Определение № 2172 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 212/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пиринплод“ АД, със седалище и адрес на управление в Благоевград, чрез пълномощника адвокат Н. К., срещу въззивно решение № 1208/10.10.2022 г. по гр. д. № 1390/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. Поддържат се оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Отразяването на недвижим имот в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и на преобразуваното дружество необходимо ли е, за да се обоснове прилагането на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г., и да настъпи вещнотранслативният ефект относно съответния недвижим имот в полза на преобразуваното търговско дружество; 2. Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) изисква ли дворното място (имуществото), предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, да е заплатено на Републиканския бюджет. Отбелязването в акт за държавна собственост, че „стойността на дворното място се дължи на Републиканския бюджет“ води ли до извода, че не е осъществен фактическият състав по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г., за придобиване на собственост върху дворното място от преобразуваното предприятие/дружество, на което имотът е предоставен за оперативно управление съгласно същия акт за държавна собственост; 3. Доказването, че един недвижим имот е предоставен за стопанисване или управление на държавно предприятие/дружество, може ли да бъде осъществено с акт за държавна собственост, съдържащ такъв запис, или е необходимо задължително да бъде представен актът, с който съответният недвижим имот е предоставен на предприятието за извършване на дейността му; 4. Ако при отрицателен установителен иск ищецът отрича правото на собственост на ответника и сам претендира право на собственост върху вещта, доказването от ищеца на правото му на собственост върху вещта съставлява ли доказване на правния му интерес от иска, т.е. има отношение към неговата допустимост, или е въпрос на основателността на иска; 5. Ако при отрицателен установителен иск ищецът отрича правото на собственост на ответника и сам претендира право на собственост върху вещта, в кой случай искът подлежи на уважаване – достатъчно ли е ответникът да не докаже притежаването от него на отричаното от ищеца право или е необходимо освен това ответникът да докаже, че самият той притежава твърдяното от него право; 6. При оспорване истинността на официален документ дали страната, която оспорва истинността, носи тежестта да докаже неистинността, или страната, представила документа, трябва да докаже истинността му. По първите три въпроса се сочи противоречие с ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, като относно втория въпрос се твърди, че е решен още в противоречие с решение № 118/22.03.2012 г. по гр.д. № 1370/2010 г., I г.о., а относно третия въпрос – в противоречие с решение № 33/29.07.2013 г. по гр.д. № 401/2012 г., I г.о., решение № 987/06.01.2010 г. по гр.д. № 3373/2008 г., I г.о. и решение № 406/25.11.2010 г. по гр.д. № 614/2010 г., II г.о. По четвъртия въпрос се сочи противоречие с решение № 107/10.08.2011 г. по гр.д. № 78/2010 г., I г.о., решение № 186/24.10.2013 г. по гр.д. № 2921/2013 г., II г.о., решение № 112/01.10.2019 г. по гр.д. № 4298/2018 г., II г.о., решение № 220/30.12.2019 г. по гр.д. № 4908/2017 г., III г.о., решение № 60135/22.10.2021 г. по гр.д. № 1149/2021 г., II г.о. и с решение № 352/14.10.2011 г. по гр.д. № 1301/2010 г., I г.о. Относно петия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 60/20.02.2012 г. по гр.д. № 1213/2010 г., I г.о., а относно шестия въпрос – с решение № 21/26.02.2015 г. по гр.д. № 5762/2014 г., I г.о., решение № 121/27.07.2015 г. по гр.д. № 526/2015 г., I г.о., решение № 95/09.03.2012 г. по гр.д. № 548/2010 г., I г.о., решение № 234/01.12.2014 г. по гр.д. № 1737/2014 г., I г.о., решение № 162/17.12.2014 г. по гр.д. № 4090/2014 г., II г.о. и др. От ответника по касационната жалба – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област с административен център Благоевград, е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, приподписан от пълномощника А. В., в който са изложени твърдения, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество се твърди, че жалбата е неоснователна. Претендират се разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 901335/04.01.2022 г. по гр. д. № 130/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която е прието за установено по иска на "Пиринплод" АД, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не е собственик на 6965/13147 ид. части от поземлен имот с идентификатор 04279.619.6 по КК и КР на гр. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-2/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед № КД-14-01-534/06.10.2011 г. на Началника на СГКК, гр. Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, бул. •••] площ 13147 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, номер по предходен план 8744, квартал 4, парцел I, при съседи 04279.619.12, 04279.619.14, 04279.619.42, 04279.619.18, 04279.619.15, 04279.619.5, 04279.619.7, 04279.619.9, 04279.619.13. Вместо това е постановено решение, с което е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от "Пиринплод" АД против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване, че държавата не е собственик на 6965/13147 ид. части от описания имот. Въззивният съд е приел за установено, че с разпореждане № 45/11.04.1992 г. на МС на РБ за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и на основание чл. 1, ал. 1 Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /ЗОЕТДИ/, във вр. с чл. 117, ал. 2 и чл. 159, ал. 2 ТЗ, е образувано "Пиринплод" ЕООД, което е поело всички активи и пасиви на държавна фирма "Пиринплод" Благоевград. С решение № 4605/19.08.1992 г. по ф.д. № 3904/1992 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград преобразуваното дружество "Пиринплод" ЕООД е регистрирано, като същото е учредено с капитал 40 407 570 лв. По делото са представени преписи от ищеца и от ответника на приетия като писмено доказателство Протокол за оценка на имущество на ДФ "Пиринплод" от 30.04.1992 г., съставен на осн. ПМС № 179/1991 г. от Комисия от експерти от Министерство на финансите. Същите са идентични, освен в частта, в която в преписа, представен от ищеца, е вписана земя по сметка № 201 на стойност 200 000 лева, а в преписа, представен от държавата, липсва вписване на имущество по сметка № 201. Общата стойност на имуществото на ДФ "Пиринплод" и в двата преписа е 26 726 220 лв. Представеният от ищеца препис от протокола е оспорен от ответника именно в частта, в която е посочено, че в имуществото на държавната фирма е включена и земя. От приетите по делото Информационен проспект за "Пиринплод" ЕООД - Благоевград от март 1999 г. и Анализ на правното състояние на "Пиринплод" ЕООД - Благоевград от март 1999 г. е установено, че "Пиринплод" ЕООД не е завело по баланса си, по сметка № 201 земя и няма включена такава в капитала си. Посочено е, че теренът на основната площадка, предмет на продажба, не е включен в баланса и капитала на дружеството, неговата площ е 10 990 кв.м., като стойността му не е заплатена и се дължи на републиканския бюджет. Въззивният съд е обсъдил и представения от ищеца препис на акт за държавна собственост на недвижим имот № 94/16.06.1995 г., с който са актувани като държавна собственост 13 броя масивни сгради и дворно място с площ 15 632 кв.м., находящи се в Благоевград, ул. "Покровнишко поле", като е посочил, че ответникът също е представил препис от този акт с идентично съдържание, но в него има и забележка - "Стойността на дворното място се дължи на републиканския бюджет". Изискано е официално заверено копие от акта от община Благоевград, в което съществува посочената забележка. В акт № 94/16.06.1995 г. е посочено, че имотът е станал държавна собственост на основание Протокол № 15/26.12.1967 г. на ИК на ОбНС - Благоевград, и че същият е предоставен за оперативно управление на "Пиринплод" ЕООД. С определение № 744 /13.03.2002 г. по ф.дело № 3904/1992 г. по описа на ОС - Благоевград, съдът е допуснал въз основа на заявление с вх. № 519/19.02.2002 г. прилагането на осн. чл. 491а, ал. 1 ГПК/отм./, на решение на ОС от 15.02.2002 г., на договор за продажба на дружествени дялове от 30.10.2001 г. и актуален дружествен договор по партидата на "Пиринплод" ЕООД. Въз основа на чл. 3, ал. 1 ТЗ, с решение № 4664 от 28.12.2007 г. по ф.д. № 1082/2005 г. на ОС – Благоевград е вписано преобразуването на "Пиринплод" ЕООД, чрез промяна на правната му форма в АД. С нотариален акт № 112/2003 г. "Пиринплод" ООД е признато за собственик на следните намиращи се в Благоевград, Промишлена зона, ул. "Покровнишко поле" (сега бул. "Васил Левски") № 55 недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО с площ от 15 632 кв.м., заснето като УПИ- Парцел 1, пл. № 8744, в кв. 4 по плана на Промишлена зона на Благоевград, одобрен със Заповед № 1318/13.03.2001 г., с площ от 10 979 кв.м., ведно с построените в този имот сгради - склад за туршии, складова зеленчукова борса, плодосушилня, пулпова работилница, столова, склад консерви с дървообработваща работилница, административна сграда със зеленчукова борса и склад, метален навес, друга плодосушилня, производствен цех за чипс, трафопост и кантар. Въззивният съд е констатирал, че в приетата скица на поземлен имот № 15-610222-27.08.2018 г., издадена от Службата по ГКК - Благоевград на имот с идентификатор 04279.619.6 по КК и КР на Благоевград, с площ 13 147 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, а като предходен номер на имота по плана е посочен - УПИ- парцел І, с пл. № 8744, в кв. 4 по плана на Промишлена зона на Благоевград, като собственик на 6965/13147 ид.ч. от правото на собственост е посочена държавата, а на останалите идеални части собственици са физически лица. С акт за частна държавна собственост № 1977/20.11.2008 г., издаден от областния управител на област Благоевград, е актуван като държавен поземлен имот с идентификатор 04279.619.6 по КК и КР на Благоевград, с площ от 13 216 кв.м., с начин за трайно ползване: за друг вид производство, складов обект. В акта е посочен съставен предишен акт за държавна собственост за имота – АДС № 94/16.06.1995 г., издаден от община Благоевград. Поради това съдът е направил извод, че имот с идентификатор 04279.619.6 по КК и КР на Благоевград е идентичен с имота, описан в АДС № 94/1995 г. При така установените факти, въззивният съд е намерил от правна страна, че предявеният от "Пиринплод" АД против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, установителен иск за собственост по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК е за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 6965/13417 ид. части от поземлен имот с идентификатор 04279.619.6 по КК и КР на гр. Благоевград. Позовал се е на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК, ВКС, според което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. Въпросът за титулярството на правото на собственост в случая обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. Съдът е приел иска за допустим, тъй като ищецът обосновава интерес от предявяването му с твърдения, че негово право на собственост върху имота се засяга от действията на ответника по съставяне на акт за държавна собственост за същия имот, въз основа на който е издадена скица № 15-610222-27.08.2018 г. на СГКК, гр. Благоевград, в която държавата е посочена като собственик на 6965/13417 идеални части от собствения на ищеца недвижим имот. Ищецът поддържа, че е собственик на процесния поземлен имот на основание правоприемство от "Пиринплод" ЕООД, съответно от ДФ "Пиринплод" и осъществяване на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП при преобразуване на държавната фирма в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, като процесният поземлен имот е бил предоставен за управление и стопанисване на ДФ "Пиринплод". От доказателствата по делото въззивният съд е приел за установено правоприемството между ДФ "Пиринплод" и "Пиринплод" ЕООД, съответно между последното и "Пиринплод" АД. Посочил е, че спорният между страните въпрос е дали при преобразуване на ДФ "Пиринплод" в "Пиринплод" ЕООД се е осъществил фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и правото на собственост върху процесния имот е преминало в преобразуваното дружество. Съобразил е, че съгласно разясненията, дадени с т. 2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, за да премине собствеността в преобразуваното дружество, е достатъчно имотът да е държавен, той да е бил предоставен за стопанисване или управление на държавно предприятие, предприятието да се преобразува и в акта за преобразуването имотът да не е изрично изключен от активите, които преминават в преобразуваното дружество. Установено е, че към 1992 г. поземленият имот е бил държавен, като е спорно дали процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на ДФ "Пиринплод", т.е. дали към датата на преобразуване той е бил сред активите на държавната фирма. Ищецът носи доказателствената тежест да установи по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на фактическия състав на конкретния придобивен способ, от който извежда претендираното право на собственост върху спорния имот, което защитава посредством предявения отрицателен установителен иск. В съдебната практика се приема, че пълно доказване може да се проведе както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, но за да е успешно доказването с косвени доказателства, е необходима такава система от доказателствени факти, която води до единствено възможен извод, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Според мотивите към т. 2Г от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС пряко доказателство за предоставянето на имота за стопанисване или управление може да бъде актът, с който предприятието е било образувано, като в него следва да е било определено имуществото, което му се предоставя за извършване на дейността му; актът, с който в последствие имуществото е предоставено на предприятието или актът за държавна собственост, в който е посочено, че актуваният имот е предоставен за стопанисване и управление на предприятието. В случая по делото не са представени такива актове, поради което е необходима преценка дали са представени косвени доказателства, от чиято съвкупност несъмнено да следва извод, че процесният имот е предоставен на ДФ "Пиринплод" за стопанисване и управление. Официално завереният препис на акт за държавна собственост № 94/16.06.1995 г., в който фигурира и забележка, че стойността на дворното място се дължи в републиканския бюджет, е идентичен с оригинала на този акт. Актът за държавна собственост е официален удостоверителен документ и има обвързваща материална доказателствена сила относно направените в него вписвания. Въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 96 НДИ (отм.), съгласно които държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, упражняват върху тях право на владение, ползуване и разпореждане, като същите се предоставят на държавните учреждения безвъзмездно или срещу заплащане. Според чл. 81, ал. 4 НДИ (отм.) служба "Държавни имоти" е длъжна да извърши актуване на държавни имоти, включително и на прилежащите към сградите терени. Когато терените не са предоставени по установения ред и не са заплатени, но са застроени със средства на държавните предприятия, както и когато са им били предоставени безвъзмездно, тези обстоятелства се отразяват по акта за държавна собственост, а стойността на терена се дължи по държавния бюджет. След като в случая в акта за държавна собственост е вписана забележка, че стойността на дворното място се дължи в републиканския бюджет, това означава, че дворното място (теренът), върху който са построени актуваните сгради, не е предоставен по установения ред и не е заплатен, а несъмнено когато законодателят говори в чл. 17 а ЗППДОбП (отм.) за предоставяне за стопанисване и управление, има предвид това предоставяне да е станало по установения ред. Ето защо въззивният съд е приел, че акт за държавна собственост № 94/16.06.1995 г., съставен от Община Благоевград, не установява дори косвено процесният поземлен имот да е предоставен по установения ред на ДФ "Пиринплод" за стопанисване и управление. За да стигне до този извод, съдът е анализирал и другите събрани по делото доказателства. Сред тях са преписите на посочения по-горе Протокол за оценка на активите на „Пиринплод“ ЕООД от 30.04.1992 г., като ответникът е оспорил преписа, представен от ищеца в частта, в която сред оценяваните активи на базата в Благоевград е включена и земя на стойност 200 000 лева, осчетоводена по сметка 201 в баланса на държавната фирма. Съдът е намерил оспорването за успешно, тъй като от съдържанието на протокола, представен от ищеца, личи, че вписването на земя по сметка 201 е направено допълнително и не е фигурирало в първоначалното му съдържание. При разглеждане на вписаната в протокола рекапитулация на стойностите на всички активи на база Благоевград, същата е на обща стойност от 26 726 220 лв., като цифрата е една и съща както в преписа, представен от ищеца, така и в този от ответника, но тази цифра се достига при сборуване на активите без земята на стойност 200 000 лева. Предвид посоченото очевидно разминаване, представеният от ищеца протокол е приет за неистински. Относно представените "Информационен проспект" за "Пиринплод" ЕООД и Анализ на правното състояние на "Пиринплод" ЕООД, в които също е посочено, че по баланса на дружеството не се води земя и такава не е включена в капитала, съдът е отбелязал, че нямат самостоятелна доказателствена стойност. Въпреки това, обсъдени наред с останалите доказателства, те са годни да потвърдят извода, че "Пиринплод" ЕООД не е било собственик на земя по време или след регистрацията си, включително такава, придобита по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). След като тя не е включена сред активите на преобразуващата се ДФ "Пиринплод", няма как по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) собствеността да премине в преобразуваното дружество, съотв. в правоприемника "Пиринплод" АД. Въззивният съд е посочил, че макар включването на един имот в баланса да не е сред елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), този баланс е косвено доказателство, което следва да бъде преценено за установяване предоставянето на един имот за управление и стопанисване. В случая и балансът не съдържа земя по сметка 201, поради което и не установява твърдяното предоставяне за стопанисване и управление. Дори в баланса да е включена земя, доколкото такова включване е направено само като стойност, то не може да се установи за кой или кои поземлени имоти се отнася, съответно, не може да се приеме, че това е именно земята, описана в акт за държавна собственост № 94/1995 г. След като ищецът не е доказал, че притежава правото на собственост върху процесния имот на твърдяното основание, правата на ответника върху който отрича, то само на това основание и предвид посоченото по-горе, че от доказването на правото на ищеца зависи неговата материалноправна легитимация, следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с постановките на т. 2Г от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, съгласно които не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество, за да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Макар заприходяването на имот в счетоводния баланс на едно юридическо лице да не може да породи право на собственост в полза на това лице, то може да има непряко доказателствено значение за доказване на факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. В настоящия случай, с оглед установяване на обстоятелството дали процесният поземлен имот е сред активите на ДФ "Пиринплод" при преобразуването му в ЕООД, въззивният съд е обсъдил наред с другите доказателства и представените по делото "Информационен проспект" за "Пиринплод" ЕООД, гр. Благоевград, утвърден от министъра на търговията и туризма, както и Анализ на правното състояние на "Пиринплод" ЕООД от март 1999 г., като е заключил, че имотът не е заприходен и в баланса на "Пиринплод" ЕООД. Съдът е посочил, че включването на имот в баланса на дружество не е сред елементите от фактическият състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и че двата документа нямат самостоятелна доказателствена стойност, но са сред косвените доказателства, които преценени в съвкупност водят до извода, че имотът не е бил включен в активите на преобразуващата се ДФ "Пиринплод", поради което и собствеността не е преминала по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) в преобразуваното "Пиринплод" ЕООД, съотв. в правоприемника "Пиринплод" АД. Вторият въпрос е неотносим към решаващите изводите на въззивния съд, доколкото същият не е приел, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл. 17а ЗППДОбП (отм.) включва държавният имот, предоставен за стопанисване или управление на държавно предприятие, да е заплатен на републиканския бюджет. Съдът ясно е посочил елементите на този фактически състав, съобразявайки постановките на т. 2Г от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС. Приел е, че не е доказано по делото твърдението на ищеца, че процесният имот е предоставен на ДФ "Пиринплод" за стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), поради което е нужна преценка на косвени доказателства. В тази връзка е обсъден представеният по делото препис на акт за държавна собственост № 94/1995 г. и направеното в него отбелязване, че стойността на дворното място се дължи на републиканския бюджет. За да стигне до решаващия извод, че не е налице твърдяното предоставяне за стопанисване и управление, съдът е анализирал и редица други, представени по делото непреки доказателства, като не се е позовал единствено на посочения акт и отбелязването в него. Третият въпрос също не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като не е свързан с разрешение, направено в решаващите мотиви на съда по делото. Въззивният съд не е приел, че за доказване на предоставянето на държавен недвижим имот за стопанисване или управление на държавно предприятие е необходимо задължително да бъде представен актът, с който съотвеният недвижим имот е предоставен на предприятието. Напротив, съдът е съобразил мотивите към т. 2Г от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, в които е разяснено, че доказателство за предоставянето на имота за стопанисване или управление може да бъде актът, с който предприятието е било образувано, като в него следва да е било определено имуществото, което му се предоставя за извършване на дейността му; актът, с който впоследствие имуществото е предоставено на предприятието или актът за държавна собственост, в който е посочено, че актуваният имот е предоставен за стопанисване и управление на предприятието. Констатирал е обаче, че по делото не са представени такива актове, поради което е приел, че следва да прецени дали са представени косвени доказателства, от чиято съвкупност несъмнено да следва извод, че процесният имот е предоставен на ДФ "Пиринплод" за стопанисване и управление. По четвъртия и петия въпроси също не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е съобразил ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г., ОСГТК, ВКС, което разглежда хипотезите, при които е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Посочил е, че правен интерес от предявяване на такъв иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние, или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая самият ищец поддържа, че е собственик на спорния имот и по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той сам е определил обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се е ограничил до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, предявявайки отрицателен установителен иск. След като е налице конкуренция на правата му с тези на ответника и твърди, че е придобил правата от ответника, то доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация. Въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. С оглед на това съдът е приел, че след като ищецът не е доказал, че притежава правото на собственост върху процесния имот на твърдяното основание, правата на ответника върху който отрича, и предвид че от доказването на правото на ищеца зависи неговата материалноправна легитимация, предявеният иск е неоснователен. Шестият въпрос не може да предпостави допускане на касационно обжалване. С оглед релевираните оспорвания от страна на ответника на представените от ищеца преписи на АДС и Протокол за оценка, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.193 ГПК и след анализ на съвкупния доказателствен материал е приел, че оспорването е доказано. Освен това въпросът се поставя във връзка със становището на касатора за неправилност на крайния извод на съда, че липсва поддържаното предоставяне за стопанисване и управление. Той е свързан с преценка на доказателства, приети от съда и обсъдени наред с останалите събрани по делото. С оглед изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 и чл. 81 ГПК и чл. 37 ЗПП, в размер, определен по чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, а именно - сумата 100 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.