Определение № 81 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2783/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по жалба на „ВОКСНЕТ“ ЕООД, петитума на която е насочен срещу постановено по реда на чл. 247 ГПК, неправилно титулувано от съда като „решение“, определение № 9826/12.10.2022 г. по в.ч.гр.д. № 8663/2022 г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно постановеното по същото дело определение № 8111/22.08.2022 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от “СЕНСАТО” ООД искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу „ВОКСНЕТ“ ЕООД. Жалбоподателят - ответник в производството - релевира единствено аргументи за липса на обезпечителна нужда на ищеца, предвид наложените няколко запора в негова полза, за обезпечаване на същото вземане и акцентира на неблагоприятните последици, които търпи вследствие на това. Ответната страна – „СЕНСАТО“ ООД - депозира отговор, с който оспорва допустимостта, в евентуалност основателността на жалбата. Върховният касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното: С атакувания – според петитума на частната жалба - съдебен акт на Софийски градски съд, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 8111/22.08.2022 г. по гр.д.№ 8663/2022 г. на СГС, с което е отменено, по частна жалба на ищеца, определение № 18396/20.07.2022 г. по гр.д. № 26336/2021 г. на Софийски районен съд и е допуснато обезпечение на предявените от „СЕНСАТО“ ООД срещу „ВОКСНЕТ“ ЕООД искове по чл. 79 ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД чрез налагане на запор върху парични суми на длъжника по негови сметки, открити в дружества за електронни пари. Допусната фактическа грешка, поправена с обжалваното пред настоящия състав определение, неправилно титулувано като решение, е отразяване в диспозитива на поправяното определение, сумата за която е допуснато обезпечението, т.е. размера на обезпеченото вземане – 4171,02 лева. Видно от обстоятелствената част на частната жалба ,обаче, правният интерес на жалбоподателя е от обжалване на определение № 8111/22.08.2022 г., съответно поправено с определение № 9826/12.10.2022 г. по гр.д.№ 8663/2022 г. на СГС, за допускане на обезпечението, чрез запор върху негови сметки, открити към дружества за електронни пари. Налице е противоречие между обстоятелствена част и петитум, принципно подлежащо на отстраняване. В случая, обаче, последното би било излишно, тъй като спрямо всяко от двете определения частната жалба се явява процесуално недопустима, предвид следното: Съгласно нормата на чл. 247 ал. 4 ГПК решението за поправка се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване поправения съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 396 ал. 2 изр. 3 ГПК, в случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, т.е. приложим е касационният ред за обжалването му. Разпоредбата на чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК обвързва допустимостта на частното касационно обжалване на определението за допускане на обезпечение на предявения иск с цената на същия, съобразно характера на делото – гражданско или търговско. В настоящия случай „СЕНСАТО“ ООД предявява иск срещу „ВОКСНЕТ“ ЕООД за заплащане на сума в общ размер на 4171,02 лв., съизмеряваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка на бизнес стратегия за продажба на компютърно приложение, неговата интеграция и обучение на персонала на заведения, и законна лихва за забава върху главницата. Делото е търговско, с оглед страните по сделката и предмета й, съгласно чл. 286 ал. 1 ТЗ, като размера на всяко от обезпечените вземания - предмет на заведените главен и акцесорен искове, а и сборът им - е под прага от 20 000 лева, предвиден в чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, без да е приложимо някое от изключенията на същата разпоредба. Поради това, на основание чл. 274 ал. 4 вр. с чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК, не подлежи на касационно обжалване нито определението на въззивния съд, за допускане обезпечение на предявените искове, нито това за поправката му, по реда на чл. 247 ГПК. Ако би била подадена само срещу определението, постановено по реда на чл.247 ГПК, частната касационна жалба се явява недопустима и поради липса на правен интерес. Обозначаването на размера на подлежащата на запориране, в обезпечение на предявения иск, сума е в интерес на длъжника, тъй като ограничава намесата на кредитора в правната му сфера. Без упоменаването му би могло да се стигне до незаконосъобразно свръхобезпечаване. Поради изложеното, касационната жалба на „ВОКСНЕТ“ ЕООД следва да се остави без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение.