Определение № 172 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 867/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Л. И. от [населено място] срещу определение № 57 от 17.01.2014 г. по ч.гр.д. № 36/2014 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разлеждане частната й жалба срещу определение на ВКС, І г.о. по ч.гр.д. № 6778/2013 г. от 29.11.2013 г. Поддържа се, че определението е неправилно, като искането е то да бъде отменено, както и определението, постановено по ч.гр.д. № 6778/2013 г. на ВКС, І г.о. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 581 от 29.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6778/2013 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е отменено определение на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за отмяна или изменение на определението на съда от 8.04.2013 г., с което определен депозит в размер на 50 лв. на особен представител, и вместо него е постановено друго, с което е изменено определението на Софийски градски съд, като е определен депозит в размер на 200 лв., който следва да бъде внесен от жалбоподателката за възнаграждение за особения представител на С. М.. Срещу определението е постъпила частна жалба от Ф. Л. И., като с обжалваното определение № 57 от 17.01.2014 г. съставът на ІІІ г.о. на ВКС е оставил без разглеждане тази частна жалба като недопустима- насочена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Настоящият състав намира, че обжалваното определение, постановено от състав на ІІІ г.о. на ВКС, е правилно. С определение № 581 постановено на 29.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6778/2013 г. на I г. о. на ВКС е приключен контрола над постановеното на 8.04.2003 г. от въззивния съд определение. Съставът на Върховния касационен съд се е произнесъл като втора инстанция по правилността на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274 ГПК не предвижда възможност за контрол върху това определение от друг състав на ВКС като касационна инстанция. Такова разглеждане на определенията /при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК/ е предвидено в ал. 3 на чл. 274 ГПК и то се отнася до определения на въззивни съдилища. Следователно постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на тричленен състав на ВКС е окончателно /което изрично е отразено в него/ поради изчерпване на предвидения от законодателя процесуален път за защита. Ето защо, частната жалба срещу това определение правилно е оставена без разглеждане с определение № 57 от 17.01.2014 г., по ч.гр.д. № 36/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. По изложение съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о.