Определение № 356 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1567/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. И. от[населено място] чрез представител адв. Б. В. срещу решение № 499от 31.05.2010г по гр.дело № 56/2010г. на С. апелативен съд ,с което потвърдено решение от 11.12.2009г по гр.д.190/2009г на Видински окръжен съд по отхвърлен иск на касаторката с правно основание чл. 64 ал.1 т.3 ,предл. второ от СК (отм) за разваляне на осиновяване В приложеното към жалбата изложение се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,като доводите, обосновката им и приложената съдебна практика - решения на ВКС по отделни дела, сочат на основание по чл. 280 ал1 т.2 от ГПК по въпроса кои могат да бъдат обстоятелствата, които дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен кога е налице трайно отношение и необратимо разсторйство в тези отношения Изтъква се ,че практиката на ВКС не е „особено константна” и се навеждат доводи по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по изведения въпрос.. След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е съобразил именно константно установената практика по прилагането на чл. 64 ал.1 т.3 от СК (отм) като решаващо е приел ,че разводът между ищцата – осиновителка и рождения баща на осиновения само по себе си не дава основание за прекратяване на осиновяването, ако не се установи тежко провинение или не се констатира друго обстоятелство, което разстройва отношенията (виж решение № 969 от 22.11.1996 Г. по гр.д. № 638/96., II г.о., решение № 656 от 16.10.1995 Г., гр.д. № 316/95 г., 5-ЧЛ. С-в на ВС на РБ и др.) В случая ,предвид решаващите съображения на съда и данните по делото, твърденията за тежко провинение на осиновения са останали недоказани и разстройството на отношенията не може да се приеме за трайно, нито за необратимо, предвид причините за него и краткия период, за който е налице това влошаване. Ето защо приложеното от защитата решение №202 от 16.03.2005г гр.д. № 1014/2004г на ВКС ,ІІ отд ,произнесено за случай, при който в продължение на повече от 15 години между осиновител и осиновен са липсвали контакти и общуване, не е пример за противоречива практика по общо поставения в изложението въпрос. Във второто приложено решение №974 от 30.01.2004г на ВКС ІІ г.о е изтъкната възможност осиновяването да бъде прекратено, ако разстройството на отношенията се дължи на обективни причини или на действия на трети лица(например поведенията на рождените родители), дори осиновеният да няма вина. Изводите по това решение, предвид фактите, въз основа на които е произнесено ,нямат общо с обстоятелствата по настоящия иск. При преценката на онези обстоятелства, които спецификата на иска по чл. чл. 64 ал.1 т.3 от СК (отм) предпоставя, въззивният съд не се отклонил от трайната практика. Решаващите съображения на съда от правна страна не дават основание за допускане до касационно обжалване при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, в тази насока Върховен касационен съд не приема обосновката за „не особено константна практика” по въпроса кога искът по чл. 64 ал.1 т.3 от СК (отм) подлежи на уважаване. Решението е съобразено с константно формираното в практиката на ВКС разбиране в кои случаи и при какви обстоятелства този иск може да бъде успешно проведен. Постановено по спорния предмет и релевантните факти, обжалваното решение не дава основание да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания във връзка с конкретния случай, по общо поставения правен въпрос. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.