Определение № 705 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5225/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. А. И., срещу Определение №209/03.07.2014г., постановено по възз.ч.гр.д. №150/2014г. на Окръжен съд - Търговище, с което е потвърдено Определение №588/23.05.2014г. по гр.д.№123/2013г. по описа на РС – Омуртаг. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на страната по чл.248 ГПК за изменение на определението за прекратяване на производството по делото в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационен контрол акт на въззивната инстанция. В жалбата са изложени само оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като жалбоподателката счита, че неправилно съдът като е прекратил на основание чл.232 ГПК производството по делото /поради оттегляне на исковете/ е присъдил на ответната страна разноските, представляващи 150 лева адвокатско възнаграждение. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, но бланкетно се сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Ответната страна по жалбата, в срока за отговор не е представила становище. В. съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, ако е направил своевременно искане за присъждането им и е представил надлежни доказателства за действително направени разходи. В случая, съдът е посочил, че ответната страна е ангажирала адвокат по делото, за чиято процесуална защита реално е заплатена сумата 150 лева /изрично в договора за правна защита и съдействие е вписано внасянето на сумата/. Предвид изложеното и съобразявайки се с приетото по т.1 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, въззивната инстанция е направила извод, че искането за разноски на ответната страна, поддържано на осн.чл.78 ал.4 ГПК, е основателно и доказано за посочената сума. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен конкретен правен въпрос, поради което не е обосновано наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно следва да се отбележи, че атакуваното определение е съобразено със задължителното за съдилищата разрешение по т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012 г., съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая извършеното плащане в брой на сумата 150 лева е отразено в представения договор за правна защита, поради което са били налице предпоставките за присъждане на разноските в тежест на жалбоподателката. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационния контрол на определението на въззивния съд. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение