Определение № 387 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. С. против решение № 1409 от 23.11.2022 г. по в.гр.д.№ 116 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което:

• е отменено решение № 265071 от 27.07.2021 г. по гр.д.№ 16014 от 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, 4-ти състав в частта му, с която са били уважени предявените от В. С. С. срещу Столична община искове по чл.49 ЗЗД за сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 3 403,06 лв. обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми, и вместо това е постановено решение за отхвърляне на тези искове до тези размери;

• е потвърдено решение № 265071 от 27.07.2021 г. по гр.д.№ 16014 от 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, 4-ти състав за отхвърляне на предявените от В. С. С. срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер от 15 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. и иск по чл.49 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди за разликата над присъдения от първоинстанционния съд размер от 3 403,06 лв. до пълния предявен размер от 4 230,43 лв. и

• са присъдени разноски за въззивното производство в полза на Столична община в размер на 468,10 лв.

За да отхвърли предявените от В. С. С. срещу Столична община искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от падането на ищцата при пресичане на пешеходна пътека в [населено място], [улица], в близост до кръстовището на ул.П.В.“ на 27.05.2019 г. в 9,30 ч., въззивният съд е приел, че не е налице един от елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната община- липсвало неправомерно поведение /действие или бездействие/ на служители на ответната община във връзка с поддържането на конкретната улица, което да е в причинна връзка с падането на ищцата и настъпилите от това падане вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е счел за невярно твърдението на ищцата за съществуваща дупка или процеп между бордюра и пътното платно на пешеходната пътека, която ищцата е пресичала, които да са станали причина за падането й.

В касационната жалба се твърди, че това решение на Софийския апелативен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Правилно ли съдът е преценил, че в случая не следва да се търси и да бъде ангажирана отговорността на Столична община по чл.49 ЗЗД ?

2. Столична община изпълнила ли е задълженията си, произтичащи от законовите и подзаконови нормативни актове във връзка с поддържането на процесното пътно платно ?

3. Липсата на мотиви на въззивната инстанция, при постановяване на въззивното решение, основание ли е за обжалване на това решение ?

В писмени отговори от 08.03.2023 г. и от 24.04.2023 г. пълномощникът на ответника по жалбата Столична община оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на Столична община да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

В писмен отговор от 20.03.2023 г. третото лице- помагач на страната на ответника „Т. груп холд“ АД съща оспорва жалбата и моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

1. Касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо предявения от В. С. С. срещу Столична община иск по чл.49 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 4 230,43 лв., следва да се остави без разглеждане като недопустима съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК- като касационна жалба срещу въззивно решение по дело с цена на иска под 5 000 лв.

2. Касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо предявения от В. С. С. срещу Столична община иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторката е била уведомена за решението на въззивния съд на 28.11.2022 г., а касационната жалба е подадена на 09.12.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

В случая обаче не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този иск, поради следното:

Не е налице соченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касаторката въпроси, поради следното: Първите два посочени въпроса не са правни по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, а касаят правилността на решението, която не е предмет на преценка в настоящото производство по чл.288 ГПК. Освен това по тези два въпроса не е посочена практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която обжалваното решение да противоречи. Третият поставен въпрос може да бъде конкретизиран в смисъл дали въззивният съд следва да мотивира решението си. По този въпрос също не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос, тъй като по въпроса има последователна и непротиворечива практика на ВКС, включително и задължителна такава /Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика и на която обжалваното решение не противоречи. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд надлежно е мотивирал решението си, като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и се е произнесъл по всички доводи и възражения на страните във въззивните им жалби.

Не са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението по този иск: Това решение не е нито нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовни въззивни жалби, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези жалби.

Решението по иска за неимуществени вреди не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ЗЗД и ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд по иска по чл.49 ЗЗД за неимуществени вреди не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение