Определение № 223 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 264/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на К. А. А. - Г. чрез адвокат Д. К. от АК-Пловдив срещу решение № 260145/30.09.2020 г. по в.гр.д.№ 1531/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, с което след връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд се отменя решение № 3387/02.10.2017 г. по гр.д. № 12026/2016 г. на Районен съд Пловдив и се отхвърля предявения иск на К. А. А. - Г. против „ДИ-МД“ ЕООД, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, да се обяви за окончателен сключеният на 30.01.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот, с идентификатор № .... по КК и КР на [населено място] и са присъдени разноски по делото. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1.„Приложими ли са ограниченията по чл.200 ЗУТ по отношение придобиването чрез правна сделка на поземлен имот, заснет като отделна единица по действащия кадастрален план и кадастралната карта, и урегулиран самостоятелно по действащия ПУП?“ 2.„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“ 3.„Длъжен ли е въззивният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да извърши предписаните с отменителното решение на ВКС процесуални действия, както и да съобрази задължителните указания на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуален закон?“ Според касатора, първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът „ДИ-МД“ ЕООД чрез адвокат А. Д. от АК-Пловдив е депозирал писмен отговор, с който оспорва доводите в нея, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Обжалваното решение е постановено след като делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция с решение № 172/04.07.2019 г. по гр.д. № 3960/2018 г. на ВКС, IV г.о., с указания да се прецени дали поземленият имот, описан в предварителния договор от 30.01.2014 г., е собственост на ответното дружество и може ли да бъде предмет на сделка, след като попада в терен за улична регулация. Съобразявайки заключенията на вещото лице, въззивният съд приема, че по регулационния план от 1968 г. е предвидено от имот пл.№ 290 да се отнеме и придаде към уличното пространство площ от 102 кв.м., която съответства на площта на имота по предварителния договор. Според мотивите на съда, идентичността на описаното в договора дворно място и имота с идентификатор № ...., реално представлява част от улица и тротоар, което се потвърждава от първоначалното заключение по гр.д. № 2984/2017 г. на ОС Пловдив. Въз основа на представеното писмо на [община] и дадените заключения от вещите лица, въззивният съд е приел, че процедурата по отчуждаване на имота не е приключила и след като продължава да е частна собственост, за да бъде предмет на сделка съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ, той следва да отговаря на изискванията за площ и лице, но при липсата им, съдът е достигнал до извод, че поземленият имот не може да се придобие чрез правна сделка, а искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият поставен въпрос не обуславя изхода на делото, независимо че е обсъден от въззивната инстанция, тъй като решаващият мотив на съда, за да отхвърли предявения иск, е че поземленият имот попада в улица по КККР, одобрена със заповед от 01.02.2013 г. и не може да бъде предмет на сделка. Изводите, направени в допълнение на тези мотиви, че съгласно чл.200, ал.1 ЗУТ имотът следва да отговаря на изискванията за лице и повърхност, не са решаващи за изхода на спора, дали може да се придобие чрез правна сделка поземлен имот, попадащ в улична регулация по действащия регулационен план /предвиден да се отнеме от дворното място по КРП от 1968 г./. С решение № 300/28.06.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 3248/2008 г. на ВКС, IV г.о. се дава отговор на въпроса, кога се счита отчуждено от собствениците му дворно място, ако отчуждаването е извършено с улично регулационен план при действието на ЗПИНМ, като съдът е приел, че по отношение на улично-регулационни планове, влезли в сила слез 09.07.1956 г., правилото на чл.39 ал.1 от ЗПИНМ (отм.) се прилага без изключения – недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по плана се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика по реда на ППЗИПНМ (отм.). Изводите на въззивния съд, в тази връзка, че след като процедурата по отчуждаване на имота, предвиден да се отнеме и придаде към уличното пространство, не е приключила, а имотът продължава да е частна собственост, са съобразени изцяло с цитираната съдебна практика и решение № 18/08.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 583/2012 г., II г.о., с което се приема, че ако съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби на § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, не може да се приеме, че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ, т.е. въпросът за ограниченията по чл.200 ЗУТ няма отношение към сделката с част от имот № ..., заснет като отделна единица по действащия кадастрален план и кадастралната карта, включващ и правото на обезщетение, след като регулацията не е приложена според т.4 от СТЕ по гр.д.№ 12026/2016 г. /л.173/. В този смисъл, повдигнатият въпрос не обуславя изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По втория поставен въпрос, в практиката на Върховния касационен съд е изяснено, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици / решение на ВКС по гр.д.№ 756/2009 г., ІІІ г.о., решение на ВКС по гр.д.№ 1313/2009 г., ІV г.о., решение на ВКС по гр.д.№ 1318/2010 г., ІV г.о. и др./.В случая, съдът е обсъдил всички доказателства, от които се установяват релевантни за изхода на делото обстоятелства. Не могат да бъдат споделени съображенията, че не са обсъдени заключения на вещо лице, които дават своето мнение за отговор на правния въпрос за приложението на чл.200 ЗУТ, доколкото задачите на съдебните експерти са да установят фактическите обстоятелства, въз основа на които съдът да направи своите правни изводи при решаване на спора, В съдебната практика на ВКС, формирана с решения по гр.д.№ 1814/2009 г., ІV г., гр.д.№ 1062/2010 г., ІV г., гр.д.№ 1629/2015 г., ІV г. и гр.д.№ 475/2012 г., ІV г., е изяснено, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали доказателства. Изводите на съда в обжалваното решение се основават на констатациите в заключенията на приетите експертизи, вкл. при повторното разглеждане на делото, но само по отношение на релевантните за изхода на спора факти, в съответствие с цитираната практика на ВКС. Отговор на третия въпрос се дава в решение № 164/01.07.2013 г. по гр.д. № 1238/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което се приема, че съгласно чл.294, ал.1, изр.2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, а указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, посочват на въззивния съд, кои процесуални действия на съда и на страните са извършени надлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори, и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Въззивният съд, в случая, е съобразил указанията по прилагането и тълкуването на закона на закона, като е приел, че от събраните писмени доказателства и заключенията на вещите лица се установява, че площта на имота по предварителния договор /с идентификатор № .... е предвидено да се отнеме и придаде към уличното пространство по плана от 1968 г., реално попада под уличното платно и тротоара, поради което не може да бъде предмет на сделка. Съдът е обсъдил относимите за случая доказателства и в този смисъл е изпълнител указанията на касационната инстанция да тълкува предварителния договор, за да прецени възможността да се прехвърли собствеността на поземления имот, с оглед предвидените в закона ограничения. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касационния контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а след като съдебната практика е уеднаквена и липсват съображения за необходимостта от нейното изменение или осъвременяване, не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От „ДИ-МД“ ЕООД чрез адвокат А. Д. от АК-Пловдив са поискани разноски по делото, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съгласно чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение