на факти по делото, които биха могли да бъдат подведени под хипотезата на придобиване на собствени акции от дружеството. По наведените от касатора предпоставки за извършване на селекцията на касационната му жалба настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира следното: Липсват предпоставки за допускане на касационния контрол поради вероятна частична недопустимост на въззивното решение в смисъла на изложените от касатора оплаквания, доколкото липсва произнасяне на съда по исковете за отмяна на решенията на СД като незаконосъобразни с отделен диспозитив за отхвърлянето им на соченото от него основание. С подадената от него искова молба, допълнителна искова молба и уточнителни такива ищецът е предявил евентуално обективно съединени искове за защита на членствените му права, които счита за нарушени с взетите от Съвета на директорите на ответното дружество решения. Броят на исковете се определя от оспорените решения, а твърденията за допуснати нарушения на закона при вземането им очертават предмета на спора между страните, в рамките на който съдът дължи произнасянето си. Той е длъжен да разгледа всяко едно от тях, като наличието на което и да било от твърдените нарушения е предпоставка за уважаване на съответния конститутивен иск за отмяна, но констатацията за липса на сочените нарушения не задължава съда да се произнася по всяко твърдение с отделен диспозитив, а обуславя отхвърляне на иска. Поради това фактът,че съдът, наред със сочените от ищеца предпоставки, опорочаващи взетите решения, е отрекъл да е налице и такова, което не е било поддържано от него, не прави като цяло предявения иск за отмяна на съответното решение недопустим. Недопустимо в такъв случай /поради произнасяне на непредявено основание/ би било решението единствено ако съдът допусне промяната на правното положение /с отмяна на решението на органа/, основавайки се изцяло на констатирано от него нарушение, което не е било наведено от ищеца като основание на конститутивния му иск. По изложените съображения не биха могли да обосноват общата предпоставка за допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд поставените в изложението на касатора процесуалноправни въпроси 1 и 1а, тъй като липсата на произнасяне на въззивния съд по възражението за частична недопустимост на първоинстанционното решение, поддържано в същия смисъл и във въззивната жалба, и разглеждането на спора по същество, доколкото не нарушават процесуалните права на касатора, са процесуални действия на съда от характер, който не води до порок, обуславящ отмяна на съдебния акт. В частта, с която въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявени от К. Ц. Г. срещу „Партньори” АД обективно съединени като главни искове с правно основание чл. 29 ал. 1 пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ – за установяване несъществуването на вписани обстоятелства: решения на СД на „Партньори” АД, гласувани на заседание на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015 г. решението следва да бъде допуснато до касационен контрол с оглед указанията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. - за проверка на неговата допустимост. Доколкото въпроси 2 и 2а се отнасят до процесуални действия/бездействия на съда, рефлектиращи върху тези искове, произнасянето по тях като отделно основание за допускане на касационния контрол върху решението в тази му част, предвид допускането по реда на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК, е безпредметно. Следващите два въпроса – 3 и 3а – касаят извършената от въззивния съд преценка на гласните доказателства, която е обусловила изводите му по въпроса за съществуването на решенията на СД, с оглед редовността на свикването и провеждането на заседанията. В този смисъл въпросите са релевантни, но не са разрешени от въззивния съд в отклонение от сочената от касатора съдебна практика – в мотивите си въззивният съд, споделяйки и изложеното в решението на първоинстанционния съд по отношение на разпитаните свидетели, се е обосновал защо кредитира показанията на свидетеля К. и не кредитира в цялост тези на свидетелката И., като допълнително е посочил, че установеното от последната не би могло да обори доказателствената сила на протоколите от заседанията, дори да бъдат игнорирани показанията на К. с оглед евентуалната му заинтересованост като член на СД на дружеството. Въпроси 4 и 4а не са намерили разрешение в обжалваното въззивно решение, поради което и съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не осъществяват общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280 ал.1 ГПК. Други въпроси, които да са относими към установителните искове за нищожност на неподлежащите на вписване решения на СД на „Партньори“АД, взети на заседанията от 10.06.2015г. и 16.06.2015г., с правна квалификация чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.71 ТЗ /съгласно указанията в ТР №1/2002г. по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС/, разгледани от двете инстанции, съобразно въведените в предмета на спора обстоятелства, не са формулирани, поради което липсват изцяло предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение в тази му част. Всички останали, формулирани в изложението, въпроси /с изключение на 8 и 8а/ са поставени във връзка с искането за допускане на касационен контрол на решението на въззивния съд в частта по предявените конститутивни искове по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията от двете заседания на СД като незаконосъобразни. Въпроси 5 и 5а се отнасят до исковете за отмяна на решенията на СД от 10.06.2015г. и касаят въведения в предмета на спора довод на ищеца за тяхната незаконосъобразност, поради нарушаване забраната за изключване правото по чл.194 ал.1 ТЗ само на част от акционерите /в частност – неговото право/. Доколкото с препращането по чл.272 ГПК въззивният съд е споделил и мотива на първоинстанционния състав,че такова изключване само на неговото право не се констатира от данните по делото, въпросите не могат да бъдат определени като обуславящи по смисъла на т.1 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Дори да бъдат приети за такива, липсват данни за приложимост на допълнителната селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В подкрепа на твърдението за наличието ѝ с въпросите е цитирано от касатора решение №155/29.10.2009г. по т.д.№832/2008г. на второ т.о. на ВКС, но това решение е постановено при различна от конкретната хипотеза, доколкото със съответното оспорено пред съда решение на СД на търговското дружество изрично е било ограничено правото по чл.194 ал.1 ТЗ на всички останали акционери, освен това на мажоритарния собственик на капитала му, докато в разглеждания в това производство казус с решението на СД от 10.06.2015г. е изключено правото на всички акционери. Въпрос 5б не е обуславящ, тъй като по него липсва произнасяне на въззивната инстанция, което само по себе си е основание за отказ да бъде допуснат касационен контрол на въззивния съдебен акт, без да се извършва преценка за наличието на допълнителен критерий в поддържаната от касатора хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В решението си въззивният съд не е излагал изрични мотиви за допустимост на кумулирането на двата метода за увеличаване на капитала - под условие и с непарична вноска, а се е позовал на разпоредбата на чл.196 ал.3 ТЗ, сочейки, че, когато е овластен с решение на ОСА, Съветът на директорите може да изключи или да ограничи правото на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ, като в този случай увеличението на капитала може да се извърши и по реда на чл.193 ТЗ и е заключил,че извършеното от СД на „Партньори“АД увеличение на капитала по реда на този способ, като ратифицирано от закона, не нарушава императивни правила. Така изложеният мотив на съда /по същество игнориращ като ирелевантен за фактически приложения способ „с непарични вноски“ употребения в решението на СД израз „под условие“/ не влиза в противоречие с цитираното от касатора решение по т.д.№13/2004г. на първо т.о. на ВКС, което води до извод за неприложимост към разглеждания случай и на сочения в допълнение критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. От следващите два въпроса само номерираният по –горе като 6а е свързан с констатацията на решаващия състав на САС, че към датата на вписването на увеличаването на капитала в ТРРЮЛНЦ, която е 03.07.2015г., размерът на капитала от последното му увеличение – с решението от 12.01.2015г. е бил внесен напълно.Шестият въпрос не е получил в мотивите на съдебния акт различно разрешение спрямо законовото изискване към датата на вземането на решението да е бил напълно внесен определеният в устава размер на капитала. На въпрос 6а не би могъл да бъде даден отговор по начин, който да обуслови удовлетворяващ касатора изход на делото, с оглед безспорния по делото факт,че определеният в обявения в ТРРЮЛНЦ устав /при последното му изменение от 2014г./ размер на капитала от 70 240 лв. /така както именно изисква разпоредбата на чл.192 ал.5 ТЗ/ е изцяло внесен, а по решението на СД за увеличаване на капитала, взето на 12.01.2015г. не е извършено последващо изменение на устава. Освен че по отношение на тези два въпроса не се установява приложимост на общата предпоставка за допустимост, не може да бъде споделено и твърдението в изложението,че мотивите на въззивния съд се отклоняват от практиката на ВКС, цитирана с три негови решения, доколкото същите не съдържат конкретни разрешения по формулираните от касатора въпроси, както и липсва идентитет между разглежданите казуси. Въпроси от 7 до 9 се релевират с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е налице тогава, когато съществува противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. При обосноваване на тази предпоставка за селектирането на жалбата му касаторът се е позовал на наличие на противоречива практика на съдилищата, която счита,че следва да бъде отстранена от състава на ВКС с решение по настоящото дело. От тези въпроси по отношение на 8 и 8а не е осъществена общата предпоставка за допустимост, доколкото те не са били разрешавани от въззивния съд и не са относими към наведените основания за незаконосъобразност на решенията на управителния орган, във връзка с които са предявени конститутивните искове по чл.71 ТЗ.Същите са от значение за изхода на спора по иска за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство /увеличаване на капитала/, във връзка с който касационното обжалване на въззивното решение се допуска служебно при предпоставката на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК. Обуславящи са въпроси 7, 7а и 9, с оглед кореспондирането им с мотивите на състава на апелативния съд, с които е той приел за неоснователни поддържаните от ищеца /въззивник/ доводи за вземане на решенията от СД в нарушение на изискването на чл.238 ал.4 ТЗ и за липса на оповестяване решението за отпадане правата на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ преди вземането на решението за увеличаване на капитала. Обобщени тези мотиви се свеждат до приета приложимост на разпоредбата на чл.238 ал.4 ТЗ само в случаите на конфликт на интереси между член на съвета и дружеството, какъвто в случая е намерен за отсъстващ и съответно – че настъпването на правните последици от решението за ограничаване правото на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ е от датата на приемането му /предхождаща датата на решението за увеличаване на капитала/,а не от тази на обявяването му в Търговския регистър. По отношение на посочените въпроси не е осъществена допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване, сочена в хипотезата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Твърдяното противоречие в практиката на съдилищата по отношение разрешаването на първите два от трите въпроса /обосновавано от касатора с представените две решения на Варненски и на Софийски апелативен съд по т.д.№182/2014г. и по т.д.№1884/19г. /съответно/, не се констатира. В първото е застъпено аналогично на възприетото и в обжалваното въззивно решение становище, че целта на нормата на чл.238 ал.4 ТЗ е да предотвратява противоречие между интересите на члена на СД и интересите на дружеството, каквото е отречено да е налице в разглеждания от състава на ВАпС казус, а във второто изводът за наличие на такова противоречие е основан на същото принципно разрешение, но при установено по делото,че взетото решение на СД е за сключване на разпоредителна сделка с имущество на търговското дружество на юридическо лице, с което съответният член на СД, участвал при вземането на решението, е свързано такова, т.е. касае се до конфликт с имуществените интереси на дружеството. Тази практика, освен че е непротиворечива, е в съответствие и с аналогично поддържаните разсъждения в правната теория /вж.А.К. – „Акционерно дружество“, II.6.3.2/. Липсва противоречива практика и по последния от поставените от касатора въпроси. Според мотивите на приложеното към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решение на ВТАС по т.д.№583/2006г., решението по чл.194 ал.4 ТЗ трябва да предхожда вземането на решението за увеличаване на капитала под условие. Същото приема в мотивите на решението си и съставът на СГС по т.д.№3830/11г., сочейки,че решението за изключването на предимственото право трябва да предхожда вземането на решение за увеличаване на капитала и следва да бъде обявено в ТР преди обявяването на решението за увеличаване на капитала. Това именно е констатирал в мотивите си и решаващият въззивен състав на САС по настоящото дело – че решението за отпадане правата на акционерите по чл.194 ал.1 ТЗ е взето преди решението за увеличаване на капитала и е обявено в ТРРЮЛНЦ пак преди вписването на увеличаването, като при липсата на изрична императивна законова разпоредба, установяваща други изисквания, е заключил,че липсва нарушение, водещо до незаконосъобразност на взетите решения на СД на соченото основание. Изводът, който може да бъде направен на базата на това е,че липсва противоречива съдебна практика, подлежаща на отстраняване, по реда на чл.290 ГПК. Липсват също така и предпоставки да се счете,че е установена погрешна практика, която се нуждае от промяна, както и че се налага корективно тълкуване на закона, доколкото не може да бъде констатирано,че е налице непълнота или неяснота на конкретна правна норма, каквато и касаторът и не сочи, или нужда от ново тълкуване на закона, съответстващо на конкретния етап от развитието на обществото. Изложеното налага крайния извод за неосъщественост на обосновани от касатора предпоставки за допускане на касационния контрол върху частта от решението на Софийски апелативен съд, произнесена по евентуалните конститутивни искове по чл.71 ТЗ, поради което по това искане също следва да бъде постановен отказ. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение