Определение № 5131 от 10.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2888/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. Ж. П., чрез адв. А. Д. /назначен от съда на основание чл. 95, ал. 2 от ГПК/, срещу определение № 3045 от 26.11.2024 год., постановено по ч. гр. дело № 3087/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 15982 от 14.10.2024 год., постановено по гр. дело № 8687/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-26 с-в, с което е прекратено производството по посоченото дело на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приел, че от съдържанието на исковата молба не може да изведе каква претенция е предявена от ищеца, включително срещу кого. Ищецът бил изразил несъгласие с постановлението на Окръжна прокуратура – Кърджали, тъй като считал, че следва да бъдат приспаднати от наказанието му посочените от него периоди. Ответници по иска били именно Прокуратурата на Република България и Окръжен съд – Кърджали. Освен това въззивният съд не бил обсъдил дали в подадения от ищеца документ има данни за сезиране на прокуратурата за проверка за извършени престъпления, а относно съдържанието на постановлението, то същото следвало да се обжалва пред по-горестоящата прокуратура. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос: Следва ли съдът при получаване на нередовна искова молба, от която обаче се извлича съдържание на конкретно оплакване и искане, да предостави указания за отстраняване на нередовностите и/или да препрати молбата по компетентност, когато това се налага от нейното съдържание? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е от значение за развитието на правото. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, като се е позовал на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 год., ОСГТК, че независимо от това, че в подадената от ищеца частна жалба липсват конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно определение, следва, след самостоятелна преценка на данните по делото, да разреши въпроса дали при връщането на исковата молба и прекратяване на производството по делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка е намерил, че първоинстанционното определение е постановено при стриктно спазване на установените съдопроизводствени правила във връзса с проверката на редовността на исковата молба. Посочил е, че съобразно изискването на чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да извърши проверка относно редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл. 127 и чл.1 28 ГПК, а преценката за допустимостта на иска, съгласно чл. 130 ГПК, извършва едва при сезирането му с редовна искова молба. В случая СГС бил сезиран с искова молба, от чието съдържание безспорно не било възможно да се изведе какъв иск/искове е предявил ищеца, вкл. против кого. В същата не били изложени каквито и да е конкретни факти и обстоятелства, на които се основава искова претенция/претенции, липсвало искане към съда, обусловено от такива факти и обстоятелства, вкл. не ставало ясно кой/кои са ответниците по иска/исковете. Поради това правилно /чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК/ с разпореждане № 16930 от 03.08.2023 год. първоинстанционният съд бил приел, че исковата молба е нередовна по смисъла на чл. 127 ГПК и дал на ищеца ясни, подробни, разбираеми и изчерпателни указания как да отстрани констатираните нередовности. След съобщаване на разпореждането ищецът поискал да му бъде допусната правна помощ и молбата му била уважена от СГС с определение № 10933 от 19.09.2023 год. С последващо определение № 13502 от 02.09.2024 год. за процесуален представител на ищеца по делото била назначена адв.Т. Х. и на същата, както и на ищеца, била дадена възможност да изпълнят дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба в едноседмичен срок от получаване на определението, като им били указани и последиците при неизпълнение. Определението било съобщено лично на ищеца на 12.09.2024 год., а на адв. Х. – отново лично на 24.09.2024 год. /на последната било връчено и разпореждането № 16930 от 03.08.2023 год./. В дадения едноседмичен срок, вкл. до момента на постановяване на обжалваното определение на СГС, ищецът, респ. назначения му представител, не бил изпълнил дадените му указания. В обобщение въззивният съд е формирал извода, че действията на първоинстанционния съд по проверка и връщане на исковата молба са изцяло основани на установените от процесуалния закон изисквания и в унисон с тях, а причината за неблагоприятният резултат за жалбоподателя е неговото и на назначения му представител процесуално бездействие. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно приетото съответно в т. 1 и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивния акт, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е обуславящ, тъй като връщането на исковата молба на касатора /прекратяването на производството по делото/ е извършено поради това, че същият не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на констатирани нередовности. Този въпрос обаче няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото, защото законът е ясен и по прилагането му е налице последователна практика на ВКС, обективирана в решение № 60103 от 06.10.2021 год. на ВКС по т. дело № 2104/2020 год., I т. о., ТК, определение № 1057 от 11.05.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1753/2023 год., ІV г. о., ГК, определение № 118 от 23.03.2022 год. на ВКС по ч. т. дело № 430/2022 год., І т. о., ТК, определение № 4397 от 19.12.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3856/2022 год., ІV г. о., ГК, определение № 60099 от 12.07.2021 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1810/2021 год., І г. о., ГК, определение № 3 от 06.01.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 5389/2016 год., IV г. о., ГК, определение№ 99 от 09.06.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 749/2017 год., І г. о., ГК, определение № 157 от 27.03.2013 год. на ВКС по гр. дело № 540/2012 год., ІІ г. о., ГК, определение № 171 от 06.10.2017 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2616/2017 год., ІІ г. о., ГК, определение № 60205 от 03.06.2021 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1593/2021 год., ІV г. о., ГК, определение № 360 от 27.06.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 7/2011 год., ІІІ г. о., ГК и др. Според тази практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, съдът следи служебно за редовността на исковата молба и дължи даване на указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите, които трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени; указанията се считат за изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности. Указанията за отстраняване на нередовности могат да бъдат точни, когато са законосъобразни, предпоставка за което е наличие на нередовности, които съдът е установил правилно и съответно е указал как да бъдат отстранени. И обратното – когато ищецът не е допуснал нередовности в исковата молба, указания за отстраняването им не могат да бъдат точни и законосъобразни и като последица от това не възниква правомощие за връщане на исковата молба. В разглеждания случай въззивният съд е извършил преценка за кумулативното наличие на предпоставките, при които исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като е приел, че указанията на първоинстанционния съд, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, са били ясни, пълни и съответстващи на закона, включително били са посочени и последиците при процесуално бездействие – исковата молба не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК, тъй като не били индивидуализирани ответниците, не били изложени обстоятелствата, на които се основава претенцията/претенциите и не било посочено в какво точно се състои искането; тези указания са били надлежно съобщени на ищеца и на неговия представител, но не са били изпълнени в срока, даден от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Изводът на въззивния съд, че законосъобразно първоинстанционният съд е приложил санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК е в съответствие с практиката на ВКС. Задължението за индивидуализиране на спорния предмет е на ищеца и когато той, въпреки дадената му възможност, не го е изпълнил, нито за другата страна би било възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора, в т.ч. да прецени дали се касае за подадена до съд молба за защита и съдействие на лични и/или имуществени права /чл. 2 ГПК/ или адресат на същата е друг държавен орган. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият съдебен състав не намира наличие и на друго основание по чл. 280, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд