Определение № 672 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. Х., чрез адв. П. против решение № 6/02.01.2019 г. по гр. д. № 2091/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.

От ответниците И. Д. Д., чрез адв. Ч. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за наличие на основания за допускане на касационно обжалване и за основателност на касационната жалба. Ответницата А. Х. Л. не е подала отговор в горния срок и не е ангажирала становище.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 328/26.07.2018 г. по гр. д. № 1590/2017 г. на Районен съд – Карлово в частта, с която считано от 16.10.2017 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на промяна в обстоятелствата е трансформирано, на основание чл. 95, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, задължението на приобретателите С. Х. Х. и И. Д. Д., произтичащо от договор от 14.07.2016 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 174/2016 г. на Р. К. – нотариус с рег. № 588 на НК, от натурално задължение в неговия паричен еквивалент, чрез заплащане на месечна издръжка от 299. 12 лв. на прехвърлителката А. Х. Л..

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че с исковата молба ищците са поискали трансформация на задължението им за издръжка и гледане от натура в паричен еквивалент (издръжка). С оглед на така формулирания петитум е изтъкнато, че меродавната дата, към която следва да се преценява основателността на иска и изследват елементите от релевантния фактически състав е тази към момента на сезирането – т. е. датата на депозиране на исковата молба. По оплакването във въззивната жалба, че присъждането на месечна издръжка от последната дата ще доведе до неоснователно обогатяване на прехвърлителката, тъй като натуралното задължение за издръжка и гледане на кредитора е продължило до по-късна дата (21.09.2018 г. – когато първоинстанционното решение в останалата му част е влязло в сила) втората инстанция е приела, че е неотносимо в случая, тъй като засяга въпрос извън предмета на спора по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси, които поддържа да са обуславящи изхода на делото и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдържанието на поставените от страната въпроси, уточнено и конкретизирано от касационния съд, съгласно постановките на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, е следното:

1. „При предявяване на иск с правно основание чл. 95, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за трансформиране на поето от приобретателя по договор за издръжка и гледане задължение от такова в натура в паричен еквивалент (издръжка) длъжен ли е ищецът да посочи началния момент, от който следва да настъпи исканата трансформация?“;

2. „Непосочването в исковата молба на такава начална дата съставлява ли нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК и изисква ли оставянето й без движение от съда за отстраняването на тази нередовност? Допустимо ли е съдът без изрично да указва на ищеца да изправи този недостатък да се произнесе като уважи исковата претенция за трансформация, считано от датата на подаване на исковата молба? В този случай не е ли налице недопустимо съдебно решение, като постановено по нередовна искова молба или произнасяне „свръх петитум“, доколкото по делото са налице данни за това, че в хода на производството кредиторът по договора е приел изпълнение в натура от приобретателите?“;

3. „При липса на изрично уточнение от ищеца по иска с правно основание чл. 95, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД на началния момент, от който се претендира трансформация на натуралното задължение за издръжка и гледане в парично и когато към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество са събрани данни за продължаване изпълнението на натуралното задължение на приобретателя за издръжка и гледане, която престация се приема от кредитора към кой момент се постановява исканата трансформация – към момента на влизане на съдебното решение в сила или към датата на приключване на устните състезания ?“;

4. „Допустимо ли при трансформация на задължението по алеаторния договор от натура в парично съдът да определи момента на исканото трансформиране при наличие на достатъчно данни по делото за момента на преустановяване от длъжниците на престирането в натура?“;

5. „При определяне на началния момент на исканата трансформация на задължението за издръжка и гледане от натурално в парично съдът следва ли да следи за евентуално неоснователно обогатяване на кредитора, изразяващо се в едновременното получаване на натурална издръжка и гледане в парична престация, която я замества? Този въпрос от значение ли е за решаване на процесния спор?“

6. „От кой момент следва да настъпи трансформация на задължението за издръжка и гледане в паричния му еквивалент когато кредиторът по това задължение не оказва необходимото съдействие за неговото изпълнение, а същевременно го приема?“

7. „Подлежат ли на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по искове по чл. 95, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД или за тях е приложимо ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК?“

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Поставените за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси (с изключение на шести въпрос и то в първата му част) нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на обвързващото тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК – т.е. въпросът да е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (последният въпрос пък е свързан ограничението в обхвата на касационния контрол, относим е към допустимостта на касационната жалба, но не обуславя изхода на делото по конкретния спор). В случая питанията са направени в контекста на становището на касационния жалбоподател за правилността на въззивното решение в обжалваната му част – досежно началния момент на допускане на исканата трансформация на натуралното задължение по алеаторен договор за издръжка и гледане в парично такова и изразяват несъгласието му с там направените изводи. Така формулирани въпросите са с естество на касационни оплаквания срещу обжалваното решение – по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче имат своята релевантност в производството по разглеждане на касационната жалба по чл.290 ГПК, но не и в предхождащата го фаза по нейното селектиране по чл. 288 ГПК. Липсата на общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), сама по себе си, има за последица недопускане на касационен контрол при това без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт.

Дори и повдигнатият въпрос да е релевантен (в случая шестия въпрос в първата му част – третиращ изпадането на кредитора по алеаторен договор в забава при условията на чл. 95 ЗЗД) – т. е. да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение, по него не са мотивирани допълнителните предпоставки на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, въведени с постановките по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Според тях въпросът, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват мотивирани съображения в подкрепа наличието на допълнителните предпоставки, съобразно изложения по – горе смисъл, с което приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси не се открива. Затова достъп до касация по тях не може да се реализира.

Липсват предпоставки и за служебно допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК, доколкото съдилищата, вкл. и въззивния съд са се произнесли при надлежно сезиране – по редовна искова молба (по която се е твърдяло изпълнение на натуралното задължение за издръжка и гледане от длъжниците – ищците, от момента на сключване на алеаторния договор до датата на депозиране на исковата молба), по предявения иск (очертан от изложените обстоятелства, наведени с фактическите твърдения на ищцовата страна и при заявения петитум – искане за съдебна защита), както и по надлежно подадена и редовна въззивна жалба. Въззивното решение е постановено с участието на съдии от съответния компетентен съд, в писмена форма, волята на съда е ясна и напълно разбираема, и е подписано от съдебния състав, пред който са обявени за приключени устните състезания. При заявените фактически обстоятелства от ищците, че ответницата Л. (след смъртта на сина й И. Л.) като кредитор по договора не оказва необходимото съдействие при получаването на насрещната натурална престация и дори създава пречки за нейното реализиране, което е провеждано до момента на предявяване на иска за трансформацията (по чл. 95 ЗЗД) се налага, че кредиторовата забава се свързва именно с момента на сезирането на съда. От този момент насетне за да бъде изправна страна по договора, длъжникът (приобретателят) трябва да извърши трансформацията сам и веднага и да продължи изпълнението в пари на основание чл. 97, ал. 1 ЗЗД, без да чака решение на съда за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не следва да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация. Ако кредиторът продължава да приема изпълнение в натура (в какъвто смисъл са част от поставените въпроси) той не е в забава и липсва основание за исканата трансформация, който въпрос обаче е извън предмета на настоящото касационно производство (доколкото първоинстанционното решение в частта, в която претенцията е уважена, е влязло в сила).

В обобщение, не са налице предпоставки в приложно поле на основания за селектиране на касационната жалба, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение