Определение № 1776 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4418/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „168 часа“ ЕООД срещу решение № 2604 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 12046 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „А“ състав, с което е потвърдено решение № 7634 от 6.7.2022 г. по гр. д. № 66117 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 55 състав. С първоинстанционното решение е отменено дисциплинарното уволнение на Н. П. П., извършено със заповед № 21 от 20.09.2021 г. и „168 часа“ ЕООД е осъдено да и заплати 3900 лв. обезщетение за оставането и без работа. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон-основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3. от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Обвързваща ли е правната квалификация, посочена в заповедта за уволнение, или при преценка на законосъобразността на уволнението съдът следва да изхожда от въведените в заповедта фактически твърдения, когато те осъществяват фактическия състав на друго основание за уволнение?

2. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви във връзка с конкретно направените във въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи, за да разреши делото по същество, или е достатъчно да препрати към тези на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК и да преповтори част от тях по начин, който не изразява собствена решаваща дейност?

3. Могат ли действията на работника или служителя, представляващи нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя“ и/или „уронване на доброто име на предприятието“ да са осъществени извън работно време и не при пряко изпълнение на задълженията от трудовата функция, когато от самата заемана от работника длъжност/журналист/ и нейната видимост пред обществото следва, че работодателят може да бъде увреден от същото това поведение на работника/служителя?

4. Необходимо ли е задължително за наличието на основанието „злоупотреба с доверието на работодателя“ да е налице извлечена от работника имотна облага?

Н. П. П. не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Н. П. П., журналист по трудов договор с „168 часа“ ЕООД, е била дисциплинарно уволнена със заповед № 21 от 20.09.2021 г. заради това, че на 6.7.2021 г. е участвала в инцидент с охранител и полицай в сграда на [улица], където се помещават редакциите на вестник „Уикенд“ и електронното издание „Лупа“. Във връзка с инцидента на следващия ден е била разпространена в електронни медии и издания информация на СДВР, че тя е била задържана.

Софийският районен съд е счел, че поведението на ищцата не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като при инцидента не се е възползвала по никакъв начин от служебното си положение. Евентуално може да се приеме, че тя е накърнила доброто име на медията, което обаче е различно дисциплинарно нарушение, невписано в уволнителната заповед, а съдът е ограничен от посоченото от работодателя. Ето защо е отменил дисциплинарното уволнение и е осъдил работодателя да заплати на ищцата 3900 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки извода, че няма злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като ищцата не се е възползвала от служебното си положение. Съгласил се и с извода, че съдът не може да надхвърли рамките на оспорената заповед и да приеме, че осъщественото поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина, различно от вписаното в заповедта за прекратяване на трудовия договор. От обстоятелствената част на уволнителната заповед също не може да се изведе, че фактическото основание на уволнението е различно от вписаното с думи и като правна квалификация основание в диспозитива на акта. От тези мотиви е видно, че даденото от въззивния съд разрешение на първия въпрос на касатора противоречи на практиката на ВКС, съдържаща се в решения №395 от 1.6.2010 г. по гр. д.№1629/2009 на III ГО, № 154 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 6249/ 2014 г. на IV ГО, № 318/ 21.06.2010 г. по гр.д. № 120/ 2009 г. на III ГО, № 205 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 236/ 2010 г. на IV ГО. Според тази практика съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация. При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства. Затова по първия въпрос следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Не може да се допусне касационно обжалване по другите посочени от касатора основания. Обжалваното решение е допустимо, тъй като висящото наказателно производство, свързано с инцидента, не е процесуална пречка за произнасяне на гражданския съд по съществото на спора. Дисциплинарната отговорност се носи от работника или служителя успоредно и независимо от наказателната, в този смисъл въпросът дали извършеното деяние съставлява и престъпление не обуславя изхода на трудовоправния спор/ определение № 71 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5405/2014 г. на III ГО/. В решението си въззивният съд е изложил собствени мотиви по съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, възражения и доводи, поради което не се е отклонил от формираната по втория въпрос практика на ВКС. Няма противоречие между разрешенията на третия и четвъртия въпрос и цитираната от касатора практика на ВКС. Съдът е обсъждал само дали извършеното деяние представлява злоупотреба с доверието на работодателя, което несъмнено е свързано с изпълнение на задълженията, произтичащи от трудовата функция, затова няма противоречие с решения № 379 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г., № 86 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1734/2009 г.,№232 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 41/2012 г., № 242 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г. на IV ГО. По четвъртия въпрос въззивният съд е приел в мотивите си, че е възможно злоупотреба с доверието на работодателя и без работникът или служителят да е извлякъл от деянието си облага, което съответства на указанията в решение № 56 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г. на IV ГО на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,