Определение № 382 от 03.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1803/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, съвместно подадена от К. Н. М. и О. Д. М., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 130 от 18.04.2019 г. по в.т.д.№ 110/2018 г. по описа на АС – Пловдив, с което е отменено решение № 267 от 11.07.2018 г. по т.д.№ 68/2017 г. по описа на ОС – Смолян и вместо него е прието за установено, по иск на ИНВЕСТБАНК АД срещу касаторите по чл.422 ГПК, съществуването на вземания на банката, произтичащи от договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № 180/05.11.2007 г. и анекс № 1/25.09.2012 г., при обявена предсрочна изискуемост на кредита на 18.04.2017 г., за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 628/2017 г. на РС – Смолян, а именно: 32 000 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.05.2017 г. до окончателното й изплащане, 9 159.34 лв. – договорна лихва за периода от 26.05.2014 г. до 17.04.2017 г., както други по-малки вземания за лихва и неустойка за забава върху просрочена главница, такси, комисионни и застрахователни премии. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването му. Оспорва се правилността на направения от въззивния съд извод, че банката надлежно е уведомила длъжниците относно предсрочната изискуемост на кредита. По подробно изложени съображения в тази връзка се моли за отмяна на въззивното решение в посочената част и отхвърляне на исковата претенция. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като е формулиран следният въпрос: Спазена ли е процедурата по чл.47 ал.1 ГПК по отношение на връчването на кредитополучателя на изявлението от страна на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем и налице ли е предсрочна изискуемост на кредита при недостигнало и нередовно връчване на това изявление. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решения по гр.д.№ 505/2011 г. и по гр.д.№ 5598/2015 г. на IV г.о. и ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.18. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като излага подробни доводи за неговата неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима. По спора относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и достигнало ли е до кредитополучателя и солидарния длъжник изявлението на банката за нейното обявяване, при наличие на обективните предпоставки за това, съставът на въззивния съд на първо място е изложил, че в договора за кредит и анекса длъжниците са посочили адрес в [населено място], като са се задължили да уведомят писмено банката за промяната му, в противен случай всички уведомления, покани и съобщения ще се считат за връчени. Ответниците са напуснали посочения адрес и са се преместили в [населено място], без да изпълнят горното задължение. Независимо от това банката е изпратила нотариална покана, съдържаща изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, до актуалния адрес на ответниците в [населено място], издирен от нотариуса след проверка в НБД. Удостоверени са три поредни посещения на адреса – на 24.02.2017 г. в 15.30 ч., на 16.03.2017 г. в 9.00 ч. и на 30.03.2017 г. в 14.00 ч., по време на които адресатите не са намерени, не е открито и лице, което е съгласно да получи съобщението. На 30.03.2017 г. на масивната дървена входна врата на къщата на ответниците е залепено уведомление по чл.47 ал.1 ГПК /около входната врата не е имало пощенска кутия/, като в двуседмичния срок по чл.47 ал.2 ГПК от залепване на уведомлението ответниците не са се явили, за да получат нотариалната покана. Поради това на 18.04.2017 г. е удостоверено нейното връчване при условията на чл.47 ал.5 ГПК. Съставът на въззивния съд е приел, че посочените обстоятелства обусловят извод за редовност на фингираното връчване. За неоснователни са счетени доводите на ответниците за неговата нередовност, т.к. посещенията на адреса им са извършени в работно време. Съдът е посочил, че връчването е осъществено преди изменението на разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК с ДВ, бр.86/2017 г., с което е въведено изискването поне едно от посещенията да е извършено в неприсъствен ден, а нормата на чл.47 ал.1 ГПК в действащата й редакция е спазена. Съобразена е дори съдебна практика относно необходимостта от провеждане на не по-малко от три посещения в различно време на деня в рамките на повече от месец. На следващо място съдът е приел, че от доказателствата по делото не е установено какво е било работното време на ответниците. От служебната бележка на К. М. е видно само, че работи като държавен служител по ЗМВР на длъжност – сътрудник по охраната в ОЗ “Охрана - С.”, считано от 09.06.2003 г., като със заповед от 21.08.2017 г. са му възложени функции по охрана на РС – Златоград. Няма удостоверяване относно работното му време. Не е установено и работното време на О. М. като ЕТ, т.к. издадената от самата нея служебна бележка за работно време от 7.30 ч. до 22 ч. в кафе – аперитив “При Оля” е оспорена от ищеца и не е проведено по-нататъшно доказване на спорните факти. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения: Първата част на въпроса, по който се иска допускане на касационно обжалване, е такава по обосноваността и правилността на изводите на съда за спазване разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК при връчването на изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост чрез нотариална покана. По нея не се установява наличието на общото изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, т.к. липсва формулиран правен въпрос относно тълкуването и приложението на абстрактна правна норма, чийто отговор да е приложим за неограничен брой сходни случаи. Отговорът на въпроса предполага извършването на нова преценка на доказаните по делото факти и тяхното съответствие със законовите изисквания, което може да се прави само при разглеждане на жалбата по същество в производството по чл.290 ГПК, в този смисъл са указанията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Втората част на въпроса също не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – тя не е обусловила решаващите правни изводи на съда и няма значение за изхода по делото, доколкото съдът не е констатирал нередовности при връчването на нотариалната покана или недостигането й до адресатите. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос от значение за изхода от спора е достатъчна, за да се откаже исканият достъп до касация, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение. Дори въпросът да бъде обобщен или преформулиран според правомощията на касационния съд, не се установява противоречие с посочената от касаторите практика на отделни състави на ВКС, тъй като съдът е формирал и самостоятелен извод за недоказаност на обичайното време, през което ответниците са пребивавали фактически на адреса. Липсва противоречие и с указанията на т.18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно следва да се посочи, че правните изводи във въззивното решение, касаещи приложението на чл.47 ал.1 ГПК при съобщаване на обявената предсрочна изискуемост на кредита чрез нотариална покана /в приложимата редакция на нормата преди измененията с ДВ, бр.86/2017 г./, са в съответствие с практиката на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав. Така според решението, постановено по т.д.№ 2072/2015 г. на І т.о., удостоверяването на връчването на съобщението за обявената предсрочна изискуемост на кредита може да се извърши чрез нотариална покана по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ с приложение на правилата на чл.37-58 ГПК, като при удостоверено от длъжностното лице по реда на чл.47 ал.1 ГПК отсъствие на адресата, съобщенията се считат за връчени. А съгласно решението по т.д.№ 1738/2017 г. на ВКС, I т.о., разпоредбата на чл.47 ГПК в приложимата й редакция до изменението с ДВ, бр.86/2017 г., не установява срок и брой на посещенията на връчителя /а още по-малко определени дни и часове/, които да са относими към всички случаи на призоваване чрез залепване на уведомление. Посещения в рамките на повече от един месец са необходими за точното приложение на чл.40 ал.2 и чл.41 ал.2 ГПК, но не и при призоваването по реда на чл.47 ГПК. По тези съображения искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно, като в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. – ю.к. възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение