Решение № 3403 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1095/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Кюстендил, чрез председателя на ОбС – Кюстендил, приподписана от началник отдел „Правни дейности и контрол по спазване на решенията на Общинския съвет“ С. Радославова с юридическо образование, против решение № 2045 от 09.12.2025г., постановено по адм. д. № 418/2025г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Кюстендил, с което е отменено решение № 659 по протокол № 26 от 28.08.2025г. на Общински съвет /ОбС/ – Кюстендил, с което на основание чл. 21 ал. 1 т. 11 ЗМСМА и чл. 129 ал. 1 ЗУТ не е приет проект за решение „Одобрява проекта за подробен устройствен план – парцеларен план /ПУП - ПП/ за определяне на трасе за присъединяване на инсталации за производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 1 MWкъм електроразпределителната мрежа на ЕРМ – Запад на ПИ идентификатор № 29386.25.19, местност „Биширица“ по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с. Жиленци, общ. Кюстендил“ и с което решение административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение – отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Посочва, че това е така, тъй като не е бил налице годен за оспорване акт, тъй като не е бил постановен отказ, а не е взето решение. Посочва, че това е така, тъй като ОбС взема решение с повече от половината от присъстващите общински съветници, а в случая са присъствали 33 съветници, като необходимото мнозинство за вземане на решение е било 17 гласа, а в случая такова не е формирано, тъй като 15 съветници са гласували – „за“, 4 – „против“ и 12 – „въздържал се“. Поради това твърди, че не е взето решение, поради и което не е налице годен за оспорване акт. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК, тъй като пак посочва, че решението на ОбС не може да бъде приравнено на отказ за одобряване на проект за ПУП – ПП, съответно е неправилен извода за липса на мотиви и нарушение на чл. 59 ал. 2 АПК. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено, алтернативно отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Бютимейк" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ненова, в писмено становище навеждат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че жалбата е допустима, като е изложил съображения, че е налице годен за оспорване акт, тъй като във всички случаи, когато гласовете „за“ са по – малко се формира отрицателен вот, който по съществото си представлява отказ за издаване на поискания административен акт. Посочил е, че в оспореното решение на ОбС изрично е посочено, че не се приема направеното предложение, което съответно по същината си представлява отказ, който е индивидуален административен акт. Приел е и че оспореният акт не съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 АПК, тъй като в него липсват каквито и да било фактически и правни основания обосноваващи хипотезата на някои от законовите основания за отказ за одобряване на ПУП – ПП. Поради това е приел, че решението на ОбС е немотивирано, което представлява и съществено нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че посочените в решението правни норми обосновават единствено компетентността на ОбС да се произнесе по искането, но не навеждат на основания за отказ, като е посочил и че никъде в административната преписка не се установяват такива. По тези съображения е отменил решението на ОбС и е изпратил административната преписка за ново произнасяне съобразно дадените в решението указания. Решението е правилно. На първо място неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение. Правилен е извода на съда, че предвид съдържанието на акта, а именно „не приема проекта за решение“ по представеното искане и докладна записка на кмета на общината, по съществото си представлява отказ за одобряване на ПУП – ПП, съответно е годен за обжалване индивидуален административен акт. Правилен и в съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че оспореното решение е постановено в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Същото не съдържа фактически и правни основания за издаването му, както и никакви мотиви. Напротив в него има само описание на отправеното искане с неговите параметри. Правилен е и извода, че посочените в решението на ОбС правни норми касаят само компетентността на органа, но не обосновават нито една от хипотезите за постановяването на отрицателен акт по отправеното искане. И в административната преписка не се съдържат нито фактически, нито правни основания за отказ, като такива не се съдържат и в представената докладна записка на кмета на общината, по която е издадено оспореното решение на ОбС. Напротив и в докладната записка на кмета на общината и в решението на ОЕСУТ, с които са изразили положително становище, не се съдържат мотиви и правни и фактически основания, включително за издаването на положителен акт, а само описание на отправеното предложение. Липсва извършена от административния орган проверка дали предложението съответства на ОУП, ако такъв съществува за имотите, които засяга парцеларния план, респективно съответства ли на предназначението на имотите и на правилата и нормите по устройство на територията за имотите и зоните, през които преминава. При липсата на мотиви, фактически и правни основания за издаване на оспорения отказ, съдът е препятстван да прецени законосъобразността на същия, съответно е нарушено и правото на защита на адресатите на акта, поради това, че не е ясно защо е постановен отказ, а това е нарушение от категорията на съществените. Поради и това е правилен извода на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответника по касация за присъждане на разноски като основателно и доказано, представени са доказателства за сторени такива в размер на 1300 лева, съответни на 664,68 евро за настоящата инстанция, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,