Определение № 1488 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2211/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ//, представлявана от гл. инспектор М. Т., срещу въззивно решение № 287 от 10.03.2023 г. по в. гр. д. № 539/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 260050/26.10.2020 г., постановено по гр. д. № 399/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца и са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Д. Л. А., както следва:

1. На основание чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/:

• поземлен имот № 500.556 с площ от 599 кв.м., за който е образуван УПИ V с площ от 608 кв.м. и е отреден за жилищно застрояване, в кв. № 146, по регулационния план на [населено място], ЕКАТТЕ 39846, общ. К., обл. Враца, на [улица], заедно с построените в имота 2 сгради: под № ... -. етаж масивна, друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 68 кв.м., под № .. - .. етаж - Паянтова, друг вид сграда на обитаване, със застроена площ от 34 кв.м.;

• поземлен имот №..., за който е образуван УПИ ... в кв. № .., по регулационния план на [населено място], общ. К., обл. Враца, на [улица], ЕКАТТЕ .., площ на имота - 755 кв.м., на УПИ ... с площ от 740 кв.м., заедно с построените в имота 2 сгради: № ... - .. етаж паянтова, друг вид сграда за обитаване с площ от 38 кв.м., № .. - .. етаж - Паянтова, друг вид сграда на обитаване с площ от 17 кв.м.;

• поземлен имот № .., за който е образуван УПИ ..в кв. № .., по регулационни план на [населено място], общ. К., обл. Враца, на [улица], ЕКАТТЕ .., площ на имота - 1,156 дка, площ на УПИ .. кв.м. – незастроен;

• поземлен имот № .., с площ от 756 кв.м., за който е образуван УПИ .., с площ 752 кв.м. и е отреден за жилищно застрояване, в кв. 109 по регулационния план на [населено място], ЕКАТТЕ .., общ. К., обл. Враца, [улица], - незастроен;

• УПИ ..., п.и. № .. в квартал № .. по плана на [населено място], общ Б., обл. М. с площ от 997 кв.м., при граници и съседи: улица, УПИ ..., УПИ .., .., УПИ .., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 88 кв.м. и всички останали подобрения и трайни насаждения, придобит с НА № .., т. .., рег. № 1545, дело № 132/2010 г.

• лек автомобил, марка „Ауди“, модел „80“ peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 15.12.1988 г., с рама WAUZZZ89ZKA133039, двигател РМ041925, цвят – тъмно син.

2. На основание чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/:

• сумата от 1077 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ peг. [рег.номер на МПС];

• сумата от 900 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Хюндай", модел „Аксент 1.5”, рег. [рег.номер на МПС];

• сумата от 1704 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 6”, рег. [рег.номер на МПС];

• сумата от 1000 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Пежо“, модел „405“ peг. [рег.номер на МПС];

• сумата 1442 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Фиат”, модел „Брава”, рег. [рег.номер на МПС];

• сумата от 1500 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил, марка „Рено“, модел „М.“ peг. [рег.номер на МПС];

• сумата от 300 лв., представляваща пазарната стойност на липсващ лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фокус“ peг. [рег.номер на МПС];

• сумата от 2200 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка „Опел“, модел "Вектра", рег. [рег.номер на МПС].

Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете на КОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество от Д. Л. А.:

• за сумата 1300 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „Фолксавген“, модел „Поло“ peг. [рег.номер на МПС] към датата на прекратяване на регистрацията:

• за сумата 2645,30 лв., представляваща вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка № 20032899 в "Банка ДСК" ЕАД с титуляр Д. Л. А.;

• за сумата от 650 лв., представляваща вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка № [банкова сметка], в „Уникредит Булбанк“ АД, с титуляр Д. Л. А. и са присъдени съдебно деловодни разноски.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът Д. Л. А., е депозирал в отговор на касационната жалба след изтичане на срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното:

Въззивният съд е изложил, че ответникът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 304, ал. 1 НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 21 ЗПКОНПИ. По делото не се спори относно имуществото, което ответникът е притежавал в началото на проверявания период-идеални части от имот в [населено място] кладенци, отчужден възмездно впоследствие, сумата от 393.36 лв. В рамките на периода ответникът е придобил пет недвижими имоти в [населено място], обл. Враца, един недвижим имот в [населено място], обл. М. и десет броя леки автомобили. В края на проверявания период – 19.03.2018 г. в патримониума на ответника са налични всички придобити недвижими имоти, а от превозните средства – лек автомобил марка „Ауди”, модел „80”, рег. № .... Стойността на имуществото се преценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, като за недвижимите имоти и превозни средства това е пазарната им стойност. Във въззивната жалба са наведени възражения относно приетата стойност на придобития на 02.05.2012 г. недвижимия имот, придобит с НА .., том .., рег. .., нот. дело № ../2012 г. Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на недвижимите имоти към момента на придобиването им е 45 555 лв., а на наличния лек автомобил – 1195 лв. Ангажираните гласни доказателства, че част от придобитите недвижими имоти са били в лошо състояние и ответникът е подобрил същите, не водят до извод за по-ниска тяхна стойност, тъй като не е оспорено заключението на оценителната експертиза, определила същите, а и пазарната стойност се взема предвид към момента на тяхното придобиване или отчуждаване. Отчуждените възмездно превозни средства не подлежат на отнемане, а следва да се включи тяхната стойност при отчуждаването им в общата стойност на имуществото на ответника. От заключението на експертизата е установено, че тя възлиза на 13 721 лв. По възражението на въззивника КПКОНПИ относно лек автомобил „Фолксваген”, модел „Поло”, рег. [рег.номер на МПС], че следва да се отнеме неговата стойност, въззивният съд е приел, че същото е неоснователно, тъй като същият не е отчужден възмездно или да е липсващ. Данните са, че е прекратена регистрацията му на основание чл.143, ал.1 ЗДвП не водят до извод, че ответникът се е обогатил или е реализирал доход, за да се изследва законност на източника. По възраженията за включване в стойността на придобитото имущество и сумата от 2645.30 лв., вноска по разплащателна сметка № 20032899 в „Банка ДСК” ЕАД на Д. Л. А., както и на сумата от 650 лв. вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка № [банкова сметка] в „Уникредит Булбанк” с титуляр Д. Л. А., следва да се отчете, че тези суми не са налични по банковите сметки в края на проверката. Въз основа на заключението на вещото лице общата пазарна стойност на наличните вещи и липсващите такива към момента на придобиването им, както и на възмездно отчуждените към момента на отчуждаването им е в размер на 65 820 лв. Въз основа на заключението на вещото лице по СИE e установeнo, че общият размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на Д. А. и съжителстващото с него лице М. М. пред проверявания период възлизат на 20 754.70 лв. По възражението на въззивника, че част от сумите за закупуване на процесните имоти са предоставени от майка му, която е работила в чужбина, въззивният съд e приел, че същото е недоказано, тъй като ангажираните в тази насока гласни доказателства не установяват кога, в какъв размер и за закупуване на кои недвижими имоти са предоставяне средства от третото лице. По спорния въпрос за началната дата на фактическото съжителство на Д. Л. А. и М. А. М. въззивният съд е приел, че за начало на фактическото съжителство следва да се приеме 22.01.2014 г., а не 05.09.2013 г. Регистрацията на постоянен адрес и началото на бременността са факти, които могат да се приемат за удостоверяващи началото на съвместното съжителство, докато приетата дата - 05.09.2013 г. от Комисията с доводи, че е житейски оправдано да се приеме, че лицата са започнали съвместно съжителство преди адресната регистрация са несъстоятелни. Съгласно заключението на вещото лице за периода от 05.09.2013г до януари 2014 г. са отчетени разходи за семейство от двама човека, но следва да се приеме, че съгласно данни от НСИ средният разход за едночленно семейство е 5026 лв., поради което определеният такъв в заключението на вещото лице от 5 823.25 лв. следва да бъде намален на 5026 лв. Възражението относно това, че разходите за издръжка на човек в Северозападна България са по-ниски, което не е било съобразено от вещото лице, е неоснователно също, тъй като НСИ определя средностатистически размери на тези издръжки, и същите са приложими за територията на цялата страна. Относно доходите на М. А. М. не се налага преизчисляване, тъй като същите са след датата 22.01.2014 г., както са отразени в заключението на вещото лице. Доводите, че издръжката за храна следва да се намали, тъй като ответникът е бил земеделски производител са недоказани. Не е установено какви земеделски култури е отглеждал и дали имат отношение към осигуряване на прехраната. По отношение на възражението за изчислените разходи за задгранични пътувания е установено, че ответникът Д. А. е излизал извън границите на Република България през 2008 г. за периода 27.08.2008 г. до 13.10.2008 г. и през 2009 г. за периода 21.05.2009 г. до 17.08.2009 г. Свидетелят Б. А. е дал показания, че Д. А. е ходил при майка си в чужбина два пъти, в Италия, за да си търси работа, но не е намерил и се е прибрал в България, които съвпадат с данните от регистрираните задгранични пътувания за процесния период. Въз основа на това следва да се приеме, че ответникът е пребивавал в чужбина при майка си и не е направил разходи за хотелско настаняване, които са начислени в максималния размер, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина нощувки и дневни разходи. Възраженията, че датите на излизане на двамата не съвпадат, не води до извод, че същият не е могъл да отсяда при майка си, тъй като се установява безспорно, че същата е пребивавала постоянно в Италия и е работила там. Въз основа на това следва да се приспадне като начислен разход сумата от 43 702.75 лв., тъй като ищецът не е доказал направени разходи за хотелско настаняване в максимален размер. При отчитане на изложените съображения следва да се приеме, че размерът на несъответствие възлиза на 144 776.63 лв., /след приспадане на сумата от 43 702.75 лв. и разликата от 5823.25лв. следва да бъде намален на 5026 лв./, което е под 150 000 лв., поради което е не е налице значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 от ЗР на ЗПКОНПИ и исковете следва да бъдат отхвърлени.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1. „При преценка на свидетелските показания, съдът следва ли да преценява същите с оглед и наличните доказателства по делото или не?“; 2. „Следва ли да бъдат кредитирани свидетелските показания с доверие, когато те пресъздават споделена или чута от ответника информация, която не е потвърдена и с писмени доказателства? Достоверни ли са такива показания предвид фактът, че свидетелят не е познавал ответника в период, в които се правят твърдения за наличие на конкретно събитие – търсене на работа в чужбина и престой при роднина?“; 3. „Твърденията на свидетел, който не познава ответника в период за който се дават свидетелски показания, доказателствено средство ли са по смисъла на ГПК?“; 4. „Може ли да бъде доказан престой при роднини и/или приятели в чужбина на лице със свидетелски показания, при липса на данни, че реално престоят е в съответната държава, в това число липса и на всякакви други писмени доказателства?“; 5. „С какви способи следва да бъде доказано от страна на ищеца направените разходи от страна на ответника при престой в чужбина, ако последният е заплащал всички разходи за нощувки, храна, транспорт и др. в брой? Тежестта за удостоверяване на такъв разход не следва ли да бъде доказан от лицето, което го е направило, като се има предвид, че липсват данни да са извършвани разплащания по банков път?“; 6. „Може ли да се приеме, че една от предпоставките за наличие на фактическото съжителство настъпва само с факта на регистрация на две лица на един и същ адрес?“; 7. „По какви допълнителни критерии следва да се определи начален период на фактическото съжителство? Може ли да се приеме за начало на установено фактическо съжителство, период от три месеца, предхождащ регистрацията на две физически лица на един адрес, в случай, че е установено непосредствено след този регистрация, а именно 8 месеца, редено дете и е установена бременност преди периода на регистрацията на един и същ адрес?“ и 8. „Какви доказателства следва да бъдат ангажирани за удостоверяване на фактите по т. 7, по отношение на допълнителни критерии, в случай, че са приложени официални справки от Национална база данни „Население“, включително и по отношение на родени деца?“. Сочи, че възивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, без да съобрази заинтересоваността на свидетелите съгласно чл. 172 ГПК.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. По първите три въпроси няма противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 188 ГПК (отм.), респективно чл. 172 ГПК, защото в случая съдът е основал решението си както на гласните, така и на писмените доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, с което е спазил процесуалните правила, а преценката за достоверността на показанията на свидетелите е въпрос на вътрешно убеждение на съда, което по начало не подлежи на касационен контрол и не е правен въпрос, който може да се поставя като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. По четвъртия и петия въпроси също не се установява твърдяното противоречие на въззивното решение с приетото в практиката, доколкото установяването на посочените факти е допустимо с всички доказателствени средства. Не е налице ограничение в доказването със свидетелски показания, по смисъла на чл. 164 ГПК. Шестият, седмият и осмият въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите се явяват общо теоретично поставени. Не е посочена и практика, която е била нарушена, обосноваваща поддържаното допълнително основание по т. 1. Съдът не се е произнесъл по въпроса: по какви допълнителни критерии следва да се определи началото на периода на фактическото съжителство. Раждането на дете само по себе си не установява пълно и главно, че две лица са във фактическо съжителство. Съдържащите се в изложението към касационната жалба съображения се основават на становището на касатора за начина, по който съдът е следвало да извърши преценката на доказателствата, както и за изводите, които е следвало да направи, което по естеството си представлява касационно оплакване за необоснованост на обжалваното решение и доколкото дейността на въззивния съд по обсъждане на доказателствата съответства на установените в практиката правила, не би могло да обоснове наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.

Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество дължи и следва да бъде осъдена да заплати, и дължимата държавна такса за касационното производство – в размер от 30 лв., в полза на съдебната власт – по сметката на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение