Определение № 442 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 359/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на К. А. А. от [населено място] против определение № 1466/01.06.2011 год. по ч.гр.дело № 995/2011 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2061/23.02.2011 год. по гр.дело № 7283/2010 год. на Пловдивски районен съд и е оставен без разглеждане предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради неговата недопустимост. В изложението към касационната си жалба касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, посочвайки материалноправни и процесуалноправни въпроси, без да конкретизира противоречива съдебна практика при разрешаването им. С оглед на изложеното касационният съд счита, че отсъствието на аргументи, подкрепящи всяка една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, както и непозоваването на съдебна практика, в която посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са разрешени различно от въззивния съд, или са разрешавани различно от съдилищата, както и обстоятелството, че сочените правни въпроси не са от значение за изхода на конкретното дело, обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, мотивират настоящата инстанция, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.