Определение № 4580 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Евролаб 2011“ ЕООД, представлявано от адв. Пектова, срещу Решение № 3769/16.06.2025 г. по в. гр. д. № 15033/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение № № 7992/23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 38167/2022 г. на СРС, 28 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника И. М. Х. да му плати 20 000 лева – обезщетение за претърпени вреди от затруднена търговска дейност, намаляване на оборота и затрудняване на работата с клиенти, причинено от изнасянето на неверни твърдения в интервюта в предаването „На фокус“ по „Нова телевизия“ на 19.06.2022 г., предаването „Тази сутрин“ по телевизия „BTV“ на 08.06.2022 г., и предаването „120 минути“, излъчено по телевизия „BTV“ на 10.07.2022 година.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба И. М. Х., представляван от адв. Т., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, приема следното – касационната жалба е подадена от страна с интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за доказана фактическата обстановка, установена от районния съд – че „Евролаб 2011“ ЕООД било създадено на 12.10.2021 г., като извършвало фитосанитарни проверки на пристигаща земеделска продукция на ГКПП „Капитан Андреево“ в периода 01.02.2022 г. - 20.05.2022 г., когато контролът бил приет от БАБХ; че ответникът И. Х. участвал в предаването „На фокус“, излъчено по „Нова телевизия“ на 19.06.2022 г., в предаването „Тази сутрин“, излъчено по „BTV” на 08.06.2022 г. и в предаването „120 минути“, излъчено по „BTV“ на 10.07.2022 г., в които изложил твърдения за злоупотреби във ветеринарния и фитосанитарен контрол ГКПП „Капитан Андреево“ през предходната година, а и по-рано, както и за това, че бил заплашван и му били предлагани подкупи. Ответникът изрекъл следното – в предаването „120 минути“ от 10.07.2022 г.: „…има една митологема, че държавата е взела бизнеса на един беден човечец, който 10 години е бил служител в сходен бизнес, упражняван до началото на тази година от Р. Ч....Ние се опитваме да възстановим държавността на границата. Тези ни усилия се саботират и съответно всеки, който дръзне да подходи в тази посока, бива, нека да кажем... помолен по един или друг начин да не се меси.“ На въпрос дали знае за връзки на проверките с „К. и Т.“ и „г-н Ч.“ ответникът отговорил, че тези връзки следва да се установяват от органите по разследване и национална сигурност. По отношение на „Евролаб 2011“ ЕООД ответникът заявил: „…ние не възнамеряваме в никакъв случай да махнем една фирма и да слагаме друга фирма, без значение на кой е близка тя“. На 08.06.2022 г. в предаването „Тази сутрин“, излъчено по BTV, ответникът заявил, че бил заплашван и му бил предложен подкуп от 500 хил. лв. на месец. Идентични твърдения били изложени и в интервю в предаването „120 минути“, излъчено по BTV на 10.07.2022 година. На 19.06.2022 г. в ефира на „Нова телевизия“, в интервю, проведено в предаването „На фокус“, той посочил, че се проверява дали Т. стои зад частната лаборатория на Капитан Андреево. В предаването „На фокус с Лора Крумова“ от 19.06.2022 г. казал, че, „…за да оставят нещата, както са били“, му били предложени 500 000 лева на месец. По време на това интервю заявил: „Далеч по интересното е, че буквално всеки, който се завъртя около екипа, който сформирахме с професор Д., беше заплашван...“. Разказал как бил предупреден, че се намесва и конфронтира с „най-големия бос на БАБХ“, че му бил зададен въпросът дали ще има мир или война, като „предложенията“ идвали от негови лични приятели: „Колеги от министерството, идвайки така...от името на други хора на бивш политически лидер и министър...дойдоха и казаха: „Има една документация, която нека да кажем…договорът не искат да бъде свалян...Те самите…не знаеха за какво става въпрос.“ В същото интервю, запитан от журналист за репликата на управителя на ищеца В. Д., че олигарх иска да вземе бизнеса, ответникът заявил: „…важният въпрос е кой му го е дал този бизнес“.

За да счете исковете за неоснователни, въззивният съд e приел, че ищецът притежава материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт вследствие уронване на доброто му име, авторитет и репутация. Посочил е, че преценката за адресата на изявлението следва да се направи не само чрез посочване на имената му, а и по друг начин, ако описанието е такова, позволяващо да бъде възприето, че се отнася до конкретно лице. В случая недоказано било ответникът да е изрекъл посочените в исковата молба твърдения по отношение именно на ищеца, тъй като името на лабораторията не било споменато нито веднъж. В изказване на интервюиращия в предаването „На фокус“ било посочено, че една лаборатория е осъществявала контрола върху стоките и камионите, а справка в ТР сочела, че „Евролаб 2011“ ЕООД било създадено на 12.10.2021 година. По признание на самия ищец като лаборатория дружеството извършвало дейност от 01.02.2022 година. От заповед от 21.12.2012 г. на министъра на земеделието и храните въззивният съд установил, че официалният контрол при внос, изразяващ се в изпитвания на проби от плодове и зеленчуци за съдържание на остатъчни вещества от пестициди, бил възложен на Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол при БАБХ, Изпитателна лаборатория „Евро Лаб“ при „Интерпред еврологистик“ ЕООД на ГКПП „Капитан Андреево“, и лаборатория при Регионалната здравна инспекция – Плевен. В уточнителна молба от 08.06.2023 г. ищецът посочил, че товаро – разтоварни дейности и дейността по представителство пред БАБХ се извършвали и от други лица, а не само от „Евролаб 2011“ ЕООД. Идентични изводи следвали и от материала, публикуван на 19.06.2022 г. в 17.57 ч., и този, публикуван на 08.06.2022 г. в 8.25 часа. От заглавията на интервютата „Х.: Проверява се дали Т. стои зад частната лаборатория на „Капитан Андреево“, респективно „Зам. министърът с охрана: Преди заплахата му предложили подкуп от 500 хил. лв. на месец“, не можело да се заключи, че изказванията на ответника касаели ищцовото дружество. Въззивният съд пояснил, че ответникът не можел да носи отговорност за действия на други лица и избора на заглавие за съответния материал, респективно това, че журналистът/репортерът обвързал изказванията на ответника с конкретно юридическо лице. Това, че интервюто било дадено след датата, на която „Евролаб 2011“ ЕООД започнало за извършва дейност като лаборатория, също не означавало, че изказванията на Х. се отнасяли до дружеството. Не се установявало и „Евролаб 2011“ ЕООД да е правоприемник на „Интерпред еврологистик“ ЕООД.

В допълнение СГС посочил, че дори да се приеме, че казаното от интервюиращия в предаването „На фокус“ се отнасяло до „Евролаб 2011“ ЕООД, от изказванията на ответника било невъзможно да се направи категоричен извод, че същият сочел именно представител на ищцовото дружество, чрез трети лица, да е отправял предложения за подкуп, респективно да го е заплашвал. Недоказано било и ищцовото дружество да е понесло неимуществени вреди от думите на ответника. Въззивният съд отказал да кредитира показанията на свидетеля Г., служител в счетоводна къща, обслужваща ищеца, която чула от управителя на „Евролаб 2011“ ЕООД, че интервюта на ответника повлияли негативно на репутацията на дружеството. Тя била заинтересована от изхода на спора, не възпроизвеждала свои възприятия, а впечатления на управителя на ищеца, а и подобни на процесните изявления били изречени и от други лица, срещу които касаторът предявил подобни претенции.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. “Какво представлява изразът: „Колеги от министерството, идвайки така ... от името на други хора на бивш политически лидер и министър ... дойдоха и казаха: „Има една документация, която нека да кажем … договорът не искат да бъде свалян...Те самите, между другото, самите не знаеха за какво става въпрос…В случая ставаше въпрос да не им падал договорът, и когато разбраха, че е за Капитан Андреево, те изпаднаха в паника, защото беше вече ясно, че там казусът е сериозен и са въвлечени множество интереси“ – оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?“;

2. “Какво представлява отговорът на въпроса „Колко пари Ви предложиха?“ - „500 000 на месец … на месец, да … да оставим договора и да си затворим очите“ “ – оценъчно съждение с негативен подтекст, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?“;

3. “В случай, че бъде прието, че процесните изказвания са изразено мнение или съждение, следва ли в решението въззивният съд да направи преценка дали те обективно нанасят обида или изнасят клеветнически твърдения за адресата?“;

4. “Противоправни ли са изказванията, направени под формата на съждения или мнения, които обективно изнасят клеветническа информация за адресат? Такива ли са процесните изказвания?“;

5. „Когато клеветническият израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло?“;

6. “Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и позорни твърдения?“;

7. “Съдържат ли процесните изказвания внушения, позорни твърдения и нападки?“;

8. „Докъде се простира границата на правото на свободно изразяване на мнение?“;

9. “Премината ли е допустимата граница на правото на разпространяване на свободно мнение?“;

10. “Било ли е упражнено превратно правото по чл. 39, ал. 1 КРБ със следните изказвания: “…по-скоро да, ние се опитваме да възстановим държавността на границата. Тези ни усилия се саботират и съответно всеки, който дръзне да подходи в тази посока, бива, нека да кажем ... помолен по един или друг начин да не се меси.“?“;

11. “Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на оценки и изразяване на мнения, от една страна, и обиди към конкретна личност, от друга?“;

12. “Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице и/или приписването на престъпление представляват ли клевета и дали са достатъчни да ангажират отговорността на интервюирания?“;

13. “В обжалваното решение направена ли е преценка на конкретните обстоятелства от съда с оглед установяване дали в случая има баланс между конституционно защитените ценности – свободата на словото и доброто име на гражданите - и ако да, правилна ли е била тя?“;

14. „Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква част представлява оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ?“;

15. “Следва ли въззивният съд да обсъди, респ. мотивира, приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните, ако вследствие на въззивната оценка се променя изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение?“;

16. “Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички, събрани по делото, доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?“;

17. “Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви ?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че въпросите са решени в противоречие с Решение № 116 от 24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 7960/20/9 г., IV ГО, Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III ГО, Решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., III ГО, Решение № 264 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III ГО, Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2077 г. IV ГО, Решение № 86 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г.. III ГО, Решение № 73 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II ГО, Решение № 439/20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 187/23.10.2019 г. по гр. д. №[ЕИК] г. на IV ГО на ВКС (от първи до тринадесети въпрос), Решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС но гр. д. № 1486/2011 г., IV ГО, Решение № 64 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2289/2020 г., III ГО, Решение № 187/23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1738/2018 г., IV ГО, Решение № 228 от 01.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2014 г., I ГО, Решение № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I ГО, Решение № 443 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 166/2011 г., IV ГО, Решение № 110 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2008 г., IV ГО, Решение № 115 от 30.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 805/2011 г., II ТО, Решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, I ТО, Решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО (от четиринадесети до седемнадесети въпрос).

Жалбоподателят претендира достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като според него въззивният съд е разрешил посочените въпроси в противоречие с Решение № 7 от 4.06.1996 г. на КС на РБ по конституционно дело № 1/1996 г., Решение № 15 от 28.09.1993 г. на КС на РБ по конституционно дело № 17/1993 г., и Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по конституционно дело № 16/1998 година.

Касаторът моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдение, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Моли въззивното решение да бъде допуснато до касация и като очевидно неправилно.

В касационната жалба е отправено искане за спиране на делото до приключване на тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС на Общото събрание на съдиите от Гражданска, Търговска и Наказателна колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, което следва да даде отговор на въпроса дали юридическите лица притежават материалноправна легитимация за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставки за спиране на делото. Това е така, тъй като, за да отхвърли предявения иск, въззивният съд е признал, подобно на първоинстанционния, материалноправната легитимация на касатора да търси обезщетение за неимуществени вреди от деликт, но е отхвърлил претенцията поради недоказаност на твърдението, че именно „Евролаб 2011“ ЕООД е адресат на изявленията на ответника, от които се твърди дружеството да е понесло нематериални вреди.

Процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивния съд да изложи собствени фактически и правни изводи, да обсъди събраните по делото доказателства, както и непреклудираните фактически твърдения, възражения и доводи на страните, формулирани в т. 15, т. 16 и т. 17 от изложението към касационната жалба, не обуславят допускане до касационно обжалване, тъй като са отправени общо, без връзка с мотивите на въззивния съд, а касаторът не конкретизира кое доказатателство СГС е пропуснал да обсъди. Независимо от това, следва да се посочи, че в съответствие с формираната непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 269 ГПК, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата, обсъждайки защитните доводи на страните и произнасяйки се именно в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на въззиваемия по чл. 263, ал. 1 ГПК.

При отговора на въпроси 1 до 5, въпроси 11 и 14, както и всички останали въпроси, свързани с оценката на съжденията и границите на свободата на словото, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС и КС на РБ (Решение № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г., III ГО, Решение № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., Решение № 73 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г., II ГО, Решение № 7 от 4.06.1996 г. на КС на РБ по конституционно дело № 1/1996 г., Решение № 15 от 28.09.1993 г. на КС на РБ по конституционно дело № 17/1993 г., и Решение № 20 от 14.07.1998 г. на КС на РБ по конституционно дело № 16/1998 г.), че свободата на изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово, звук или изображение има своето ограничение в чл. 39, ал. 2 от Конституцията - това право да не се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. В съответствие с разясненията в Решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/96 г., че конституционното право на всеки да изразява мнение произтича пряко от ненакърнимостта на човешкото достойнство, свободата на мисълта и самоопределението на личността, е и приетото от въззивния съд, че упражняването на това право в очертаните по-горе граници е правомерно. Разрешението по обсъжданите въпроси не противоречи и на постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 204/12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV ГО, в което е разяснено, че изразяването на мнения с негативна оценка не съставлява противоправно поведение, тъй като оценъчните съждения не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За да направи преценка дали изреченото от ответника съдържа обективни твърдения за позорни обстоятелства за конкретно лице или чрез него се излагат съмнения, предположения или хипотези, въззивният съд е анализирал цялостното съдържание на изявленията, достигайки до извод, че не ищецът е адресат на изявленията на ответника. Ето защо разрешенията на съда по обсъжданите въпроси не са в противоречие както с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременяване, така и с решенията на КС, на които касаторът се позовава, и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес, нито е налице очевидна необоснованост на акта.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1349, 81 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,