Определение № 415 от 15.09.2010 г. на ВКС по д. № 443/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. срещу въззивното определение на Градски съд София по ч.гр.д. №1652/10 г., с което е потвърдено първоинстанционното за спиране на производството по заведеното от касатора гр.д. №13 928/09 г. до приключване на преюдициален спор по друго дело, на осн. чл.229, ал.1,т.4 от ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. Не са налице обаче основанията за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Касаторът не е посочил конкретен материалноправен въпрос /т.1 от изложението/, относим към обжалваното определение и разрешен в противоречие с практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Приложените решения по административни дела не обосновават това основание – ТР №1/10 г.. Обжалваното определение за спиране на производството е постановено в о.с.з. с призоваване на страните, което – както и изводът за преюдициалност на спора по другото дело - касаторът не оспорва. Определенията на районния и градския съд са връчени на касатора – чл.7, ал.2 от ГПК, и той ги е обжалвал своевременно. Затова поставеният процесуален въпрос: осигурена ли е гарантираната от закона равна възможност на страните да упражняват предоставените им права, при еднакво прилагане на закона – чл.9 от ГПК, с позоваване на тълкуването на разпоредбата в представените решения по гр.д. №1449/03 г. и №6984/59 г., разкриващо смисъла и императивния й характер, е неотносим към съдържанието, начина на постановяване и връчването на определението и не обосновава основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК /т.2 и 3 от изложението/. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.