Определение № 10 от 05.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 773/2010 г.

Подадена е касационна жалба от П. на Р Б срещу решение на С. апелативен съд по гр. д. № 549/2006 год.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и копия на съдебни решения. Ответникът по жалбата Л. Щ. не е взел становище. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският апелативен съд, с обжалваното решение, постановено на 14. 1. 2010 г., е оставил в сила решението на С. градски съд от 24. 1. 2006 г. по гр. д. № 652/2000 г., с което П. на Р Б, за себе си и като правоприемник на С. следствена служба и Национална следствена служба, е осъдена да заплати на И. Г. Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., заедно със законната лихва върху сумата от 18. 1. 2000 г. до окончателното й изплащане. В хода на въззивното производство пред апелативния съд, ищецът И. Ш. е починал на 18. 3. 2006 г. и е заместен от неговият правоприемник – синът му Л. Ш.. Въззивният съд е приел, че П. следва да отговаря за причинените на И. Ш. неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което той е оправдан и незаконно задържане под стража – чл. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Приел е също, че сумата 15 000 лв. е справедливият размер на дължимото обезщетение, като са отчетени всички вреди, претърпяните от ищеца във връзка с наказателното производство, продължило от привличането му като обвиняем с прокурорско постановление от 26. 11. 1997 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 18. 1. 2000 год. Съдът е взел предвид и вредите, причинени на ищеца от задържането му под стража за периода от 22. 12. 1997 г. до 22. 4. 1998 год., или 122 дни прекрани в следствения арест и в затвора. Касационната жалба е досежно размера на определеното обезщетение от 15 000 лв., като се иска неговото намаляване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, без да е конкретизиран размера на сумата, до която следва да се извърши намаление. Искането за допускане на касационно обжалване е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - присъденото обезщетение представлява произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. За наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди, жалбоподателят е представил решения на отделни състави на касационния съд и решение на Шуменския окръжен съд по искове на основание чл. 2 ЗОДОВ. Искането е неоснователно, тъй-като въззивният съд е определил размера на обезщетението в размер на 15 000 лв. въз основа на събраните по делото доказателства за вредите на И Ш. от воденото срещу него наказателно производство. Отчетени са гласните доказателства – свидетелски показания и заключения на медицински експерти, че в резултат на действията на Прокуратурата са настъпили съществени негативни промени в здравното състояние, социалния живот и емоционалната сфера на ищеца. Касае се за оценка на вреди, които са индивидуални, неразривно свързани и изцяло обусловени от личността на пострадалия и те не могат да бъдат равнопоставени или съпоставими с вредите, претърпяни от други лица. Ето защо, приложените решения на други съдилища, с които са определени различни размери на обезщетения, не сочат на противоречиво разрешаване на въпроса за дължимото обезщетение по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. Върховният касационен съд