Определение № 663 от 12.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3478/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на С. В. Б. против определение № 1706 от 27.06.2024 г. по в. ч. гр. дело № 102/2024 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 6615 от 21.11.2023 г. по гр. дело № 4260/2023 г. на Бургаски районен съд за оставяне без уважение на искането й по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в наследствената маса по производството на шест поземлени имота – земеделски земи и гора, и конституирането на трети лица - съсобственици със страните. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със задълженията на въззивния съд за мотивиране на съдебния акт, и необоснованост. Излага съображения за основателност на искането й по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на описаните в молбата шест имота, съсобствени с третите лица, поради възможност за постигане целта на чл. 69, ал. 2 ЗН за получаване на реален дял в натура за всеки съделител, и за противоречие на изводите на въззивния съд с разрешението на т. 4 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. и практиката по чл. 290 ГПК на ВКС за приложението на чл. 345 ГПК, според която делбата на имотите по чл. 341 ал. 2 ГПК може да бъде извършена и в същото производство с конституиране на останалите съсобственици. Иска отмяна на обжалваното определение. Няма претенция за разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд, жалбоподателят навежда наличието на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Формира следните процесуалноправни въпроси, за които твърди, че са обусловили правните изводи на съда: 1. Следва ли въззивният съд да мотивира своя съдебен акт, произнасяйки се по наведените във въззивната жалба оплаквания и излагайки свои мотиви като инстанция по същество, дори и ако препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Поддържа, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 3 от ППВС № 1 от 13.07.1953 г., т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. дело № 1609/2014 г., на ВКС, IV г. о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 42 от 5.03.2014 г. по гр. дело № 5488/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 157 от 8.11.2011 г. по т. дело № 823/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 96 от 18.06.2019 г. по т. дело № 1962/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 35 от 23.05.2019 г. по гр. дело № 1499/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 45 от 5.03.2019 г. по гр. дело № 1365/2018 г. на ВКС, IV г. о., и 2. Допустимо ли е да се извърши в едно производство делба на наследствени имоти между сънаследниците и делба на недвижими имоти, съсобствени между наследодателя и трети лица, т.е. допустимо ли е обективно съединяване на тези искове в едно производство. Твърди разрешение, дадено от въззивния съд, в несъответствие с ППВС № 4 от 30.10.1964 г., решение № 39 от 09.09.2022 г. по гр. дело № 2555/2021 г. на ВКС, II г.о., решение № 50104 от 30.03.2023 г. по гр. дело № 4804/2021 г. на ВКС, II г.о., решение № 261 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 346/2011 г. на ВКС, II г.о. В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна – А. Г. Ч., в който се излагат съображения за неоснователността на жалбата. Няма претенция за разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, и от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва въззивния акт, чрез пълномощник с редовно учредена по производството представителна власт, поради което същата е процесуално допустима. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. Ч. против С. Б. иск за делба на жилище (апартамент в [населено място], представляващ СО в сграда с идентификатор ***** с площ от 140 кв.м, придобит в съсобственост при равни дялове по наследяване от Г. Н. Ч. – съответно техен баща и съпруг, починал на 02.04.2023 г. Излага твърдения за придобиване на имота от техния наследодател въз основа на разпределянето му в дял по спогодба, одобрена с протоколно определение от 18.04.1995 г. по гр. дело № 1013/1995 г. на Бургаски РС, и извършено от последния преустройство на имота с фактическото му разделяне на два самостоятелни обекта. Ответникът С. Б. не е оспорила иска за делба, включително и фактическото му разделяне, но заедно с отговора е поискала включване в наследствената маса и на придобита през време на брака с наследодателя Г. Ч. моторна лодка Сз-860 „С. М.“ с рег. № * и притежавана от последния 1/6 идеална част в съсобственост по наследяване с трети лица от шест поземлени имота в [населено място], общ. С., и [населено място], местност М., представляващи земеделски земи и гора. За последните са наведени твърдения за възстановяване на собствеността на посочените съсобственици на поземлените имоти като наследници на Г. Н. Ч., починал на 10 октомври 1969 г., като е направено искане за конституиране и на останалите четирима съсобственици в имуществената общност, ликвидирането на която се иска. С определение от 21.11.2023 г. делбеният съд е включил в наследствената маса моторната лодка Сз-860 „С. М.“, като е оставил без уважение искането на ответника и съделител С. Б. по чл. 341, ал. 2 ГПК за шестте земеделски земи и гора. Изложил е съображения, че при съпритежание на имотите с други четири лица и тяхното конституиране за извършване на делбата, включването им в наследствената маса няма да се осигури по-голяма възможност за получаване на дял в натура от всеки съделител по делбеното производство, а само ще доведе до неговото усложняване. Заради отказа да се включат имотите в наследствената маса е разпоредил за тях да се образува отделно самостоятелно производство. Така постановеното определение е обжалвано от С. Б. с оплаквания за неговата неправилност поради възможност за получаване на реален дял от наследството на прекия наследодател Г. Ч. при включване в делбената маса на шестте имота, съпритежавани заедно с трети лица, чието конституиране в същото производство е допустимо за извършване с тяхно участие на делба на целите имоти. За да остави без уважение частната жалба по искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, уточнено след дадени от въззивния съд указания като искане за включване в наследствената маса на притежавана от прекия на страните наследодател 1/6 идеална част от поземлените имоти и за извършване на делба на имотите в съпритежание с третите лица, чрез конституирането им в делбеното производство, същият е приел, че извършването на делба на целите имоти, които са в съсобственост на страните с третите лица, в отделно делбено производство, образуването на което е постановил делбеният съд, удовлетворява търсената с искането защита, тъй като при правилно приети от последния съображения делбата на наследствената маса с включване на наследствения дял от тези имоти при условията на чл. 345 ГПК и тази на имотите в съсобственост с третите лица няма да осигури по-голяма възможност за получаване на дял в натура, а само би усложнило производството. Такова е прието, че би настъпило и при осъществяване на делбата им в отделни производства, дори и в едно от тях да бъде извършена делба на съсобствеността с третите лица преди съставяне на разделителния протокол във втората фаза на настоящото делбено производство с предмет и наследствения дял на страните при условията на чл. 345 ГПК. Преди да разгледа по същество касационната частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност (чл. 280, ал. 2 ГПК). Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане в случая не са налице. Обжалваното определение е валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В конкретния казус не се открива наличието на порок, който да може да се квалифицира като такъв по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а изложените от частния жалбоподател доводи са относими към преценката за неправилност на обжалвания акт. Първият процесуалноправен въпрос, поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обуславя общото основание за обжалваното въззивно определение, но не се констатира същият да е разрешен в несъответствие с посочената от частния жалбоподател практика. В случая формираните от въззивния съд фактически и правни изводи са резултат от самостоятелната му дейност по проверка законосъобразността на подлежащия на обжалване с частна жалба съдебен акт. Като е констатирал нередовност на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК, въззивният съд, в изпълнение на възложените му правомощия, е предоставил възможност на молителя С. Б. да отстрани неяснотата му като го конкретизира. След като е определил търсената защита, а именно прекратяване на съсобствеността на имотите в тяхната цялост с участие на всички съсобственици, за осъществяването на която е необходимо конституиране на третите лица като главни страни в производството, и е съобразил формираната наследствената маса между двамата съделители и целта на чл. 341, ал. 2 ГПК, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на искането за включване в наследствената маса и на наследствения дял от тези имоти, предвид условията на чл. 345 ГПК. Практиката по приложението на чл. 272 ГПК е неотносима, тъй като в случая въззивният съд не е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, нито е възпроизвел тяхното съдържание, а е изложил свои такива, които са обусловили извода му за неоснователност на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК, респ. на частната жалба против първоинстанционното определение. Несъгласието на жалбоподателя с тях не обуславя допускане до касационен контрол на обжалваното определение, а има значение единствено за евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, която се преценява във фазата по разглеждане на касационната частна жалба. Следва да се има предвид и че не е задължително в мотивите съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или пък за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива, а е достатъчно от тях да може да бъде направен извод, че съдът го е взел предвид при формиране на крайните си изводи. А и необсъждане на конкретни доводи на страната може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, само ако това би имало значение за крайния извод на съда относно основателност на искането, каквото значение в настоящия случай доводите на жалбоподателя за извършване на делбата на имотите с третите лица в същото производство нямат. Не е налице специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория поставен въпрос. Посочените в изложението решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като са неотносими към предмета на настоящото дело и разглеждат различна фактическа обстановка, като при нито едно от тях не се разглежда хипотезата на последващо обективно съединяване на искове за делба по чл. 341, ал. 2 ГПК, каквото в настоящия случай се цели с искането. Решение № 50104/2022 г. от 30.03.2023 г. по гр. дело № 4804/2021 г. на ВКС, II г.о., не се отнася и до хипотеза на делба на наследство, а на съсобственост между бивши съпрузи, придобили имотите в режим на СИО с трети лица. Липсва противоречие и с разрешението по т. 4 на ППВС № 4/1964 г., респ. с т. 3 от мотивите на същото. Предназначението на делбеното производство е да ликвидира съществуваща съсобственост, независимо от основанието за възникването й. Разпоредбата на чл. 345 ГПК предвижда специален ред за делба на наследствени имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица и според който тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците и третите лица не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол. Следователно законодателят е уредил една процесуална пречка за извършване на делба между съделителите докато не бъде ликвидирана съсобствеността между тях и третите лица (непритежаващи качеството наследник). Последната според разрешението, дадено в т. 4 на ППВС № 4/1964 г., може да се извърши и в същото производство (производството за делба на наследство). При извеждане на решаващите изводи в обжалваното определение тази възможност не е отречена от въззивния съд, но същите са съобразени с целта на чл. 341, ал. 2 ГПК и с извършването на съдебната делба при условията на чл. 345 ГПК, респ. с тълкуването на посочените законови разпоредби в установената практика на ВКС и ППВС № 4/1964 г. Според тази практика (определение № 102 от 02.06.2017г. по ч. гр. дело № 1306/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 3179 от 24.10.2023 г. по ч. гр. дело № 4257/2023 г. на ВКС, II г.о., определение № 2830 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3731/2023 г. на ВКС, II г. о.) процесуалната норма на чл. 341, ал. 2 ГПК осигурява възможност на всеки друг сънаследник (освен ищеца) до приключване на първото съдебно заседание по делото да поиска в делбената маса да се включи и друг наследствен имот. Тя е предвидена като гаранция за принципа, установен в чл. 69, ал. 2 ЗН, че всеки сънаследник може да иска своя дял от съсобственото имущество в натура. Провеждането на този принцип е възможно, когато делбата на всички сънаследствени имоти се извършва в едно общо съдебно производство, за да може всеки съделител да получи дял в натура според дела си и броя на делбените имоти или според възможността да се обособят от делбените имоти, в случай че те са по-малко от броя на съделителите, реални дялове за всеки съделител. При съсобственост на имоти, предмет на искане по чл. 341, ал. 2 ГПК, с трети лица, искане за конституиране на тези трети лица и ликвидиране на съсобствеността първо по обуславящия иск за делба на съсобствеността с третите за наследството лица, целта на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК за увеличаване броя на делбените имоти и осигуряване по-голяма възможност за получаване на дял в натура, не може да бъде постигната. Включването на тези имоти, които са съсобствени с трети лица само би усложнило делбата и делбата на страните с другите съсобственици по отношение на тези имоти следва да бъде извършена в отделно производство. В съответствие с така установената практика са и изводите както на въззивния съд, така и на делбения съд в потвърденото от последния първоинстанционно определение. Не са налице и другите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното определение, които и не се релевират от частния жалбоподател. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.