Определение № 2997 от 18.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1026/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/, представлявана от С. Х. – директор на Дирекция „Държавни вземания“, срещу решение № 92 от 09.02.2024г. по в.т.д.№ 1009/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1168 от 04.10.2023г. по т.д. № 229/2023г. на СГС, ТО, 17 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите против ЕТ „К. К.” иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване, че публични вземания за данък добавена стойност, данък върху доходите на физическите лица и авансов данък по ЗДДФЛ, дължими за периода от м. 01.2018г. до м. 08.2021г. в размер на 238 605, 48 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 68 365, 28 лв., и за получаване на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. 02.2019г. до м. 08.2021г. в общ размер от 226 034, 78 лв., както и начислена върху тях лихва за забава в размер на 52 927, 73 лв., които вземания са включени в списъка на приети от синдика вземания, одобрен с определение от 13.01.2023г., постановено по т.д. № 2725/2021г. по описа на СГС, VI-4 състав, обявено в търговския регистър на 16.01.2023г., са обезпечени с вписани в Централния регистър на особените залози запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и по депозити на ответника, върху вложени в трезори вещи на ответника, включително и върху съдържанието на банкови касетки, върху суми, предоставени за доверително управление, собственост на ответника, находящи се в търговска банка, върху МПС, собственост на ответника, както и върху притежавани от него ценни книги, наложени с четири постановления, издадени от публичен изпълнител на 27.04.2020г., 30.06.2020г., 29.10.2021г. и на 23.06.2022г., подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.” с ред по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че процесните публични вземания не се ползват с привилегията, предвидена в чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като намира този извод за противоречащ на относимите разпоредби на чл.17, ал.5 и чл.32а ЗОЗ. Твърди, че обезпечителните мерки са наложени преди датата на решението, с което е открито производство по несъстоятелност, и излага съображения, че вписването на запорите в съответния регистър не е елемент от фактическия състав на налагане на обезпечителната мярка. Поддържа, че волята на законодателя е ясна и създава привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да удовлетвори предпочтително вземанията си при разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки, като намира съществуващото в съдебната практика противно тълкуване за неправилно. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:

1. Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози?

2. Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на ЗОЗ след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ?

Ответникът ЕТ „К. К.” и синдикът А. М. не представят отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел че твърдяната привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК от публичен изпълнител с постановления от посочените дати и вписани след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не съществува, като е изложил подробни съображения. Посочил е, че съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, се ползват с правото на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. Споделил е възприетото в доктрината и съдебната практика корективно тълкуване на т.1 от чл.722, ал.1 ТЗ относно предвидената привилегия при удовлетворяването на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приел е, че е недопустимо вписването на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ /чл.4 от ЗОЗ/, а вписването на запор цели той да се противопостави на кредитора, в полза на когото е учреден особен залог върху запорираното имущество – учреденият залог не може да се противопостави на кредитора, който е вписал в съответния регистър по ЗОЗ запор върху наложеното имущество преди вписването на залога - чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Поради това е намерил, че вписването на запора не дава правото на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. Посочил е, че при това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор/чл.32а ЗОЗ/, като съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл.459, ал.1, вр. с чл.457, ал.1 и чл.460 ГПК, т.7 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Изтъкнал е, че при предложеното в теорията и преобладаващата съдебна практика тълкуване се съобразяват разпоредбата на чл.638, ал.4 от ТЗ, предвиждаща непротивопоставимост на кредиторите на несъстоятелността на наложените в изпълнителното производство запори и възбрани, и разпоредбата на чл.724 ТЗ, която изрично визира разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и възбранена или запорирана вещ.

Въззивният съд е посочил, че дори и да не бъде възприето посоченото тълкуване, в случая не могат да възникнат последиците по нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като по делото се установява, че запорите, наложени по ДОПК от публичния изпълнител, са вписани по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ след откриването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, с изключение на обезпечителната мярка по Постановлението от 23.06.2022г., за която въобще не са ангажирани данни да е била вписана в ЦРОЗ. Намерил е, че съгласно нормата на чл.638, ал.6, изр. 3 от ТЗ след откриване на производството по несъстоятелност отпада и възможността върху имущество на длъжника да бъдат налагани каквито и да било обезпечителни мерки по реда на ДОПК или ГПК. Поради това е приел за недопустимо след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност запор върху имущество на длъжника, дори и да е наложен по-рано, да бъде вписван по реда на ЗОЗ, тъй като вписването, разширявайки последиците на запора съобразно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се приеме за обезпечителна мярка със самостоятелно значение, макар и обусловено от основната мярка. Аргументи за това е извел и от нормата на чл.646, ал.1 ТЗ, предвиждаща нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност учредяване на залог и ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият формулиран въпрос е обусловил изхода на делото, но по отношение на него не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на този въпрос е даден с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 50112 от 15.03.2024г. по т.д. 1602/2022г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50002 от 28.03.2024г. по т.д. № 1729/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 154 от 10.01.2024г. по т.д. № 1894/23г. на ВКС, ТК, II т.о., който изцяло се споделя от настоящия състав на съда. Прието е, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува и прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото, предмет на обезпечителната мярка. Отговорът е обоснован с мотиви, че запор върху вземане или върху движимо имущество по чл. 4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или по ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност, като същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално принудително изпълнение по ГПК или ДОПК и е от значение за конкуренцията при определяне на приложимия способ за изпълнение - по ЗОЗ или по ГПК/ДОПК. Посочено е, че вписването в ЦРОЗ на наложен по ГПК или ДОПК запор не поражда право на кредитора на предпочтително удовлетворяване от имуществото/вземането, върху което е наложен запора в производствата по индивидуално изпълнение, с което право се ползват само обезпечените кредитори (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД и чл. 194, ал. 5, вр., ал. 3 ДОПК), поради което с такова право не се ползва кредиторът, вписал запор в ЦРОЗ, и в производството по несъстоятелност, тъй като това производство има универсален характер и в него участват всички кредитори на длъжника. Прието е, че вписването на запора в ЦРОЗ преди особения залог на вземане единствено лишава заложния кредитор от качеството му на обезпечен кредитор и то само при провеждане на индивидуално принудително изпълнение по ГПК/ДОПК, в която насока са и постановките, залегнали в т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но не поражда за него "заложно право". Вписването на запора съгласно чл. 12, ал. 2 ЗОЗ и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ създава противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Изтъкнато е, че даденият отговор следва и от разпоредбата на чл. 638, ал. 6 (преди ал. 4), изр. 2-ро ТЗ, съгласно която в производството по несъстоятелност наложен в изпълнително производство по ГПК и ДОПК запор, независимо дали е вписан по реда на ЗОЗ, не е противопоставим на кредиторите на несъстоятелността, с оглед именно характера на производството по несъстоятелност на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Правилото на чл. 638, ал. 6, изр. 2-ро ТЗ за непротивопоставимост на наложен (преди откриване на производството по несъстоятелност) запор на кредиторите на несъстоятелността не предвижда изключение за вписаните по реда на ЗОЗ запори в ЦРОЗ, вкл. ако те са наложени по ДОПК. Прието е, че след като налагането на запора не е противопоставимо на кредиторите на несъстоятелността, вписването му също не може да им се противопостави и следователно да породи каквито и да е права за кредитора, за чийто вземания е наложена обезпечителната мярка "запор". Отговорът е обоснован и като единствено съответен на разпоредбите на чл. 724 ТЗ, именован "Удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане", от които е видно, че право на предпочтително удовлетворяване е налице само върху цената на заложената или ипотекираната вещ, съответно вещ, върху която има право на задържане, но не и върху цената на запорирана или възбранена вещ. Прието е, че както от наименованието, така и от съдържанието на разпоредбите се установява, че обезпечен кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване от цената на вещта до размера на обезпечените вземания, е само заложният, съответно ипотекарният кредитор, но не и кредитор с вписан запор/възбрана по реда на ЗОЗ, като за неудовлетворения от тази цена остатък на вземанията си заложният/ипотекарният кредиторът има качеството хирографарен. Допълнено е, че такова разграничение в чл. 724, ал. 1 ТЗ относно реда на удовлетворяване на вземанията (до и над размера на продажната цена) спрямо кредитор, вписал обезпечителна мярка запор в ЦРОЗ, не е направено именно защото той не е кредитор, ползващ се с право на предпочтително удовлетворяване, а е хирографарен кредитор. Обобщено е, че нито от правната природа на обезпечителната мярка „запор“, нито от очертаната цел и последици на вписването й по реда на ЗОЗ, както и от съпоставката на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с останалите относими правила в търговска несъстоятелност, може да се направи извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на обезпечен кредитор и приравнява по последици обезпечителната мярка „запор“ на реалното обезпечение залог, поради което е счетено, че посочената разпоредба следва да се прилага корективно относно вземанията на кредиторите, за които са наложени запори, вписани по реда на ЗОЗ, доколкото същите не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото/вземането, предмет на обезпечителната мярка. Наличието на формирана постоянна практика по поставения въпрос, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Вторият въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът му не е обусловил самостоятелно изхода на делото. Значението на момента на вписването в ЦРОЗ на наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки спрямо датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника е обсъждано само като допълнение към главния аргумент за извода, че предявените от ищеца публични вземания не се ползват с привилегията на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Извън изложеното следва да се посочи, че и по отношение на този въпрос не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като заявеното общо твърдение за наличието на празнота в действащата законодателна уредба на търговската несъстоятелност е формално и не представлява надлежно аргументиране на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение