Определение № 142 от 06.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 231/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 2220/20.08.2018 г. по т.д.№ 5113/2016 г. на Софийски апелативен съд, както следва: Ищецът и ответник по насрещните искове - В. Н. А. – обжалва въззивното решение: 1/ в частта му, с която със същото се потвърждава първоинстанционното решение № 2090/ 30.12.2015 г. по гр.д№ 3020/2012 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от В. А. против Едноличен търговец „ВАИК – В. К.„ обективно съединени искове, с правно основание чл.94 вр. с чл.95 ал.1 т.1 и т.2 ЗАПСП, за установяване факта на нарушено от ответника авторско право на ищеца, като режисьор на филма „Момчето пред прозореца„ / с продължителност 54 мин. / (1а), за осъждането му да преустанови нарушението – чрез извършването на каквито и да било действия по размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му върху видео носители и тяхното разпространение, предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до него или до част от него, по начин позволяващ този достъп да бъде осъществен на място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да разрешава превода, дублирането и субтитрирането на текста на филма, който е предмет на неправомерно използване (1б), както и за осъждането му да заплати обезщетение в размер на 2 500 лева, като част от общо дължимо обезщетение от 25 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с нарушението на авторското му право като режисьор и в размер на 2 500 лева, като част от общо дължимо обезщетение от 25 000 лева, за претърпени имуществени вреди в причинна връзка с нарушението на авторското му право като режисьор / исковете предявени като частични / (1в); 2/ в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за уважаване на предявените от ЕТ „ ВАИК – В. К.„ против В. А. насрещни искове: 2а/ за преустановяване използването на филма „Момчето пред прозореца „ / с продължителност 108 мин./, като нарушаващо сродните авторските права на ЕТ „ВАИК – В. К.”, в качеството му на продуцент, комуто ищеца, като автор- режисьор е предоставил права по смисъла на чл.63 ал.1 ЗАПСП; 2б/ за осъждане на В. А. да заплати на ЕТ „ ВАИК – В. К. „ обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на нарушението, в размер на 5 520 лева; 2в/ за осъждане В. А. да заплати на ЕТ „ВАИК – В. К.„ обезщетение за претърпени пропуснати ползи, в резултат на нарушението, в размер на 5 000 лева; 2г / за осъждане на ищеца да предаде изходните материали за създаването на филма „Момчето пред прозореца„. Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, в частта му, в която е потвърдено първоинстанционното, досежно иска за обезщетяване на пропуснати ползи, разгледан за размер от 82 650 лева, като твърди недопустимо предприетото от ЕТ „ ВАИК – В. К.„, след приключване на устните състезания по делото, увеличение на размера на иска до така разгледания размер, съобразено от първоинстанционния, а последващо от въззивния съд. Дори да се приеме, че се касае за уточнение на цената на иска, с което е отстранена нередовност на исковата молба, каквото е съображението и на въззивния съд, според касатора това е следвало да стане чрез съответната за това процедура, вкл. със заплащане на съответна на уточнения размер държавна такса, каквото твърди, че не е сторено. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъждане от съда на всички представени по делото доказателства / изброени в раздел Б, І.1 на касационната жалба /, както и на важни за изхода на спора доводи на ищеца / изброени в раздел Б І.2 на касационната жалба /. Твърди се и нарушение на чл.266 ал.3 ГПК, поради неоснователен отказ на въззивния съд да приеме относими към спора доказателства, останали извън доказателствения материал, поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото / раздел Б 1.3/. Касаторът се позовава и на непроизнасяне на въззивния съд по извършено от него оспорване на писмени доказателства: Протокол на СТФ „Екран „ с изх.№ 068/22.06.2011 г. и Протокол от обсъждане в СТФ „Екран„ на казуса с филма „Момчето на прозореца„, обозначен с три различни изходящи номера. Поддържа се и необоснованост на въззивния акт по отношение на решаващия за крайния резултат извод на съда, че продължителността на филма е от съществено значение за преценка наличието на точно изпълнение от ищеца на възложеното му с договора за поръчка / досежно режисирането на филма /. Необоснован страната намира извода за доказано понесени от ответника – насрещен ищец допълнителни разходи по монтаж на филма, за възмездяване на които е присъдено обезщетение в размер на 5 400 лева, тъй като липсват разходно-оправдателни документи за плащането на такава сума, а протоколът на който се позовава съдът е негодно доказателство. Необоснован се сочи извода на съда за възможни приходи от продажбата на филма, в противоречие със заключението на тройната експертиза, приета във въззивна инстанция, на който извод се основава присъденото обезщетение за пропуснати ползи, в размер на 5 000 лева, както и извода за намиращи се в държане на ищеца оригинални изходни материали по заснемането на филма. Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение и като постановено в противоречие с материалния закон: За да обоснове непритежавано от ищеца потестативно право за разваляне на договора за предоставяне на права за използване режисурата на филма, в полза на ответника, съдът не е отчел от една страна абсолютния характер на авторските права на ищеца – касатор, което не позволява да им се противопостави, като правоизключващо, възражение за нарушение на облигационно задължение на притежателя им, а от друга - съдът не е съобразил, че „договорът за режисура” се състои от две самостоятелни части / два договора, поради наличие на два предмета / - възлагане изработката на филма от ответника на ищеца / договор за изработка / и предоставяне от ищеца на ответника - продуцент част от притежаваните от ищеца авторски права върху филма – правото на разпространение на произведението. Основанието за разваляне на договора за режисура от страна на ищеца – режисьор е неизпълнение на ответника- продуцент по втория договор – за предоставяне права върху разпространението на филма, режисиран от ищеца, поради което не би могло да му се противопостави неизправност на ищеца по първия – договора за изработка. Оттук касаторът визира неправилност и на последващите изводи, за притежавано от ответника право на разпространение на филма / този с продължителност 54 мин./, без съгласието на ищеца, както и за право на обезщетяване на вреди и пропуснати ползи, поради виновно неизпълнение на ищеца задълженията му за режисиране на филма, съобразно абсолютизираното от съда преждепосочено времетраене. Неправилно, според касатора, съдът е приел, че ответникът е имал правното основание да ангажира втори режисьор, за довършване на филма в монтажно-озвучителния период, откъдето неправилно отсъжда притежавани върху филма авторски права и на режисьора П.П.. Независимо от последното и доколкото не разпространява филм, създаден с авторските права и на посочения втори режисьор, ищецът твърди, че неправилно му е запретено използването на произведението / филма с идентично заглавие, но с продължителност 108 мин. /. Касаторът намира, че уважаването на иска за предаване на оригиналните изходни материали от записването на филма е недопустимо, без индивидуализацията им, в качеството на движими вещи. При определяне размера на присъдените обезщетения съдът не е извършил дължимата, със съдържанието съгласно чл.95 ал.1 т.1 вр. с чл.95 ал.3 и ал.4 ЗАПСП / редакция обн.ДВ брл.28, в сила от 29.03.2018 г. / и преценка на всички относими обстоятелства. Касаторът ЕТ„ВАИК – В. К.„ обжалва въззивното решение в останалата му част: 1/ с която, след отмяна на първоинстанционния акт, е уважен предявеният от ищеца установителен иск за нарушение на авторските му права върху сценария на филма „ Момчето пред прозореца„ / с продължителност 54 мин./; 2/ с която е уважен, като последица от предходното, предявения от ищеца осъдителен иск за преустановяване използването на филма, без съгласието му, в качеството на сценарист; 3/ с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 2 500 лева и за имуществени вреди в същия размер, причинени от нарушение на авторското му право върху сценария на филма „ Момчето пред прозореца „ с продължителност 54 мин.; 4/ с която е отменено първоинстанционното решение, за уважаване насрещния му иск, за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи за сумата над 5 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 52 650 лева; 5 / в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен, квалифицираният с правно основание чл.45 ЗЗД, иск за обезщетение на неимуществени вреди, в размер от 500 лева. Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е в противоречие с материалния закон и практически неизпълнимо.Според касатора, въззивният съд не е разбрал същността на сключените договори, вкл. този от ищеца, като сценарист, но който е за отстъпване на авторските права върху режисьорския / не литературния / сценарий, изготвян въз основа на съществуващия вече литературен текст / литературния сценарий /, приспособявайки го към възложената продължителност от 54 мин.. Касаторът оспорва правилността на извода за изправност на ищеца по сключения „ договор за сценарий”, доколкото и за последния е важало същественото / прието от въззивния съд като такова / условие за продължителност от 54 минути. Касаторът твърди, че „ режисьорският сценарий„, за разлика от „литературния„, се изготвя постепенно в процеса на създаване на аудиовизуалното произведение и се счита за завършен едва със завършването на филма, като за него е приложим чл. 63 ЗАПСП, докато за литературния – чл.42 ЗАПСП. Твърди се, че договорът за възлагане на литературния сценарий, различен от процесния – за режисьорски сценарий, е бил представен и приет като доказателство, но понастоящем липсва в кориците на делото, поради което е приложен към касационната жалба / договор от 16.04.2009 г./. Съответно се твърди, че сценаристът по чл.63 ЗАПСП е „различна правна фигура” от сценариста по чл.42 ЗАПСП, макар в процесния случай двете качества да съвпадат в едно и също физическо лице. Според касатора, въззивният съд би следвало да познава тази специфика, а ако не - да изиска отговор от компетентни за това лица, като касаторът не е могъл да знае за тази му „съществена липса на познания„, за да предприеме действия по попълването й. С последното се обосновава въвеждането на този довод за пръв път с касационната жалба на страната. Въззивният съд не е отчел, че създадения от ищеца режисьорски сценарий е за филм с различна от възложената продължителност, а режисьорски сценарий за филм с възложената такава изобщо не е изготвен, за да би бил одобрен от продуцента. Следователно, ищецът е неизправна страна и по този договор и не е могъл да го развали, отделно от неправилно несъобразеното от съда обстоятелство, че ответникът пръв е упражнил притежаваното от него потестативно право за разваляне, предвид неизправността на ищеца. Независимо от всичко посочено, касаторът счита, че всеки от двата режисьорски сценария се ползва със закрилата на чл.63 ал.3 ЗАПСП, в полза на продуцента. Неправилно, според касатора, не е отчетена характеристиката на сключените договори, като такива с продължително изпълнение, чието разваляне е само с действие за в бъдеще. Страната изразява несъгласие с мотивите за неоснователност на иска за обезщетение за пропуснати ползи, над уважения размер от 5 000 лева, предвид несъобразеното от съда заключение на специализираната експертиза в първоинстанционното производство и произволния извод на съда за недоказаност на пропуснати ползи от продажбата на филма в чужбина, въпреки формирания такъв за установена „ с достатъчна степен на вероятност възможност да се продаде процесния филм„. Неправилно е, според касатора, при определяне на справедлив размер на обезщетението да се съобрази припадащото се, въз основа приходите от филма, възнаграждение / отчисления / за авторите. Напълно необоснован и в нарушение на чл.95а ЗАПСП / редакция изм. ДВ бр. 28 в сила от 29.03.2018 г. / страната намира извода за дължимо обезщетение за пропуснати ползи в размера от 5 000 лева. Необосновано и нелогично е и съобразяване размера на така присъденото обезщетение на продуцента с размера на присъденото в полза на ищеца, идентично по размер обезщетение за неимуществени вреди от нарушението на авторските му права върху сценария на филма. Немотивиран за страната е и извода за търпими от ищеца неимуществени вреди, като коментираното от съда съдържание на тези вреди е неотносимо към действително преценимите да са претърпени страдания, неудобства или какъвто и да било емоционален дискомфорт. Въззивният съд се е мотивирал със следното: По исковете на ищеца В. А.: С „договора за сценарий” ищецът е отстъпил на ответното дружество „изключителното авторско право върху филма във връзка със сценария„ / очевидно визирайки литературния сценарий /,вкл. правото да използва произведението по всички възможни начини. Въззивният съд изхожда от съображението, че сценарият е готов авторски продукт към момента на сключване на договора и уговореното възнаграждение е за отстъпените върху сценария авторски права за използване на произведението, а не такова за създаването му тепърва / в който смисъл е противопоставеното от ответника в настоящата инстанция възражение за предмет на договора „режисьорски сценарий”, различен от „литературния сценарий” /. Договореното възнаграждение за изключителното авторско право върху филма във връзка със сценария / извън дължимо отделно възнаграждение за всяко вторично използване на готовия филм / не е изплатено изцяло от ответника – продуцент. Въззивният съд е приел, че неплатеното е съществена част от договореното възнаграждение. Ищецът е изправна страна по договора и надлежно е упражнил потестативното си право за развалянето му, с връчването на нотариалната покана от 27.07.2011 г.. Развалянето е настъпило с обратно действие и следователно ответникът не притежава правата по чл.63 ал.1 ЗАПСП, обобщено – правото на разпространение, без съгласието на ищеца, като автор на сценария на филма „Момчето пред прозореца„ с продължителност 54 мин.. Последното е обусловило: 1 / уважаването на иска за установяване нарушението на ответника на авторското право на ищеца като сценарист, с публичното представяне на произведението - заявяване филма с идентично заглавие,но продължителност 54 мин., за участие във филмови фестивали; 2/ осъждане ответника да преустанови, на основание чл.95б ал.1 т.2 ЗАПСП, неправомерното използване, без съгласието на ищеца, като автор на сценария, на филма „ Момчето пред прозореца „, с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ „ВАИК – В. К.„ и продължителност 54 мин.; 3/ уважаване на осъдителните искове за обезщетяване на пропуснати ползи от т о в а нарушение – 2 500 лева и 2 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди от същото това нарушение / на авторското право на ищеца като сценарист на филма /. Исковете за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди са предявени като частични – в размер на 5 000 лева всеки, но без разграничаване на размер на обезщетяването на вреди, търпими от нарушението на авторски права като сценарист и такъв, за обезщетяването на вреди от нарушението на авторски права като режисьор на филма. Съдът е поделил по равно предявените суми от по 5 000 лева, съответно – претендирани 2 500 лева обезщетение за имуществени вреди от нарушение на авторско право като сценарист и 2500 лева – обезщетение за имуществени вреди от нарушение на авторско право като режисьор. Аналогично е поделена сумата от 5 000 лева по обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Уважени са само исковете за обезщетяване вреди от нарушение авторските права на ищеца като сценарист на произведението, като имуществената вреда на ищеца, съизмерима с пропусната полза, е преценена съобразно възприетите от съда нетни икономически резултати от създадения филм - 5 000 лева. Съдът е приел, че пропуснатата полза за ищеца не може да надхвърля тази сума, но предвид решаващото значение на сценария за създаването на филма е приел, че обезщетението със сигурност надхвърля претендирания размер от 2 500 лева, без да го определя конкретно. В съответствие с принципа за диспозитивното начало искът за обезщетяване на вреди, съизмерими с пропуснати ползи от нарушението на авторското право на ищеца като сценарист на филма „Момчето пред прозореца„, с продължителност 54 минути, режисирано от В. А. и П. П. и продуцент ЕТ „ ВАИК – В. К.”, е уважен за сумата от 2 500 лева. Обезщетяването на неимуществени вреди в същия размер, в причинна връзка с нарушаване авторското право като сценарист, съдът е обосновал със самото осъзнаване на автора, че произведението му се използва без негово съгласие, неправомерно. И за тези вреди съдът неконкретизирано е счел основателност на претенция и в по-голям от заявения размер, уважавайки иска до пълния заявен размер от 2 500 лева. Съдът приема, че с договора за режисура ищецът се е задължил да предостави на ответника творчески услуги за създаването / режисирането / на филм, въз основа на сценария, авторските права върху който са отстъпени с предходно посочения договор, при изрична договореност за продължителност на филма до 54 минути. Договорено е и отстъпване на изключително право на използване на произведението. Аналогично на договора за сценарий е уговорено възнаграждение за работата по режисиране на продукцията и дължимо по допълнително споразумение за вторично използване на произведението. Съдът е споделил, че по принцип „авторският договор„ между режисьора и продуцента има за предмет само авторските права на режисьора и дължимото за тях възнаграждение. Извън предмета на този договор са отношенията между страните по повод фактическото създаване на аудиовизуалното произведение, които могат да са предмет на отделен договор за изработка, с отделно дължимо възнаграждение. Въззивният съд е приел, че процесният договор за режисура в случая комбинира в един материален носител двата договора: за режисирането на филма, в качеството на договор за изработка / условно наречена част първа / и договор за отстъпване авторските права върху режисурата, срещу възнаграждение съобразно приходите от използването на филма / част втора /. Съдът е приел, че договорената продължителност на филма е съществена характеристика на възложеното и несъобразяването с това изискване съставлява виновно неизпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за изработка – режисиране на филм с продължителност 54 минути. Поради това и като неизправна страна по същия, ищецът не е притежавал потестативното право да развали „договора за режисура”, независимо от неразплатено докрай възнаграждение по същия от страна на ответника – продуцент. При безспорния отказ на ищеца да представи окончателна версия на филма с договорената продължителност, съдът е приел, че в полза на ответника, на основание чл.63 ал.3 ЗАПСП, е възникнало правото да ангажира друг режисьор за довършване на произведението, което е и сторил. Поради това, въззивният съд е приел, че последващите действия на ответника – по преработването на произведението и публичното му представяне - не представляват нарушения на авторското му право като режисьор на филма, предвид отстъпено изключително ползване на ответника с действащия договор, което обуславя и отхвърлянето на всички искове, основани на това авторско право. По насрещните искове на ответника: Претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди, като основана на изказвания на ищеца пред трети лица, със съдържание уронващо доброто име на продуцента в професионалните среди, но доколкото търпимите негативни емоции страната не обосновава със самото нарушение на правото му за разпространение на филма, с оглед отстъпено такова от ищеца, като автор – режисьор на произведението, съдът е квалифицирал като такава по чл.45 ЗЗД. Счел е същата неоснователна, поради липса на доказателства, че ответникът е претърпял психически страдания в причинна връзка с изявленията на ищеца, в качеството им на осъзнаване значението, което тези изявления могат да имат, за авторитета на ответника. Коментирано е съдържанието на събраните в тази връзка свидетелски показания, като съдържащи единствено сведения за изказванията на ищеца, но не и последиците върху ответника – ищец по насрещните искове, в резултат на възприемането им. Искът за обезщетяване на вреди, в причинна връзка с отказа на ищеца да довърши режисирането на филма, в съответствие с договорения формат – 54 минути, е уважен съобразно доказано претърпени такива по допълнително понесени от продуцента разноски за монтаж и разходи по отправените нотариални покани - общо 5 520 лева. Искът за обезщетяване на пропуснати ползи въззивният съд е счел за допустимо конкретизиран в размера от 82 650 лева, независимо че уточнението е направено след приключване на устните състезания, но доколкото исковата молба изобщо не е съдържала посочен такъв и като нередовна в тази й част служебно задължение на въззивния съд би било да я остави без движение, като конкретизира размер на иска. Същият е уважен до размера на 5 000 лева, като е прието, че продуцентът търпи пропуснати ползи от невъзможността да разгласи произведението, върху което притежава права, сродни на авторските – филма с продължителност 54 минути, предвид неправомерно, без съгласието му, двукратно представяне от ищеца – ответник по насрещните искове - на друга версия на филма с продължителност 104 минути – въз основа на същия сценарий, в съответствие с притежаваното от ищеца авторско право върху сценария, със същото заглавие и с използване на режисьорските материали, заснети в процеса на създаване на филма с продължителност 54 минути. В съответствие с установеното нарушение, на основание чл.95б ал.1 т.2 ЗАПСП, е потвърдено първоинстанционното решение, за осъждане В. А. да преустанови използването на филма „ Момчето пред прозореца„, с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ „ВАИК В. К.”. За уважаване иска за обезщетяване на пропуснати ползи от установеното нарушение, съдът е приел, че е необходимо да се установи с достатъчно висока степен на вероятност, че при непрепятствано от чужди действия разпространение на филма, би бил реализиран съответен приход.Такава вероятност съдът е счел за установима от заключенията на специализираните експертизи в първа и въззивна инстанции. Отчитайки данните за непродаден в чужбина филм без чуждестранно участие в предходните 10 години, съдът е приел, че последното не установява непродаваемост на филма изобщо, а неприемливо съизмеряване на евентуални приходи в евро, предложено от съдебната експертиза / 500 евро на минута или общо 27 000 евро /, т.е. приел е приложимост на национален стандарт за възмездяване. Като съобразява, че от реализираните приходи продуцентът би дължал възнаграждения на останалите автори, данни за чиито размери липсват, съдът е счел, че чистият му приход, съизмеряващ пропуснатата полза, съобразно чл.95а ал.1 т.1 ЗАПСП, следва да се приеме в размер на 5 000 лева. Уважен е и иска за осъждане на ищеца – ответник по насрещните искове, да предаде на ответника – ищец по същите изходните материали, създадени при заснемането на филма, за които изходни материали съдът е приел, че няма спор относно задържането им от ищеца. В изложението по чл.280 ГПК ищецът – касатор В. А. твърди недопустимо произнасяне на съда по претенцията на ответника - за обезщетяване на вреди от пропуснати ползи, в резултат на нарушение на продуцентските му права върху филма, чрез публично представяне, без съгласието му, на версия на филма, със същото заглавие, върху същия сценарий и с използване на режисьорските материали, създадени в процеса на създаване на филма, авторски права върху който притежава ЕТ „ ВАИК – В. К. „ - с оглед приетия размер от 82 650 лева. Страната счита недопустимо уточняването му след приключване на устните състезания и без надлежно производство по отстраняване нередовност на исковата молба във въззивна инстанция. Недопустимо се твърди и произнасянето на въззивния съд по иска с правно основание чл. 95б ал.1 т.5 вр. с т.3 ЗАПСП, за осъждане ищеца да предаде на ответника изходните материали за филма, предвид липса на индивидуализация на същите, в качеството им на движими вещи. В останалата си част изложението не формулира конкретен въпрос, а възпроизвежда касационните доводи за неправилност на въззивния акт, на основанията по чл.281 т.3 ГПК - съществени процесуални нарушения на съда, поради непроизнасяне по всички доказателства и по всички наведени от ищеца и ответник по насрещните искове доводи и възражения от значение за решаването на спора, в нарушение на чл. 235 ал.2 ГПК, непроизнасяне по оспорвания на документи, както и неоснователен отказ на въззивния съд да допусне доказателства във въззивна инстанция, въпреки допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада, в нарушение на чл.266 ал.3 ГПК, респ. недопустимо приемане и съобразяване на доказателства на противната страна при решаването на делото. Изложението препраща към конкретизацията на нарушенията в касационната жалба, както следва: В раздел І.1 са посочени необсъдени от съда документи, изходящи от трети за спора лица, относими преимуществено към твърдението на страната, че договорената и неспазена от ищеца продължителност от 54 минути не е съществена характеристика на възложеното и че с отказа да престира в този формат същият не е в неизпълнение на договора. Касационната жалба, извън твърдението, че необсъдените документи ще са от „изключително значение за изхода на спора„ не обосновава конкретното им значение, в съответствие с преценимите фактически състави, като се съобрази авторството им – от трети за договорните правоотношения лица - и съдържанието на документите - отразяващи преценки, възприятия, съждения, претенции на авторите им, но не и свидетелстващи за определени обстоятелства, относими към преценимия фактически състав, при противопоставимост на изрична, ясна и недвусмислена уговорка между страните, на която, както и на изричното й възпроизвеждане при индивидуализацията на филма в последващо сключваните договори с копродуценти, вкл. фигурирането й в договора с Националния филмов център, акцентира въззивния съд. В раздел І.2 са посочени несъобразените от въззивния съд доводи на ищеца, за нарушение на авторските му права чрез неправомерните действия на ответника - продуцент по: ангажирането на втори режисьор за довършване на филма, преработването на предоставения от ищеца 104 – минутен вариант, със съкращаването му до 54 минути – художествено неиздържана версия, публично представяне и използване на филма, без съгласието на ищеца като сценарист и режисьор. Сочи се и непроизнасяне по довода за недавани указания от продуцента в хода на изработване на дългата версия, на непротивопоставени от него изрични изявления за преразход на средства при създаването й, за водещо значение на художествената стойност, а не продължителността на филма, както и по довода, че противопоставянето на друга облигационна претенция е немислимо за обосноваване със същата нарушението на абсолютното авторско право. Сочи се непроизнасяне по: довода за наличието на признание на ответника, че ищецът е изпълнил възложеното / ирелевантно за което е времетрането на филма /; за приемането на филма от две части, с обща продължителност 104 минути, от копродуцента БНТ; за липсата на доказателства за претърпени от ответника пропуснати ползи, предвид липсата на зависимост между дължимостта на отпуснатата за създаване на филма субсидия от ИА „НФЦ „ и спазената продължителност на филма, съгласно договора; за недоказаност на действително понесени от ответника разходи, в причинна връзка с поведението на ищеца и въз основа на частни документи – договори, сключени от ответника с трети лица, съответно оспорени; за заинтересованост на разпитани свидетели на ответника, извеждана от касатора единствено от качеството им на служители на трето за спора лице, с което ищецът е бил в съдебен спор. По същество наведените доводи не съставляват фактически доводи или възражения на страната по факти и обстоятелства, относими към спора, а материализират личните й съображения / мотиви / за неоснователност на претенциите на ответника, респ. основателност на собствените й, поради доказаност/ недоказаност на отделни елементи от фактическия състав на исковете. Несъвпадане логиката на разсъжденията и крайните изводи на съда с тези на страната, относно доказаност на отделните елементи от фактическия състав на претенциите, не обосновава процесуално нарушение на чл.235 ал.2 ГПК. В раздел І.3 е обосновавано нарушението на чл.266 ал.3 ГПК, с неотчетено от въззивния съд, съответно коригирано от него, процесуално нарушение на първоинстанционния съд – отказ за допускане на доказателства - писмени и гласни, като преклудирани, в с.з. от 01.10.2014 г.. Страната се позовава на непосочено в доклада на съда от 13.06.2014 г. кои обстоятелства счита доказани и за кои обстоятелства страната, като ответник по насрещните искове, доколкото се твърди причинност и с погрешното първоначално съображение на съда за неподаден отговор на насрещната искова молба, не сочи доказателства. Следва да се съобрази, обаче, че въззивната жалба на страната не съдържа позоваване на такова по съдържание нарушение на първоинстанционния съд – по разпределение на доказателствената тежест в процеса, за подлежащи на установяване обстоятелства, с оглед което и да биха могли да се ангажират от страната доказателства, а единствено визирано в мотивите на първоинстанционния съд невярно обстоятелство – за непредставен отговор на насрещната искова молба. Въззивният съд е отказал допускането на исканите от ищеца доказателства - писмени доказателства и свидетел, като преклудирани - заявени с допълнителна молба, а не с въззивната жалба и след срока за депозирането й, при това е акцентирал на обстоятелството, че обосновано твърдение за съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада, обуславящо приемането им във въззивна инстанция, съгласно чл.266 ал.3 ГПК, въззивната жалба не съдържа. Тези му съображения са в кореспонденция с възприетото в т.2 от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При това, исканите доказателства са за установяване, че копродуценти на филма, които не са страна по договорите между страните, са приели изпълнението на ищеца - версията с продължителност 108 минути, както и че има приемане от ответника, визирайки действия, различни от посоченото в чл.63 ал.4 ЗАПСП - споразумение между режисьора и продуцента за установяване на о к о н ч а т е л н и я вариант на филма. Дори да би се приело допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада, така посочените конкретни доказателства по съдържание не кореспондират с никоя от подлежащите на установяване, респ. на оборване от ищеца предпоставки по насрещните искове. Поведението на трети за договорните правоотношения лица, както и приемане, различно от визираното в чл.63 ал.4 ЗАПСП, са неотносими към спора обстоятелства. Касационната жалба също не сочи конкретни обстоятелства, относими към фактическата страна на спора, чиято доказателствена тежест въззивният съд е приел, че се носи от ищеца, без да му е указал, същевременно санкционирайки го за недоказването им. Само такова процесуално нарушение има характеристиката на съществено, от значение за правния резултат. Неприемането на ирелевантни доказателства не обуславя съществено процесуално нарушение. В раздел І.4 се обосновава нарушение на въззивния съд изразяващо се в несъобразяване оспорването от ищеца на представени от ответника и приети, въпреки липсата на предпоставки по чл.266 ал.2 ГПК, писмени доказателства / протокол на СТФ „Екран„ изх.№ 068/22.06.2011 г. и протокол от обсъждане в СТФ „Екран„ на казуса „Момчето пред прозореца „, обозначен с три различни изходящи номера /. Въззивното решение не е обосновано с така оспорените доказателства, поради което и по аналогични на предходните съображения, процесуалното поведение на съда по ирелевирането им за спора,впрочем в съответствие със становището на ищеца, не може да се квалифицира като процесуално нарушение, още по-малко като съществено такова. В раздел ІІ са изложени съображения за „необоснованост”, но несъответстващи на съдържанието на този порок, който предпоставя неподкрепеност на изводите на съда от съдържанието на приетите за установени факти, поради неправилно приложение на логическите, научните или опитните правила. По същество се касае за доводи за неправилност на изводите на съда: че времетраенето на филма е съществена характеристика на възложеното; че само сключеният между ответника и трето лице договор, за допълнително извършване на монтаж, без разходно-оправдателен документ за заплатено по изпълнението му възнаграждение от ответника, е достатъчно доказателство за понесена от него вреда, в размер на същото; че се установява с достатъчна степен на вероятност продаваемост на филма, въпреки доказана от експертизата във въззивна инстанция липса на адекватен пазар. Неправилен се поддържа и извода на съда за безспорност на факта, относно държането от ищеца на изходните материали по заснемането на филма, вкл. и предвид неяснотата какво се разбира под това понятие. По аналогични на преждеизложените съображения, несъответствието между преценката на страната и тази на съда, за основателността на насрещните искове не обуславя сама за себе си нарушение на чл.235 ал.2 ГПК, чл.236 ал.2 ГПК или чл.266 ГПК, в отношение към каквито нарушения е цитирана съдебна практика, относима към допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Аналогични са поддържаните доводи в раздел ІІІ на касационната жалба, частично съвпадащи с наведените - за процесуално нарушение на задължението за съобразяване с всички доводи и възражения на страните – в раздел ІІ - обобщено отнасящи се до: несъгласие с извода на съда за непритежавано от ищеца потестативно право за разваляне на договора за режисура, с поддържане на тезата, че „втората част„ от договора, съобразно разграничаването, проведено от въззивния съд, а не първата – съобразена от съда, е от значение за произнасяне по исковите претенции на В. А.; несъгласие с извода, че привличайки втори режисьор, за завършване на филма, ответникът – продуцент е действал правомерно, нарушавайки с това задължението си да не внася, без съгласие на авторите, промяна в окончателно създадено авторско произведение; несъгласие с извода, че за приемането на филма, по смисъла на чл.63 ал.4 ЗАПСП, не е било необходимо съгласието на ищеца, като сърежисьор; несъгласие с извода за неоснователност на исковете за обезщетяване на пропуснати ползи на ищеца и за основателност на претенциите за обезщетяване на вреди на ответника – ищец по насрещните искове и по същество - несъгласие с крайните изводи на съда, предпоставящи негативен за страната правен резултат. Неформулирането на конкретен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване в поддържаните хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Дори да се приеме, предвид цитирането на изобилна съдебна практика по приложението на чл.235 ал.2 ГПК, чл. 236 ал.2 ГПК и чл.266 ГПК, че страната формулира въпроси с това съдържание - относно начина на приложение на разпоредбите, като гарантиращи основополагащи принципи на гражданския процес, извън конкретиката на спора, независимо че именно нея страната визира в изложението, то въпросите - по преждеизложения анализ на обосноваването на процесуалните нарушения в касационната жалба, изключващ релевантността на отговор от значение за правния резултат - не удовлетворяват характеристиката за правни въпроси, по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - от естество съобразяването им да се отрази върху изхода на спора. По аналогични - на обосноваващите нарушения на процесуални правила – съображения касаторът твърди очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на мотивите, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Очевидно е, че предложеното от касатора обосноваване не удовлетворява изискването за очевидност на неправилността на мотивите, като се съобрази отново направеният от настоящия състав анализ на съдържанието на твърдените процесуални нарушения спрямо р е ш а в а щ и т е, с оглед правното основание на претенциите, изводи на съда. Не може да се сподели довода за недопустимост на въззивното решение по претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи, предявена с насрещен иск и разгледана за сума от 82 650 лева, като уточнена в този размер след приключване на устните състезания. Доколкото искът не е предявен с конкретен размер, то е било налице нередовност на исковата молба, която въззивният съд би имал задължението да установи и отстрани, но пропускът на първоинстанционния не съставлява основание за обезсилване на решението му и връщане за ново разглеждане на иска. В този смисъл, процесуалното нарушение на първоинстанционния съд - съобразяване на процесуални действия след приключване на устните състезания - не съставлява съществено такова, доколкото и без него, въззивният съд би следвало да зачете направеното късно от страната, но принципно дължимо уточнение. Още по-малко е нарушение, обуславящо недопустимост, с оглед разрешенията в т.5 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, препращащо, с оглед актуалността им, към постановките в т. 4 на ТР № 1/2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.Държавна такса по уточнената претенция е заплатена. Не може да се сподели и довода за недопустимо произнасяне по иска, квалифициран от съда с правно основание чл.95б ал.1 т.5 вр. с т.3 ЗАПСП, за осъждане ищеца да предаде на ответника изходните материали, създадени при заснемането на филма. В тази му част въззивното решение потвърждава първоинстанционното, в диспозитива на което е извършена индивидуализация на претендираните „изходни материали”, в съответствие с чл.95б ал.1 т.3 ЗАПСП: негативите, матриците, клишетата и всички касети с целия заснет филмов материал, предназначени за възпроизвеждане на екземплярите от документалния филм „Момчето пред прозореца„. Тази индивидуализация кореспондира и със съдържанието на отправеното от продуцента искане за предаване на „изходни материали„ във връчената на ищеца - на 07.12.2011 г. – нотариална покана. Срещу тази индивидуализация на „ изходните материали „, кореспондираща със закона, въззивната жалба на В. А. не съдържа оспорване. В обобщение: касаторът В. А. не обосновава основание за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът ЕТ „ВАИК – В. К.„ формулира следните въпроси: 1/ Договорите за създаване и използване на аудиовизуално произведение явяват ли се договори с продължително изпълнение и как спрямо тях се прилага чл.88 ал.1 пр. първо ЗЗД? 2/ Възможно ли е изявление за разваляне на договор за отстъпване на изключителни права за използване на аудиовизуално произведение, сключен с продуцент, от който и да било от носителите на авторски права върху аудиовизуалното произведение / сценарист, режисьор, оператор / да породи обратно действие, считано от датата на сключване на договора с продуцента, независимо от това, че филмът е бил вече създаден? 3/ Има ли право такъв автор да използва, без разрешението на продуцента, извършената от него работа, след като в нея се съдържат и произведения, създадени от останалите автори в процеса на завършване на произведението? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид спецификата на създаване на аудиовизуално произведение, с което възникват авторски права / за режисьора, сценариста, оператора /, съответно сродни на авторските права / за продуцента /, всяко от които обект на самостоятелна защита. Според касатора е невъзможно съвместяването на правата на продуцента, съгласно чл.63 ЗАПСП, с принципното обратно действие на развалянето по чл.87 вр. с чл. 88 ал.1 пр. първо ЗЗД, освен ако не се даде отговор по тълкуването и прилагането на нормите, в аналогична на настоящата хипотеза, съобразно специфичния техен предмет. Страната поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение, в частта, в която е отменено първоинстанционното и частично уважени предявените от В. А. искове. Очевидната неправилност се обосновава с поддържаните, като касационни доводи за неправилност, аргументи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, произнасяне в противоречие с материалния закон и необоснованост, като се акцентира на неубедителността и неаргументираността / умишленото напасване на размери / на мотивите по уважените частично искове, за обезщетяване на ЕТ „ВАИК - В. К.”, за претърпени вреди и пропуснати ползи от установеното нарушение на ищеца. Формулираните въпроси, концентрирани до това - Има ли ограничение правото на носител на авторско право върху аудиовизуално произведение по чл.62 ал.1 ЗАПСП, да развали сключен с продуцент договор за създаване и използване на аудиовизуално произведение, поради неизпълнение на последния и доколко общите правила на чл. 87 – 88 ЗЗД се прилагат аналогично, независимо от спецификата на договорите, вкл. предвиденото в чл.63 ал.3 вр. с ал.1 ЗАПСП ? - удовлетворяват общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като решаващ мотив за частичното уважаване на исковете на В. А. е развалянето на договора, сключен между страните, за създаване на сценарий и предоставяне на изключително право на използване на аудиовизуалното произведение / филм /, създадено по този сценарий / т.н. „ договор за сценарий „ /, с обратно действие, независимо от отреченото разваляне на договора за режисиране на аудиовизуално произведение въз основа на същия този сценарий и запазени от продуцента изключителни права за разпространение на филма с така осъществената режисура. Обоснован се явява и допълнителния селективен критерий в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото специалните разпоредби на ЗАПСП не дават изричен отговор, а спецификата на предмета на договаряне и възникващите в хода на създаване на произведението права очевидно налагат такъв, имплицитно предпоставящ и отговор на въпроса дали договори за създаване на сценарий и за режисиране на сценарий, с предоставяне на права по чл.63 ал.1 ЗАПСП от сценариста, респ. режисьора в полза на продуцента, допускат „разчленяване„ на самостоятелни части: договори по създаване на сценария / режисурата /1/ и по използване на аудиовизуалното произведение, създадено въз основа на същите сценарий и режисура /2/ на аудиовизуално произведение, преценката за неизпълнението на страна по които се извършва самостоятелно в рамките на предмета на всеки един. Релевантността на въпроса за характеристиката на договорите, като такива с продължително изпълнение, настоящият състав не свързва с доводите на касатора ЕТ „ ВАИК - В. К. „, за предмета на сключения договор за сценарий, като такъв за режисьорски, а не литературен сценарий, доколкото не се касае за единствено правен довод, а такъв относно факт, изводим от тълкуването на сключения „договор за сценарий „, заявен за пръв път в касационното производство. Именно предвид характеристиката им на правни доводи, свързани с упражняване правото на разваляне на договор за създаване на произведение / сценарий, режисура / и отстъпване на права за използване на същото,като неразделна съставна част на аудиовизуално произведение / филм /, предпоставени от даденото с въззивния акт разрешение на правния спор, въпросите следва да се счетат за правни, независимо от релевирането им за пръв път с касационната жалба. Във връзка с изложението на касационните основания за обжалване от ищеца бе посочено съдържанието на понятието „очевидна неправилност„. Такава, досежно определения размер на претендираните обезщетения, е неизводима единствено от мотивите на съдебния акт. При това, за част от претенциите - в обезщетяване на имуществени вреди – с цена на иска 13 220 лева и в обезщетяване на търпими от нарушението на ищеца неимуществени вреди - в размер на 10 000 лева, касационното обжалване е недопустимо, на основание чл. 280 ал.3 т.1 пр. трето ГПК. Впрочем, в първоинстанционното решение липсва отхвърлителен диспозитив по иска за обезщетяване на пропуснати ползи, уважен в размер от 52 650 лева, както и по иска за обезщетяване на имуществени вреди, уважен за сумата от 5 520 лева, до общите претендирани размери, като не е искана поправка на очевидна фактическа грешка.Поради това, с постановеното въззивно решение е отменено първоинстанционното, в частта за разликата над признатата за доказана от въззивния съд сума от 5 000 лева, до размера от 52 650 лева, не и до предявения с уточнението на исковата молба - от 82 650 лева. С потвърждаване на първоинстанционното решение за обезщетяване на имуществени вреди от 5 250 лева, следва да се приеме за уважена изцяло тази насрещна претенция, тъй като и за разликата до 13 220 лева няма произнасяне на първоинстанционния съд, върху което въззивният да е упражнил инстанционен контрол.За неуважената част от претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди - над присъдената от първоинстанционния съд сума от 500 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника – ищец по насрещните искове. Липсата на формулиран и обоснован правен въпрос, относим към претенциите на ответника за обезщетяване на търпими от нарушението на ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и неизводимата / единствено от съдържанието на мотивите / очевидна неправилност на съдебното решение в тази му част, изключват допускане на касационно обжалване, по касационната жалба на ЕТ „ВАИК - В. К.„ в частта, в която са частично отхвърлени същите. Касационното обжалване на въззивното решение ще следва да се допусне по уточнения от настоящия състав въпрос, по касационната жалба на ЕТ „ВАИК – В. К.„ срещу въззивното решение: 1/ в частта му с която, след отмяна на първоинстанционния акт, е уважен предявеният от В. А. установителен иск, за нарушение на авторските му права като сценарист на филма „Момчето пред прозореца„ от ЕТ „ ВАИК – В. К. „; 2/ в частта му, с която е уважен, като последица от предходното, предявения от В. А. осъдителен иск, за преустановяване от ЕТ „ ВАИК – В. К.„ използването на филма / с идентично заглавие и продължителност от 54 мин. /, без съгласието на В. А., в качеството на сценарист, к а к т о и 3/ в частта му, с която ЕТ „ВАИК – В. К.„ е осъден да заплати на В. А. обезщетения за търпими неимуществени и имуществени вреди, които искове са пряко обусловени от изхода на спора по предходните и доколкото при различен правен резултат по същите би се стигнало до недопустимо противоречиво разрешаване в рамките на едно и също производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение