Определение № 178 от 12.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1912/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е възобновено след спирането му – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – с опр. № 179/17.ІV.2014 г. по настоящето дело до произнасянето на от ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение, вкл. и по въпрос № 17 по тълк. дело № 4/2013 г.: относно това какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Образувано е по касационната жалба с вх. № 1512 от 25.ІІ.2013 г. на Д. Н. З. от [населено място], подадена против решение № 23 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 15.І.2013 г., постановено по т. д. № 334/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 594//20.ХІІ.2011 г. на Пловдивския ОС, ХІХ-и с-в, по т. д. № 381/2011 г. (същото поправено с решение № 117/16.ІІ.2012 г.) С този акт на първостепенния съд – като неоснователен – е бил отхвърлен осъдителния иск на настоящия касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр чл. 535 ТЗ и чл. 240 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-гр. Пловдив, чиито предмет е било заплащането на сума в размер на 30 000 лв., дължима въз основа на възникналото между страните по спора каузално правоотношение по договор за паричен заем, обезпечен с издаден от търговеца запис на заповед от датата 24.VІІІ.2009 г. Оплакванията на касатора З. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния му иск на срещу ответното [фирма] с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 535 ТЗ и чл. 240 ЗЗД да бъде уважен в предявения по делото размер, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на търговеца ответник бъдат присъдени и всички направени от касатора по делото разноски или – алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Д. Н. З. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение”, както и по процесуалноправните въпроси: „за разпределение на доказателствената тежест” и за „отказ да бъдат коментирани свидетелски показания, сочещи връзката между записа на заповед и каузалните правоотношения между страните”.. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на деловодни разноски за настоящето касационно пр-во в размер на платения адвокатски хонорар от 3 150 лв. (три хиляди сто и петдесет лева), съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от датата 8.ІV.2013 г. Инвокирани са доводи, че в изложението на касатора към жалбата му всъщност липсват основания за допустимост на касационното обжалване и не е ясно „кой точно материално- или процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. С молба вх. № 542 от 20.І.2014 г. касаторът е възразил по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК срещу прекомерността на претендираното от ответното по касация търговско д-во адвокатско възнаграждение, поддържайки, че - с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, искането му по чл. 78, ал. 3 ГПК може да бъде евентуално уважено, но само до размер на сумата от 787.50 лв. (седемстотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) при съблюдаване правилото на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Д. Н. З. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да потвърди първоинстанционното решение, с което осъдителния иск на настоящия касатор срещу ответното [фирма]-гр. Пловдив за присъждането на сума в размер на 30 000 лева е бил отхвърлен, Пловдивският апелативен съд е приел, че в своята допълнителна искова молба Д. Н. З. е въвел твърдение, че процесната сума е дължима въз осно на възникнало между страните по спора каузално правоотношение по сключен договор за паричен заем, „като издадения запис на заповед обезпечава изпълнението му от страна на дружеството-заемополучател”, а в този случай в тежест на ищеца е било да докаже предаването на процесната сума – с оглед реалния характер на правоотношението по такъв вид договор. Ноторно е, че защитата, която се търси с осъдителния иск, включва в себе си тази, която е цел и на установителния, без обаче да се изчерпва с нея. Ето защо към процесния случай на общо основание са относими разясненията, дадени със задължителна за съдилищата в Републиката сила с ТР № 4/2013 г. от 18 юни 2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., вкл. тези по въпрос № 17 от същото. Неговият отговор е, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9, предл. 1-во ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. Затова, при въведени от страните по спора твърдения и възражения, основани на конкретно каузално правоотношение по повод или във връзка с което е издаден запис на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Или в пр-во по установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден запис на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. С оглед изложеното се налага извод, че атакуваното от Д. Н. З. въззивно решение се явява в съзвучие с тези задължителни за съдилищата в Републиката постановки в практиката на ВКС. Затова не е налице нито една от предпоставките по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обуславящи допустимост на касационния контрол по отношение на същия съдебен акт във връзка с релевираните в изложението към жалбата материално- и процесуалноправни въпроси. При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско д-во искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът Д. Н. З. ще следва да бъде осъден да му заплати разноски, равняващи се на заплатения хонорар за един негов адвокат от АК-Пловдив, съгласно приложения договор за правна помощ от 8.ІV.2013 г. Вместо в размер на платената сума от 3 150 лв. обаче, предвид направеното от З. възражение за прекомерност /по чл. 78, ал. 5 ГПК – във вр. чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения/, този адвокатски хонорар ще следва да бъде намален на 2 362.50 лв. при точното му съобразяване за съответствие с действителната правна и фактическа сложност на настоящето дело. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение