Определение № 50018 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 866/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4286/09.03.2020 година, подадена от К. Б. Д., срещу определение № 224/24.01.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6224/2019 година. С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане № 31 813/10.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година, с което е върната подадената от К. Б. Д. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 3968/03.06.2019 година, касационна жалба с вх. № 101 895/12.08.2019 година. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него разпореждане на Софийски градски съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за надлежното администриране на посочената по-горе касационна жалба срещу решение № 3968/03.06.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаването на спора по същество. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, К. Б. Д. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. К. Б. Д. е била уведомена за обжалваното определение на 05.03.2020 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 4286/09.03.2020 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с решение № 3968/03.06.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година е било потвърдено първоинстанционното решение № 292 474/13.12.2017 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 56-ти състав, постановено по гр. д. № 15 521/2017 година. Предвид на това, при постановяване на решението, Софийски градски съд е действал като въззивна инстанция и срещу постановеното от него въззивно решение е била подадена касационна жалба с вх. № 101 895/12.08.2019 година. С разпореждане № 25 913/13.08.2019 година съдията докладчик оставил касационната жалба без движение, с подробно дадени указания, между които и за приподписването й от адвокат, с определен двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Това разпореждане било връчено лично на Д. на 24.09.2019 година, поради което срокът за изпълнение на указанията бил изтекъл на 08.10.2019 година. На 02.10.2019 година по делото постъпила молба от К. Б. Д., с която тя изпълнила част от дадените й указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, без обаче към този момент същата да е била приподписана от адвокат. С разпореждане № 31 813/10.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година касационната жалба била върната, поради неизпълнение на указанията за приподписването й от адвокат. Съставът на Софийския апелативен съд приемал, че посоченото разпореждане е правилно. Неотстраняването на допуснатите и правилно констатирани нередовности на касационната жалба имало за последица нейното връщане, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. В конкретния случай, както правилно бил приел и състава на Софийски градски съд, подадената касационна жалба не отговаряла на изискванията на чл. 284, ал. 2 ГПК, за отстраняването на която нередовност на подалото я лице били дадени подробни и ясни указания, които били останали неизпълнени в частта, с която било указано, че касационната жалба следва да бъде приподписана от адвокат, срокът за отстраняване на която нередовност бил изтекъл на 08.10.19 година. Видно от направеното отбелязване върху касационната жалба, същата била приподписана от адвокат И. в деловодството на съда на 18.10.2019 година, т. е. след изтичане на срока (както и след постановяване на разпореждането за връщане), което налагало нейното връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, до който правилен извод бил достигнал и съставът на Софийски градски съд, чието разпореждане следвало да бъде потвърдено. С оглед на посоченото обжалваното определение на Софийския апелативен съд е постановено в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК, като по отношение на постановените по този ред определения на апелативните съдилища съществува спор дали са окончателни или подлежат на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Поради това е образувано и тълк. д. № 2/2018 година на ОСГТК на ВКС по отношение на въпроса: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. Тъй като отговорът на така поставения за тълкуване въпрос е от значение за допустимостта на подадената от К. Б. Д. срещу определение № 224/24.01.2020 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 6224/2019 година, частна жалба с вх. № 4286/09.03.2020 година, с определение № 132/26.04.2021 година съставът на ВКС, ГК, ІV г. о., на основание чл. 292 от ГПК е спрял производството по настоящето дело до постановяване на ТР по тълк. д. № 2/2018 година на ОСГТК на ВКС. По същото е постановено ТР № 2/23.06.2022 година, поради което производството по делото трябва да бъде възобновено. С посоченото ТР е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите обаче изрично е посочено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 от ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Предвид така даденото тълкуване разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, частна касационна жалба или на частна жалба против определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 от ГПК подлежат на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. От това следва, че Софийския апелативен съд не е бил компетентен да разгледа частната жалба с вх. № 127 261/18.10.2019 година, подадена от К. Б. Д. срещу разпореждане № 31 813/10.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година, с което е върната подадената от нея срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 3968/03.06.2019 година, касационна жалба с вх. № 101 895/12.08.2019 година, поради което постановеното от него определение е недопустимо. Същото трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК и да бъде обезсилено. Тъй като компетентен да разгледа подадената от К. Б. Д. срещу разпореждане № 31 813/10.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година частна жалба с вх. № 127 261/18.10.2019 година е ВКС то настоящият състав на ІV г. о. на ГК на ВКС трябва да се произнесе по нея по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. С решение № 3968/03.06.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година е потвърдено първоинстанционното решение № 292 474/13.12.2017 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 56-ти състав, постановено по гр. д. № 15 521/2017 година. Предвид на това, при постановяване на решението, Софийски градски съд е действал като въззивна инстанция и срещу постановеното от него въззивно решение е подадена касационна жалба с вх. № 101 895/12.08.2019 година. С разпореждане № 25 913/13.08.2019 година съдията докладчик е оставил касационната жалба без движение, с подробно дадени указания, между които и за приподписването й от адвокат, с определен двуседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Това разпореждане е връчено лично на Д. на 24.09.2019 година, поради което срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 08.10.2019 година. На 02.10.2019 година по делото е постъпила молба от К. Б. Д., с която тя е изпълнила част от дадените й указания за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, без обаче към този момент същата да е приподписана от адвокат. С разпореждане № 31 813/10.10.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, постановено по гр. д. № 4344/2018 година касационната жалба е върната, поради неизпълнение на указанията за приподписването й от адвокат. От направеното отбелязване върху касационната жалба е видно, че същата е приподписана от адвокат И. в деловодството на съда на 18.10.2019 година, т. е. след изтичане на срока (както и след постановяване на разпореждането за връщане). Предвид на тези констатации обжалваното разпореждане на Софийски градски съд е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено. За да е редовна касационната жалба трябва да отговаря на изискванията на чл. 284 от ГПК, като съгласно ал. 2 на тази разпоредба жалбата трябва да бъде приподписана от адвокат. Ако тя не отговаря на тези изисквания чл. 285, ал. 1 от ГПК задължава съдът да даде на страната срок за отстраняване на констатираните нередовности. В конкретния случай въззивният съд е констатирал множество нередовности на подадената от Д. касационна жалба като с разпореждане № 25 913/13.08.2019 година съдията докладчик е дал ясни, точни и конкретни указания на жалбоподателката в какво се състоят същите като е дал двуседмичен срок, считано от връчването за тяхното отстраняване. В определения срок нередовностите на касационната жалба не са били отстранени изцяло-жалбата не е била приподписана от адвокат. Поради това същата е подлежала на връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, до който извод е достигнал и състава на Софийски градски съд. Видно от посочената разпоредба отстраняването на нередовностите на касационната жалба след определения от съда срок за това не може да бъде взето предвид, а такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение