Определение № 267 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3937/2021 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Х. М. от [населено място], приподписана съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. Д. К. от АК-Х., подадена срещу въззивното решение от 4.06.2021 год. по гр. д. № 2728/2020 год. на Софийския апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 7.02.2020 год. по гр. д. № 12152/2017 год.на Софийски градски съд в осъдителната му част за сумата 5 000 лв., която е осъдена „Първа многопрофилна болница за активно лечение София” ЕАД да заплати на касаторката на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие получени увреждания в резултат на извършена на 22.08.2016 год. оперативна интервенция на дясното око, както и за сумата от 1 199 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите и вместо това е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от касаторката срещу „Първа многопрофилна болница за активно лечение София” ЕАД искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за горните суми, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие получените увреждания – булозна кератопатия и птоза, в резултат на извършена на 22.08.2016 год. оперативна интервенция на дясното око. Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част за разликата до пълните предявени размери на исковете. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от ищцата А. М., с приподписването й от упълномощения за това адв. Д. К., с оплаквания за нищожност на въззивното решение, респ. неправилност по изложените съображения. Поддържа, че същото е постановено от съдебен състав, който не е участвал в последното съдебно заседание по делото, в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК, с искане за отмяната му като неправилно и делото се върне за ново разглеждане от друг състав или вместо това исковете бъдат уважени от настоящата инстанция въз основа на събраните доказателства и закона. В приложеното изложение касаторката обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по поставените правни въпроси, първите два касаещи постановяването на съдебното решение от неучаствал в разглеждането на спора съдия Д. Мирчев и задължението на съда да постанови това решение при знание за нарушение на чл. 235, ал. 1 ГПК. Останалите въпроси касаят непредоставяне на информация преди извършване на хирургическата манипулация, обосноваващо противоправност и необходимо ли е настъпването на вреда, за да е налице отговорност за обезщетяване при определени формални нарушения на относими законови и подзаконови разпоредби; корелативната връзка между правото на пациента и задължението на лекаря към него, при което неизпълнението на задължението на лекаря /в случая предоставяне на информация/ поражда неговата юридическа отговорност; въпросът относно деликта, или дори състав на престъпление по НК при неспазване на това законово изискване от страна на медицинското лице. Поставя се и въпросът за понятието „информирано съгласие”, съдържащо пет елемента в контекста на изричната уредба на ЗЗдр – чл. 88 и чл. 89, във връзка с който са изложени съображения за необходимостта от получаване „реално и фактически изчерпателна информация”, а не просто подписване на бланка „информирано съгласие”, с твърдение, че същата не е и подписана от касаторката. Сочи се като пример решение на Бургаски окръжен съд, без то да е представено и без обосноваване наличие на противоречиво произнасяне в него по поставения въпрос. Съблюдаването и съобразяването на всички гарантирани права на пациента е посочено в цитираното от касаторката решение № 250 от 21.11.2012 год. по гр. д. № 1504/2011 год. на ІІІ г. о. на ВКС като изискване при добрата медицинска практика, което съпоставено с установените по настоящето дело факти за нарушеното право на касаторката да изрази информираното си съгласие, обосновава наличие на противоправно деяние, което обуславя основателността на предявените от нея искове, като не е необходимо задължително да са настъпили увреждания на здравето, както е прието според касаторката в практиката на ВКС – сочи се решение № 508 от 18.06.2010 год. по гр. д. № 1411/2009 год. на ІІІ г. о. Пълномощникът на касаторката в отделна молба се позовава и на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед поставяне на въпроса за състава на съда, постановил обжалваното решение. Ответникът УПМБАЛ- София „Св. Йоан Кръстител” ЕАД, чрез пълномощника адв. Яв. С., оспорва релевираните основания за допускане на касационно обжалване, поради липса на относими правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и поради липса на твърдение за противоречие със съдебната практика, напротив - счита, че произнасянето на въззивния съд кореспондира с тази съдебна практика. Излага и съображения за неоснователност на подадената касационна жалба, с искане за присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: Въззивният съд приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че хирургическата интервенция в дясното око на ищцата, сега касатор, осъществила се на 22.08.2016 год. в ответната болница, е протекла според медицинските стандарти, без настъпили усложнения. Поставена е била предоперативна диагноза, въз основа на оплакванията, като е отбелязано в епикризата, че операцията ще се осъществи при умерен риск. От оперативния протокол се установява, че същата е извършена с местна анестезия. Установено е въз основа на събраните доказателства, в т. ч. и приетите заключения на съдебно-медицинските експертизи, че години преди операцията касаторката е страдала от херпесен кератит на дясното око и глаукома, класифицирана като ексфолиативна, като е открита и напредваща катаракта. При постъпване за операцията е била установена зряла катаракта /дифузно помътнена леща/ със зрителна острота = 003, очно налягане 26.4. След операцията, през м. септември 2016 год. е диагностициран кератит на дясното око, по повод на което касаторката е лекувана в Александровска болница. През ноември същата година е установена птоза на горния десен клепач, а през декември – булозна кератопия на същото око и субкомпенсирана глаукома. Прогнозите за възстановяване не са обнадеждаващи, съгласно заключението на експерта. Установено е от приетата във въззивното производство експертиза още, че глаукомата при касаторката е открита през 2000 год. и оттогава е на поддържащо лечение. Лечение от херпесен креатит е проведено през 2010 год, а през 2015 год. глаукомата е класифицирана като ексфолиативна и е открита напредваща катаракта. Предложеното оперативно лечение не е било недопустимо при наличните заболявания херпес и глаукома, а получената булозна кератопия е постоперативно усложнение, което се получава при такива операции като усложнение в 10-13 % от случаите, а в този случай е предпоставена от наличната зряла катаракта плюс ексфолиативната глаукома /устните обяснения на вещото лице по заключението на медицинската експертиза в първоинстанционното производство, както и от херпеса на роговицата – заключението, прието във въззивното производство/. Касаторката е била информирана за рисковете, за възможните последици от операцията при наличието на предоперативните й заболявания на окото, и е дала съгласието си с подписване на представена по делото декларация. Твърдението в касационната жалба, че същата не е подписана от нея, не може да се обсъжда, нито да обоснове друг извод освен направения от решаващият съд при липса на своевременно заявено оспорване на това писмено доказателство. При твърденията на ищцата в исковата молба съдът е квалифицирал предявените искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Въз основа на обсъдените заключения на съдебно-медицинските експертизи е установил, че ответникът е спазил медицинските стандарти за извършване на операцията при наличие на „усложнена катаракта”, като твърденията на ищцата за увреждане мускула на клепача, както и, че усложненията са настъпили от вътрешноболнична инфекция като противоправни действия не се доказват. Относно задължението на оператора да информира писмено пациента за процедурата, рисковете и последиците, въззивният съд се е позовал на решение № 255 от 18.03.2021 год.по гр. д. № 985/2020 год. на ІV г. о. на ВКС, в което е прието, че изпълнението на тези задължения гарантират правата на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението и правото му да получи ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите на лечение. Съдебната практика отдава значение на действителното, а не на формалното информиране на пациента, като след съгласието му по реда на чл. 89, във вр. с чл. 88 ЗЗдр рискът от възникване на усложнения преминава върху него. В противен случай отговорността се носи от лекаря, респ. лечебното заведание, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение. Въз основа на представената по делото декларация, въззивният съд приел, че ищцата е заявила, че е надлежно информирана от лекаря за всички диагностични и лечебни процедури относно лечението й и е съгласна с осъществяването им, за възможните негативни странични ефекти от манипулациите и лечението, за всички възникнали въпроси е получила обяснение и отговор от лекуващия лекар, обяснени са й специфичните рискове и възможните усложнения, информирана е за необходимостта от оперативно лечение, като с подписване на декларацията се размества доказателствената тежест относно факта, че изискуемата информация по чл. 88 ЗЗдр е била предоставена на пациента. Съдът приел, че са налице изискванията на закона относно предоставяне на информацията по чл. 88 и даване на информирано съгласие от ищцата в писмена форма съгласно чл. 89 с. з. За неоснователни са приети възраженията й, поддържани пред въззивния съд с оглед съображенията на първоинстанционния съд относно наличие на такова нарушение от страна на ответника, че изрично не са посочени разясненията и възможните усложнения с медицински термини, тъй като същата е декларирала, че същите са й били разяснени от лекуващия лекар и не са представени други доказателства за обратен извод. Съдът приел, че не е установена и причинно-следствена връзка между противоправно действие, каквото не е налице, и настъпилите и твърдени вреди, която също подлежи на пряко и пълно доказване. Настъпилото усложнение е допустим риск, като основание за него са по-скоро наличните други заболявания на очите на ищцата, независимо, че и операцията е допринесла за настъпване на същото, но като един възможен риск. И тъй като не е установено, че единствено операцията е причина за настъпване на усложненията, не са налице предпоставките за основателността на предявените искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД и същите са отхвърлени до уважените от първоинстанционния съд размери след отмяна в тези части на решението му, а в останалата отхвърлителна част същото е потвърдено. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на първо място въз основа на релевирания довод за постановяването на съдебното решение от неучаствал в разглеждането на спора съдия Д. Мирчев, обосноваващ основание за допускане на касационно обжалване поради вероятността решението да е нищожно като постановено от незаконен състав, за което /наред с вероятна недопустимост и очевидна неправилност/ съдът следи и служебно – чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърдението на касаторката за неучастието на съдията Д. Мирчев в разглеждането на делото в съдебното заседание на 15.02.2021 год., когато е даден ход на устните състезания, се опровергава от протокола от това съдебно заседание, изготвен по начин и със съдържание съгласно чл. 150 ГПК. Съставът на съда включва съдията Д. Мирчев, като член, заедно с докладчика съдията К. Първанова, също член на състава и председател съдия Д. Коледжикова. При липса на данни за поддържаното от касаторката твърдение и с оглед доказателствената сила на съдебния протокол по чл. 152 ГПК, не е налице основание за допускане на касационно обжалване за проверка на вероятната нищожност на въззивното решение, тъй като е видно, че то е постановено от съдебния състав, участвал при разглеждането на делото, съгласно чл. 235, ал. 1 ГПК. Доводът на касаторката за допуснато съществено процесуално нарушение на тази разпоредба е неотносим към предмета на настоящето производство, тъй като не представлява основание за допускане на касационно обжалване и в контекста на поставения въпрос /№ 2/ за задължението на съда да постанови решението си в нарушение на цитираната разпоредба. Въпросите относно непредоставяне на информация преди извършване на хирургическата манипулация, обосноваващо противоправност и необходимо ли е настъпването на вреда, за да е налице отговорност за обезщетяване при определени формални нарушения на относими законови и подзаконови разпоредби; корелативната връзка между правото на пациента и задължението на лекаря към него, при което неизпълнението на задължението на лекаря /в случая предоставяне на информация/ поражда неговата юридическа отговорност; въпросът относно деликта, или дори състав на престъпление по НК при неспазване на това законово изискване от страна на медицинското лице касаят извода на въззивния съд в обжалваното решение за липса на предпоставки за възникване на отговорността по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Същият е обоснован при преценката на събраните по делото доказателства и отговорите на поставените въпроси предпоставят разглеждане на делото и преценка на тези доказателства. Това може да се осъществи при наличие на основание за допускане на касационно обжалване, каквото не е налице по така поставените въпроси за наличие на такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Както е посочено в т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване се допуска при наличието на произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Това означава, че то не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение към правилността на решението и подлежат на обсъждане при допуснато касационно обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси, формулирани в изложението в т. т. 3-5 не представляват предмет на настоящето производство по селектиране на касационните жалби, в което съдът се произнася по наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване, каквото в случая не е налице. Горните въпроси не обосновават такова общо основание, както и липсва и специфичното изискване за произнасяне по тях в противоречие с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, съгласно соченото конкретно основание. Въпреки позоваване на съдебна практика в изложението, касаторката не сочи нито по кой въпрос е налице противоречиво произнасяне, нито в какво се състои това противоречие. Не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и този по т. 6 от приложеното изложение - за понятието „информирано съгласие”, съдържащо пет елемента в контекста на изричната уредба на ЗЗдр – чл. 88 и чл. 89, във връзка с който са изложени съображения за необходимостта от получаване „реално и фактически изчерпателна информация”, а не просто подписване на бланка „информирано съгласие”, с твърдение, че същата не е и подписана от касаторката. Действително, въззивният съд е приел, че са налице изискванията на закона относно предоставяне на информацията по чл. 88 и даване на информирано съгласие от ищцата в писмена форма съгласно чл. 89 с. з., като този извод е обоснован с преценката на представената по делото декларация за това. С подписването от пациента на информираното съгласие, формулирано и изготвено от лечебното заведение, се размества доказателствената тежест относно факта, че необходимата информация е била предоставена на пациента. Доказателства за поддържаните възражения, че изрично не са посочени конкретните разяснения и възможните усложнения с медицински термини, не са представени, поради което и същите са приети от решаващият съд за неоснователни. Поставеният въпрос всъщност изразява поддържаната от касаторката теза, че не е информирана съгласно изискванията на ЗЗдр, поради формално подписване на декларацията, дори и поддържаното в изложението твърдение, че не е и подписала същата. Въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос – относно формално дадено съгласие, в каква хипотеза е налице то, различията с реално дадено такова, тъй като е приел, че е налице подписана декларация, представена по делото, съдържаща текст, изготвен под формата на формуляр, и с оглед на това е приел, че е налице дадено от пациента писмено съгласие за оперативната интервенция. Поставеният въпрос изразява несъгласието с този извод, поради което представлява оплакване против правилността му относно съществуването на факта, че изискуемата по чл. 88 ЗЗдр информация е била предоставена на касаторката, т. е. касае фактически въпрос по съществото на спора, за който тази страна носи доказателствената тежест, съгласно приетото от въззивния съд по повод разместената такава относно риска. Липсата на доказателства, дори и твърдения в тази насока /в исковата молба липсват такива/, не може да бъде преодоляна с поставяне на въпрос, който не е бил обсъждан и като такъв не е обусловил изхода на спора. Освен липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, не е налице обосноваване и на допълнителната такава – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /с оглед цитиране на съдебна практика/. Не са налице и останалите основания за служебно допускане до касационно обжаване по чл. 280, ал. 2 ГПК – не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо, нито да е очевидно неправилно. Предвид горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, при който изход на делото касаторката следва да заплати на ответника в настоящето производство разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение 500 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.