Определение № 504 от 07.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2475/2021 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Ф. Б. И. чрез адвокат С. Б. от АК-В. срещу определение № 260435/30.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 210/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което се потвърждава определение № 260001/04.01.2021 г. по гр.д.№ 1441/2020 г. на Районен съд Пещера за връщане на исковата молба на Ф. Б. И. и се прекратява производството по делото. Частната жалба съдържа доводи за незаконосъобразност на определението, тъй като съдът, на когото делото е изпратено по подсъдност, не е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в исковата молба, а направо е върнал същата и е прекратил производството. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправни въпроси, които се свеждат до задължението на съда при констатирана нередовност на исковата молба да даде указания за отстраняването им преди да бъде върната на ищеца. От С. П. Д. чрез адвокат Н. А. от АКП. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че определение на окръжния съд подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на 1 делото. Допускането на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и правните изводи на съда в обжалвания акт, по отношение на който са налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Конкретно формулираните въпроси в изложението към частната жалба не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като е налице трайна съдебна практика на ВКС по приложението на чл.129 ГПК. В случая, обаче, съдът се е произнесъл в противоречие с чл.129, ал.4 ГПК, според който при констатирана в хода на производството нередовност на исковата молба, съдът дава указания на ищеца за отстраняването им в срок, а неизпълнението им е основание исковата молба да бъде върната като нередовна. Ето защо, определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК Редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно до приключване на производството във всички инстанции. Когато въззивният съд констатира, че исковата молба е нередовна, тя не може направо да обезсили на това основание първоинстанционното решение и да прекрати делото, а следва да я остави без движение като даде съответните указания (Вж. решение № 669/11.10.2010 г. по гр.д.№ 1568/2009 г., на ВКС, I г.о. ) Аналогично следва да се разреши спора в настоящия случай. Въззивният съд правилно е приел, че подадената искова молба е нередовна, поради което първоначално сезирания съд законосъобразно е разпоредил да бъдат отстранени допуснатите в нея нередовности в едноседмичен срок. Правилно също така въззивният съд е установил, че указанията са изпълнени частично с молбата от 21.10.2020 г. но необосновано е приел, че след като нередовностите в исковата молба не са били отстранени, съдът, на когото делото е изпратено по подсъдност, не я оставя повторно без движение, а връща исковата молба като нередовна. Крайните изводи на съда противоречат на процесуалния закон, Съгласно чл.129, ал.4 ГПК, когато съдържанието на исковата молба не отговаря на изискванията на закона и съдът забележи това по време на производството, тя се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за страната и нейния процесуален представител (ако има данни да е бил упълномощен по делото). Само при неизпълнение на тези указания в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява на основание чл.129, ал.3 ГПК. В случая, първоинстанционният съд е извършил множество процесуални действия – разменил е съдебни книжа, произнесъл се е по искането за обезпечение и е уважил възражение на ответника за неподсъдност на делото, като е изпратил делото на надлежния съд, т.е. налице е хипотезата на чл.129, ал.4 ГПК – в хода на делото съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, поради което е бил длъжен да даде конкретни указания на страната, преди да прекрати делото. Предвид изложените съображения, въззивното определение следва да се отмени като неправилно, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с даването на указания до ищцата да подпише исковата молба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение