Определение № 139 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 926/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. А. Н., приподписана от адв. А. М., против определение № 260107 от 23.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 539/2020 г. по описа Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено определение, постановено по гр.д. № 1047/2019 г. по описа на Районен съд - Ловеч за връщане на подадената от В. А. Н. против редактора на вестник „Утро“ - Д. Д. /съгласно направеното с жалба вх. № 7480 от 03.07.2019 г. уточнение/ искова молба за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 5000 лв. в резултат от клевета. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86, 2017г./, от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разглеждания случай цената на предявения иск е в размер на точно 5000 лв., т. е. е под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, поради това производството е приключило с постановяване на обжалваното въззивно определение. Неправилното посочване в обжалвания съдебен акт, че същият подлежи на обжалване пред ВКС, не създава висящност на спора. Постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е окончателен. Жалбата срещу окончателното определение на Окръжен съд - Ловеч е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение