Определение № 193 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1580/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Б. Г., чрез адв. Н.М. срещу решение №242 от 06.03.2025 г., постановено по в.гр.д. №1554/2024 г. по описа на Апелативен съд- София, с което след отмяна на решение №94 от 05.01.2024 г. по гр. д. №11978/2022 г. п описа на Софийски градски съд е отхвърлен искът с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, предявен от касатора срещу "ЕОС Матрикс" ЕООД, за признаване за установено, че С. Б. Г. не дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД сумите по изпълнително дело №20197650404488 по описа на ЧСИ Г. И. peг. №765 от КЧСИ, общо в размер на 36 116.41 лева, от които 28 650 лева главница, договорна лихва в размер на 1 217.96 лева за периода от 26.11.2011 г. до 22.06.2012 г., както и наказателна лихва в размер на 86.89 лева, сумата 1 498.86 лева разноски в заповедното производство, както и 4 663 лева разноски в изпълнителното производство, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, като на ответника са присъдени направените разноски в размер на 1 022.50 лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за уважаване на предявените искове. Касаторът поддържа, че в случая не е налице хипотезата, разгледана в ТР №2 от 04.07.2024 г., тълк.д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и изводът на въззивния съд, че погасителната давност е била прекъсвана и процесните вземания не са погасени е незаконосъобразен. Счита, че с оглед конкретните факти и по-специално изтеглянето на изпълнителния лист и отказът на взискателя да се ползва от изпълнителните действия по първото изпълнително дело, следва да се приеме, че всички изпълнителни действия, извършени по прекратеното изпълнително дело отпадат с обратна сила и не прекъсват погасителната давност. Поддържа тезата, че изпълнителното дело е било прекратено поради перемпция на 11.02.2014 г. и не са били извършвани изпълнителни действия в периода до 26.06.2015 г., поради което въззивният съд неправилно е приложил съдебната практика /ТР №3 от 28.03.2023 г., тълк.д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС/ и в нарушение на разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД е приел, че давността е започнала да тече след 26.06.2015 г. Намира, че дори да се приеме този извод, давностният срок е изтекъл до 26.06.2020 г.- преди първото искане за извършване на изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде уважен предявеният иск, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поставя правни въпроси, за които счита, че са значими за изхода на спора:

1. Дали при настъпила перемпция - независимо дали преди или след

обезсилването на ППВС №3/1980 г. - е налице висящ изпълнителен процес?- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обиктивирана в Решение №325/13.01.2016 г. по гр.дело №2783/2015 г. на ВКС; Решение №42/26.02.2016 г. по гр.д. №1812/2015 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №50002/04.04.2023 г. по гр.д. №1226/2022 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №10/16.02.2016 г. по гр.д. №3231/2014 г. на ВКС, III г.о.; Решение №37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г.о. и др.;

2. Имало ли е висящ изпълнителен процес в периода от последното изпълнително действие по изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г. до постановяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато делото е прекратено впоследствие?;

3. Когато последното извършено изпълнително действие е с дата преди

26.06.2015 г., но ефектът на перемпция е настъпил след 26.06.2015 г., от кой момент започва да тече погасителната давност? В тази хипотеза отпадат ли с обратна сила извършените изпълнителни действия?;

4. Когато последното извършено изпълнително действие е с дата преди

26.06.2015 г., а изпълнителното производство е прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител след 26.06.2015 г., от кой момент започва да тече погасителната давност? В тази хипотеза отпадат ли с обратна сила извършените изпълнителни действия?;

5. Когато последното извършено изпълнително действие е с дата преди

26.06.2015 г., изпълнителното производство е прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител след 26.06.2015 г., но е образувано ново изпълнително дело след изтичане на петгодишен срок от последното изпълнително действие, счита ли се, че изпълнителните действия, извършени по предходното дело, са отпаднали с обратна сила?;

6. Какъв правен ефект по отношение на давността имат извършените изпълнителни действия по прекратено изпълнително дело, когато впоследствие е образувано ново изпълнително дело?

По отношение на последните пет въпроса се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- същите са от значение за правилното приложение на закона и за развитието на правото.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното решение, а ако бъде допуснато- следва да бъде оставено в сила като правилно. Излага доводи, че въззивният съд е съобразил напълно задължителната съдебна практика и е постановил законосъобразно и обосновано решение. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение на процесните вземания, въззивният съд намира, че не е изтекъл 5-годишният погасителен давностен срок, поради което не е погасено правото на ответника-кредитор на принудително изпълнение. Решаващият съдебен състав приема за безспорно установено, че въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден въз основа на нея, през 2012 г. е образувано изпълнително дело за принудителното изпълнение на процесните вземания, като последното изпълнително действие е постановление за възлагане от 14.02.2014 г. Като се позовава на разрешенията, дадени с ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и т.3 на ТР №2 от 04.07.2024 г. по тълк.д. №2/ 2023 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС; че давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в РРBC №3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, "което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес", и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди 26.06.2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД, което при действието на РРBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело /до този момент се прилага чл.115, ал.1, б."ж" ЗЗД/.

Въззивният съд приема, че в настоящия случай - при извършено на 11.02.2014 г. последно изпълнително действие, изпълнителният процес е висящ към датата на постановяване на ТР №2 от 26.06.2015 г. /тъй като не е настъпила перемпция/, поради което давностният срок е започнал да тече след 26.06.2015г. Първото действие, което прекъсва давността е извършено на 08.11.2019 г. – тогава е депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД /придобил процесните вземания по договор за цесия/ срещу длъжника С. Г., в която са посочени конкретни изпълнителни способи - заявено е искане за опис и оценка на движими вещи и запор на банкови сметки на длъжника. С тези действия на кредитора е прекъсната давността. В последствие тя е прекъсвана и с други действия, последното, от които на 17.09.2021 г. С оглед изложеното, решаващият състав стига до извод, че петгодишният давностен срок, считано от 26.06.2015 г. не е изтекъл и правото на принудително изпълнение не е погасено. Намира, че искът за признаване, че „ЕОС Матрикс" ЕООД няма правно призната възможност да събира принудително вземанията си по цесията следва да се отхвърли.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са съобразени с изложените от въззивния съд мотиви и не са обусловили решаващите му изводи. Апелативният съдебен състав приема, че към момента на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, което има действие занапред, образуваното пред 2012г. изпълнително дело за принудително изпълнение на процесните вземания не е прекратено поради перемпция, тъй като не е изтекъл 2-годишен срок от последното изпълнително действие /на 11.02.2014г./ до 26.06.2015г. С оглед изложеното, решаващият състав стига до извода, че при висящо изпълнително дело и при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не е текла съгласно чл. 115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД до 26.06.2015г. Въззивният съд изобщо не е обсъждал настъпване на перемпция след този момент /т.е. няма изложени мотиви във връзка с поставените въпроси/, а е счел, че започналата да тече на 26.06.2015г. погасителна давност е прекъсвана с извършването на изпълнителни действия /чл.116, б.“в“ ЗЗД/, първото от които на 08.11.2019г., т.е. преди изтичане на 5-годишния срок по чл.110 ЗЗД.

Решаващият съдебен състав след анализ на доказателствата по делото е приел, че образуваното през 2012г. изпълнително дело не е прекратено поради перемпция преди 26.06.2015г., а за периода след 26.06.2015г. е изследвал единствено реализирането на изпълнителни действия, с които е прекъсвана погасителната давност. Обосноваността и законосъобразността на изводите на въззивния съд не подлежат на контрол в настоящия етап на касационното производство.

Само за пълнота следва да се отбележи, че въззивното решение е съобразено със съдебната практика на ВКС. С ТР №2/2023 от 04.07.2024г. по т.д. №2/2023г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна противоречивата съдебна практика и е разяснено, че погасителната давност се прекъсва от всяко изпълнително действие, включително и извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. „След като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл.116, б.„в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело…. При перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото ... “. С решение №50010 от 13.12.2024г. по гр.д. №3358/2019г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. е прието, че искането за извършване на изпълнително действие по перемирано изпълнително дело прекъсва давността дори и да не е предприето изпълнителното действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да предприеме действието след като образува ново изпълнително дело, и кредиторът не може да търпи неблагоприятни последици заради причини, които не зависят от него. Искането до съдебен изпълнител за извършване на изпълнително действие има за материално- правна последица прекъсването на давността за вземането съгласно чл.116, б."в" ГПК и прекратяването на изпълнителното дело не заличава настъпилите материално- правни последици.

Наличието на задължителна съдебна практика по поставените въпроси изключва и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- значението им за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

С оглед изложеното, ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева- юриск.възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд