Определение № 4216 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3205/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. А. Г. срещу определение № 264114 от 19.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 4504 от 2019 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-I-Н състав, с което е оставена без уважение частна жалба на М. Г. срещу първоинстанционно определение № 14475 от 17.01.2019 г. по гр.д.№ 27452 от 2017 г. на Софийския районен съд, ГО, 157 състав за отказ Г. да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото. В частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното определение е неправилно.Твърди се, че то било постановено от незаконен състав, което представлявало грубо нарушение на практиката на европейския съд по приложението на чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ относно осигуряване на ищцата на справедлив процес от безпристрастен и независим съд. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за освобождаване на ищцата от държавна такса. Съгласно чл. 274, ал.3, т.2 ГПК и с оглед приетото в т.I от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, този акт на въззивния съд подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това. Настоящият състав на ВКС счита, че в случая не е налице соченото в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд, поради следното: Твърдяното от жалбоподателката евентуално противоречие на обжалваното определение с практиката на Съда по правата на човека в Страсбург не представлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебни актове /като такава е посочена само практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург/. Действително, противоречието на определението с практиката на Съда в Страсбург, когато е очевидно и касае нарушение на особено съществени норми на ЕКПЧОС, би могло да обоснове формиране на извод за очевидна неправилност на определението, което пък е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В конкретния случай обаче такава очевидна неправилност не е налице, тъй като от материалите по делото не се установява на ищцата да не е бил осигурен справедлив процес от безпристрастен и независим съд, респективно да е било допуснато нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС. Не са налице и останалите основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския градски съд. Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата. Твърдяното от жалбоподателката обстоятелство /че съдиите, постановили въззивното определение, са се отвеждали от разглеждането на други дела, по които тя е била страна/, освен че не е доказано, само по себе си не води до нищожност на определението като постановено от незаконен състав. Предвид всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Софийския градски съд не следва да се допуска. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение