Определение № 3433 от 09.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Г. срещу решение №.211/23.12.22 по г.д.№.451/22 на АС Варна, с което е потвърдено решение №.260023/19.07.22 по г.д.№.985/20 на ОС Варна за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.40 ЗЗД за признаване за установено, че договор за продажба, сключен с нотариален акт №..., т...., рег.№...., д.№.... по описа за ...г. на нотариус О. Ш. /вписан под вх.№..../..., акт №...., т.LXVІ, д.№..../.. в СВ Варна/, чрез който Е. И. Г., действаща като пълномощник на Т. Т. К., е прехвърлила на себе си собствеността на поземлен имот с площ от 1175кв.м. и идентификатор №......, находящ се в [населено място], район П., к.к.“Ч.“, за цена 9900лв., е недействителен като сключен във вреда на представлявания. Ответните страни В. К. К. и Е. К. И. /приемници на починалата в хода на процеса тяхна наследодателка Т. Т. К./ оспорват жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че Т.К. е упълномощила Е.Г. с нотариално заверено пълномощно от 14.04.16 да я представлява по повод описаните в него имоти /един от които е процесния/, като се разпорежда неограничено /продава, дарява, заменя, залага, ипотекира/ със същите - при условия, каквито намери за добре, и на купувачи/дарени по нейна преценка, вкл. и да договаря сама със себе си; с нотариален акт №..../..... Т. К. е призната за собственик на процесния имот; Е. Г., действаща като неин пълномощник, го е продала на себе си с оспорения нотариален акт /№.../..../ - за сумата 9900лв. при данъчна оценка 26083,80лв. и пазарна такава 135542лв. /тройна СТЕ/. Съдът е посочил /позовавайки се на постановките на ТР 5/14 от 12.12.16, ОСГТК на ВКС/, че фактическият състав, пораждащ недействителност по чл.40 ЗЗД, включва два елемента: обективен - договор, сключен чрез представителя и насрещната стана по него във вреда на представлявания /увреждането може да има различни проявни форми и следва да не е незначително/, и субективен – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора за увреждане на представлявания /изразява се не винаги в общ сговор и общо намерение у представлявания и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност - и двамата знаят/осъзнават, че сключеният договор го уврежда; недобросъвестността не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания; преценката за наличието й се извършва с оглед конкретните обстоятелства и към момента на сключване на договора/. Възражението на ответницата, че оспореният договор е относително симулативен /доколкото прехвърлянето на собствеността е отчасти по договор за даване вместо изпълнение във връзка с предходни задължения по сключени с Т. К. договори за заем и за поръчка/, е намерено за неоснователно. Отразено е, че предвид липсата на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК свидетелски показания, които да установяват твърдяната симулативност, са недопустими, и възражението е недоказано. От друга страна съдържание на пълномощно, с което упълномощеният може да уговори цена каквато намери за добре, не освобождава съда от задължението да изследва въпроса за сключен договор във вреда на представлявания /реш.№.60208/4.01.21 по г.д.№.126/21, ІІІ ГО/. За основанието на иска по чл.40 ЗЗД от решаващо значение са не пределите на овластяването, очертани в пълномощното, а волеизявленията и действията на пълномощника в рамките на представителната му власт, целта и знанието за увреждащия им характер по обективен и субективен критерий. Задължението на представителя да действа в интерес на представлявания е принцип в института на доброволното представителство; представляващият, дори да е получил най-широки правомощия и възможност да договаря сам със себе си, винаги трябва да действа в интерес на представлявания; критерият за накърняване на интереса на представлявания е комплексен и юридическата му рамка е типичната цел на сделката, която пълномощникът е сключил по свой избор при конкретни условия. При сключен от пълномощника договор за покупко-продажба или замяна интересът на представлявания, съответно накърняването му чрез увреждане, се свързват водещо с еквивалентността на престациите при този вид договор. В разглеждания случай, предвид недоказването на възражението на ответницата и същевременно установяването, че пазарната цена надхвърля най-малко дванадесет пъти тази по договора, съдът е приел, че е налице увреждане на упълномощителката. Вредата в имуществото й произтича от обстоятелството, че в него не постъпват еквивалентни парични средства – т.е. такива, каквито биха постъпили при една добросъвестно предприета продажба. Овластяването, без да се конкретизира точно сделката на разпореждане, не означава, че упълномощителят приема/съгласява се, продажбата да се извърши от упълномощения не по най-добрия за него начин.. Ответницата, като занимаваща се с посредничество и бидейки добре запозната с пазарните цени, не е имала намерение да реализира пазарната стойност на имота, нито дори стойността му по данъчна оценка, като съзнателно е пренебрегвала имуществения интерес на продавачката. При тези обстоятелства, поради установяване на обективния и субективния елемент, съдът е приел, че предявеният иск е основателен. Той не е погасен по давност; няма данни и да е предявен без надлежно учредена представителна власт. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли въззивният съд да приема неизгодната цена като самостоятелно основание за недействителност на сделката, а не да се изследва с оглед действията на представлявания?“ /реш.№.859/7.12.09 по г.д. №.2069/08, ІV ГО/; 2. „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно осъждане на събраните доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?“ /реш.№.393/1.10.10 по г.д. №.4703/08, ІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос практика дали един договор, сключен от представител е във вреда на представлявания, е въпрос, който подлежи на анализ от съда, при отчитане на всички релевантни обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Въззивният съд не е отрекъл горните постановки. Обсъдил е подробно релевантните обстоятелства, доказването им с оглед разпределението на доказателствената тежест, основните задължения на представителя, и в крайна сметка е преценил, с оглед конкретните обстоятелства по случая, че сделката е сключена във вреда на представлявания. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Относно втория въпрос в задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, е прието, че съдът е длъжен да прецени събраните доказателства. Въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от практиката. Подробно е обсъдила събраните по делото доказателства, посочила е кои релевантни факти се установяват от тях и кои намира за недоказани и е изложила подробни мотиви. Несъгласието на касатора с отразените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,